Решение № 129 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, чрез процесуален представител, против решение 1170 от 21.02.2024 г. постановено по административно дело 7034/2023 г. по описа на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно развитите оплаквания се свеждат до това, че предприятието е в невъзможност да изпълни предписанието, поради изначална липса на изготвени карти на уязвимите от заливане зони, които да бъдат приложени към аварийния план на язовира. Също така, развива се оплакване, че липсва законова норма, която да задължава собствениците на язовири, класифицирани в първа висока степен на потенциална опасност, какъвто е процесния, те самите да изготвят карти на уязвимите от заливане зони. Прави се оплакване за необосновани изводи на първостепенния съд, относно съответствието с материалния закон на предписанието, обективирано в оспорения акт, като в този смисъл решението било неправилно, поради необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При формиране на изводите си съдът не е взел предвид липсата на изрична норма, която да задължава собствениците на язовири или когото и да било другиго да бъдат изготвяни карти на уязвимите от заливане зони, които да бъдат прилагани към аварийните планове. Собствениците на язовири следва да изготвят аварийни планове с нормативно уредено съдържание и именно такова би следвало да бъде предписанието, обективирано в оспорения акт, за да съответства на материалния закон. С даването на предписание за изпълнение на действие, което не се предвижда изрично и ясно от законова разпоредба е съставен незаконосъобразен административен акт. Поддържа се оплакване за необоснованост на първоинстанционното съдебно решение, както и за незаконосъобразност, в частта, с която е отхвърлил оплакването за нарушение на процедурни задължения по чл. 26 от АПК на административния орган. Касационен жалбоподател не е съгласен с приетото от съда, че след като е имало негов представител по време на проверката, задължението за уведомяване за започнало административно производство било спазено. Искането е след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218 от АПК да се отмени изцяло обжалваното решение на първостепенния съд и да се присъдят съдебно деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Инспектор по Защита на населението в група Превантивен контрол и превантивна дейност при сектор Превантивна и контролна дейност към Регионалната дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Монтана, в представена подробна писмена защита, в която развива съображения за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК е неоснователна. С решение 1170 от 21.02.2024 г., постановено по административно дело 7034/2023 г. Административен съд София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири срещу констативен акт КА-ПБЗН-МН0-9-3 от 26.06.2023 г., издаден от инспектор по Защита на населениетов група Превантивен контрол и превантивна дейност към Регионалната дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Монтана, относно дадено предписание във връзка с Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/, а именно - Да се приложат към аварийния план на обекта описаните в съдържанието му, като Приложение 9, карти на уязвимите от заливане зони в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита при бедствия, във връзка с т. 4. 8 от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол на техническото им състояние Приел е, че именно посочения субект, като лице, съгласно АПДС 4183/2020 г., стопанисващо и управляващо язовир Мишковец в землището на гр.Берковица, община Берковица, област Монтана, (класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност), е задължен да разработи и одобри авариен план за същия с всички негови съставни части, вкл. и карти на уязвимите от заливане зони. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, след преценка на доказателствата и взето отношение по възраженията на страните, съдът е достигнал до законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите. Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с наредбата. Съгласно т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите на уязвимите от заливане зони са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картите на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в приложение 1 към чл. 10, ал. 2. В касационната жалба са наведени доводи, че държавното предприятие е в невъзможност да изпълни това предписание, поради изначалната липса на такива карти. Счита за необоснован извода, че именно собственикът (или стопанисващия правен субект) следва да изготвят такива карти, въпреки че негово е задължението за изготвяне на аварийния план, от който те са неразделна, задължителна част. Сочи отделно, че затруднение представлявало и липсата на единна Методика, по която те да се изготвят, а компетентните държавни органи не са изпълнили задълженията си да картографират риска от наводнения, както и не са определили конкретни територии и зони, които да се включат в тези карти. Касационен жалбоподател представя доказателства пред касационния съсав на Върховен административен съд, във връзка с водена кореспонденция с различни държавни институции, включително и с лица от научните среди, за уточняване на органа, компетентен да изготвя и картира уязвимите зони. В хода на съдебното производство пред АССГ е изслушана съдебно техническа експертиза, заключението на която е обсъдено от съда. Приложените от касационен жалбоподател писма УСЯ-843