Решение № 1408 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12046/2010 г.

Решение № 1408 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12046/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на ОД на МВР - Плевен чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Фердинандова, срещу Решение № 515 от 06.08.2010 г., постановено по адм. дело № 55/2010 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 42/06.01.2010 г. на ВНД Директор на ОД на МВР - Плевен, с която на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на Георги Кирилов Филатов - старши полицай "ППД-ООРП" при РУ на МВР - гр. Д. Дъбник към ОДП - Плевен, категория "Е" I степен, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване делото по същество като бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта. Ответникът - Георги Кирилов Филатов оспорва жалбата моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че административния орган въпреки положените усилия не се е справил както в рамките на административното производство, така и в съдебната фаза съгласно разпоредбите на чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 229, ал. 4 ЗМВР с прилежащата му доказателствена тежест да обоснове фактическите и правни основания посочени в обжалваната заповед. Това е довело като последица правилно установената от съда незаконосъобразност на издадената заповед, което е сторено при правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на касационното обжалване е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са налице предвидените в закона хипотези, при които да се ангажира вменената на жалбоподателя дисциплинарно-наказателна отговорност, поради което правилно и основателно е отменена заповедта. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение