Решение № 3666 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13872/2008 г.

Решение № 3666 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13872/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Александър Здравков Николов от гр. София и от Майкъл Билал Ел - Тал, гражданин на Ливан, със съдебен адрес в гр. София, против решение № 9923/1.10.2008 г., постановено по адм. дело № 7176/2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отхвърлено оспорването на чл. 3 и чл. 2 от Постановление № 127 от 2.06.2007 г. на Министерския съвет на Република България за утвърждаване на таксите за кандидатстване и обучение в държавните висши училища за учебната 2007-2008 г. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В двете жалби са изложени съображения, че съдът неправилно е определил оспорвания акт като общ административен акт, като считат, че актът е нормативен и в тази връзка поддържат, че при приемането му не са спазени изискванията по чл. 2а ЗНА. Касаторите твърдят също, че Министерският съвет няма правомощието да определя ежегодно такса за студентите, които са приети през предходна година, а таксите следва да се определят еднократно през годината на приемането на студента, тъй като в противен случай се преуреждат с обратна сила вече уредени обществени отношения. По съображения, обосноваващи изложените оплаквания, молят решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което да бъдат отменени оспорените текстове от постановлението. Ответникът по касационната жалба - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Милошева оспорва жалбите по съображения, изложени в писмени бележки. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Заинтересованото лице - Министъра на образованието и науката, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Топалова оспорва жалбите и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби, поради това че постановеното решение е правилно. Счита, че МС в изпълнение на предоставените му правомощия по чл. 9, ал. 3, т. 7 ЗВО е утвърдил годишните такси за обучение, а постановлението на МС, чиито текстове са оспорени, правилно е определен от съда като общ административен акт. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение № 9923/1.10.2008 г., постановено по адм. дело № 7176/2008 г. на Върховния административен съд, тричленният състав на първо отделение е отхвърлил оспорването от Майкъл Билал Ел - Тал, гражданин на Ливан и от Александър Здравков Николов, български гражданин, съответно на чл. 3 и чл. 2 от Постановление № 127 от 2.06.2007 г. на Министерския съвет на Република България за утвърждаване на таксите за кандидатстване и обучение в държавните висши училища за учебната 2007-2008 г. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорваните разпоредби са от общ ненормативен административен акт - постановление на МС, тъй като макар постановлението да е отправено към неограничен брой адресати, актът има еднократно правно действие - само в рамките на една учебна година, поради което отговаря на легалното определение за общ административен акт по чл. 65 АПК. Двамата жалбоподатели са били приети са студенти редовно обучение по специалността "право" в СУ" Св. Климент Охридски" през учебната 2005 - 2006 г. и съгласно Постановление № 108/6.06.2005 г. на МС за определяне на таксите за кандидатстване и обучение в държавните висши училища за учебната 2005-2006 г. Майкъл Билал Ел - Тал е следвало да заплати при записването си за студент годишна такса в размер на 3300 евро на основание чл. 5, вр. приложение № 4 на постановлението, а Александър Николов е следвало да заплати годишна такса в размер на 235 лв., на основание чл. 2, вр. приложение № 1 от същото постановление, като в чл. 3 е определена годишна такса в размер на 295 лв. за обучение за придобиване на степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър". Съгласно оспорваните пред съда разпоредби от ПМС № 127/2007 г., за учебната 2007-2008 г. годишните такси са, съответно - съгласно чл. 3, вр. приложение № 1 от постановлението за чуждестранните студенти, докторанти и специализанти по чл. 95, ал. 6 ЗВО, приети за обучение в държавните училища преди учебната 2007 - 2008 г., какъвто е Майкъл Билал Ел - Тал - такса в размер на 3300 евро годишно, а съгласно чл. 2, вр. приложение № 2 от постановлението са утвърдени годишни такси за обучение на студентите и докторантите, приети в държавните висши училища преди учебната 2007-2008 г. (без разлика за бакалавърска и магистърска степен) в размер на 260 лв. Предвид тези размери на таксите по двете постановления, съдът е приел, че не се оправдава основното оплакване в двете жалби, че с оспорените текстове на постановлението за записаните студенти през учебната 2005-2006 г. с обратна сила се увеличават определените вече такси за обучение. Съдът е посочил, че съгласно чл. 9, ал. 3, т. 7 от Закона за висшето образование Министерският съвет утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието и науката, въз основа на предложенията на държавните висши училища, размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях. Предвид това, според съда, административният орган има право по целесъобразност и с оглед предложението на висшите училища да определя ежегодно размера на годишната такса за обучение, включително и да го увеличава за вече приетите студенти. Съдът е приел, че са спазени изискванията по чл. 66 АПК относно оповестяване на проект за общ административен акт, предвид това, че заедно с предложението на министъра на образованието и науката е представена финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите, както и справка за положителните становища на всички министерства относно проекта. Според съда дори и да се приеме, че не е извършено оповестяване по реда на чл. 66 АПК, то това нарушение не е съществено, предвид законовата възможност издателят на акта да увеличава по целесъобразност размера на процесните такси. Административният акт в оспорената му част съответства и на целта на закона, доколкото засяга финансирането на автономните държавни висши училища. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Според определението в чл. 65 АПК общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Постановление № 127 от 2.06.2007 г. на Министерския съвет е издадено въз основа на законовата делегация от чл. 9, ал. 3, т. 7 от Закона за висшето образование (ЗВО), който предвижда, че Министерския съвет утвърждава ежегодно до 30 април размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в държавните висши училища. Това постановление правилно е преценено от първоинстанционния състав на съда като общ ненормативен административен акт, тъй като макар да е адресирано към неограничен брой правни субекти, то има еднократно действие по отношение на всеки от тях, изразяващо се в еднократно заплащане на определената такса за кандидатстване или годишна такса за обучение. Изводът за еднократност на действието на акта не се променя от факта, че годишната такса за обучение от студентите и докторантите се заплаща на равни вноски в началото на всеки семестър, тъй като се касае за една годишна такса. Наред с това постановлението, чиито текстове са оспорени пред съда, не създава правила за поведение, каквито следва да съдържат подзаконовите нормативни актове, а създава задължение за определен кръг правни субекти за плащане на такса, съответно за кандидатстване или за обучение в държавните висши училища. Предвид това, правилна е преценката, че постановлението, чиито текстове са оспорени, представлява общ административен акт и при приемането му не са приложими изискванията на чл. 2а (отм., ДВ бр. 46/2007 г.) от Закона за нормативните актове. Оплакването в касационната жалба на Майкъл Билал Ел - Тал, че ПМС № 127/2.06.2007 г. е прието след срока, установен в чл. 9, ал. 3, т. 7 ЗВО е по принцип правилно, видно от самата дата на приемането на постановлението. Този срок обаче не е преклузивен и неспазването му не води до отпадане на правомощието на Министерския съдът да приеме акта за утвърждаване на таксите. Не е допуснато и противоречие с целта на този акт, тъй като таксите са утвърдени преди започване на учебната 2007-2008 г. и преди кандидатстудентската кампания за годината. Относно съществото на правния спор изводите на съда също са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 7 ЗВО Министерския съвет утвърждава ежегодно до 30 април таксите за обучение в държавните висши училища. В разпоредбата не е предвидено ограничение за определяне на таксите за обучение само за тези студенти, които се приемат през текущата година. Същевременно в чл. 95, ал. 1 ЗВО е предвидено, че студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си, а според ал. 2, таксите за обучение в държавните висши училища се определят от МС в годишен размер. Следователно, таксите за обучението се дължат за целия курс на обучението, но не се определят в един размер за целия курс на обучението, а са годишни, т. е. в размер, който е дължим за всяка учебна година и се утвърждават от МС ежегодно. С цитираната разпоредба на чл. 9, ал. 3, т. 7 ЗВО на Министерския съвет е предоставено правомощието да определя годишния размер на тези такси. Становището на двамата касатори, че е недопустимо да се променя размера на таксите за обучение определени при приемането им за студенти, не съответства на съдържанието на цитираните законови разпоредби, поради което е неправилно. Подобно становище би могло да бъде възприето само ако съществуваше законова разпоредба, която предвижда, че таксата за обучение във висшите държавни училища се определя при приемането на студента в размер, който обхваща целия курс на обучение. Такива законови разпоредби обаче не съществуват, а тъкмо обратното - изрично в чл. 95, ал. 2 ЗВО е предвидено, че таксите се определят в годишен размер, като според чл. 9, ал. 3, т. 7 ЗВО размера им се утвърждава от Министерския съвет ежегодно. Затова, твърдението на касаторите, че МС е оправомощен да определя годишните такси за обучението в държавните висши училища еднократно само при приемането на студента, не почива на правилно тълкуване на законовите разпоредби. Подобно ограничение нито е изрично предвидено в Закона за висшето образование, нито може да бъде изведено от съдържанието на разпоредбите му. Ограничително тълкуване на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 7 ЗВО в смисъл, че МС може да утвърждава ежегодно такси само за новоприетите студенти, противоречи и на целта на определянето на годишни такси за обучение, предвид икономическата и финансова обосновка за определянето им. Неправилно се поддържа в касационната жалба, че на оспорените текстове от постановлението е придадено обратно действие. В случая не става въпрос за преуреждане на вече уредени обществени отношения, тъй като размерът на годишните такси за обучението през учебната година 2007-2008 г. на приетите преди тази учебна година студенти не е бил уреден. Както се посочи по-горе, размерът на таксите се определя ежегодно, както за студентите, които се приемат през същата година, така и за тези, които са приети преди това, поради което няма преуреждане на вече уредени отношения. Студентите, които са приети преди учебната година, за която се утвърждават таксите дължат годишна такса на общо основание в размера, утвърден от Министерския съвет, след като не е определена еднократна такса за цялото им обучение. Преуреждане би било налице, само ако беше определена такава такса за цялото обучение или ако съществуваше разпоредба, която да предвижда, че всяка от годишните такси на приетите студентите е в размера, определен за годината, през която са били приети за студенти, но такава разпоредба не съществуват. Самите касатори поддържат в жалбите си, че правомощието на МС да утвърждава таксите за обучение в годишен размер означава, че той не може да определя таксите в семестриален размер или в размер, който обхваща целия период на обучение. Ако обаче се приеме поддържаното от касаторите становище, че всяка от годишните такси за целия период на обучение следва да бъде в размер, определен за първата година на обучението (годината на приемането на студента), това практически означава да е определена таксата за целия период на обучение, която се получава като размера на таксата, определена за годината на приемането се умножи по броя на годините на обучението. Според чл. 95, ал. 2 ЗВО обаче таксите са определят в годишен размер, като се утвърждават с акт на Министерския съвет съгласно чл. 9, ал. 3, т. 7 ЗВО, поради което с оспорените тестовете на чл. 2 и чл. 3 от Постановление № 127/2.06.2007 г. на МС не е допуснато нарушение на законови разпоредби, като е установено задължение за заплащане на такси за обучение за български и чуждестранни студенти, които са приети преди учебната 2007-2008 г. С оглед на изложените съображения, обжалваното решение е правилно, не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия