Решение № 14196 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 957/2015 г.

Решение № 14196 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 957/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалният кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" срещу решение № 6918/17.11.2014 г., постановено по адм. д. 6398/2014 г. по описа на Административен съд-София- град. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично се оспорват мотивите в съдебното решение, според които исканата информация представлява служебна обществена информация и не попада в обхвата на личните данни, спрямо които не е приложим Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлена жалбата на Виктор Бориславов Иванов. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Виктор Бориславов Иванов, редовно призован за съдебно заседание не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6918/17.11.2014 г., постановено по адм. д. 6398/2014 г. по описа на АССГ е отменен отказа на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", изразен в писмо с изх. № КА-891/23.05.2014 г. да предостави достъп до информация по т. 3 от заявление № 03.07-758/23.04.2014 г. по описа на Министерски съвет. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че оспореното пред него писмо е издадено от субект по чл. 3 от ЗДОИ, а търсената от Виктор Иванов информация е свързана с публичната функция на ведомството, което е на бюджетна издръжка и ще му даде възможност да си състави мнение относно начина на функциониране и отчетност на държавния орган. Изрично решаващият съд е обосновал изводите си и с обстоятелството, че съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебната информация е свободен, а в случая не са изложени твърдения (липсват съответно и доказателства), че са налице законови основания за ограничаването му. Според АССГ евентуалното засягане на личната сфера на председателя на Държавната агенция "Национална сигурност" е непротивопоставимо на надделяващия обществен интерес, съгласно § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че Виктор Иванов със заявление вх. № 03.07-758/23.04.2014 г. по описа на Министерски съвет е поискал да му бъде предоставена на информация относно изплатените парични награди, допълнително материално стимулиране, възнаграждения за добро изпълнение на задачи, премии, допълнителни възнаграждения извън основната заплата през 2013 г. и 2014 г. на различни длъжностни лица. С писмо изх. № 03.07-758/7.05.2014 г., изходящо от администрацията на Министерски съвет, е предоставен достъп до исканата информация отнасяща се до членовете на правителството, на членовете на политическите кабинети на министър-председателя и заместник-министър председателите, а за останалите лица е уведомен Виктор Иванов, че не се съхранява в администрацията на Министерски съвет и в тази част заявлението му е препратено към съответните ведомства, включително и на Държавната агенция "Национална сигурност". С писмо рег. № 891/23.05.2014 г. председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" е отказал да предостави исканата информация, защото спорен него исканите данни не представляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, предвид на което и не е приложима процедурата за достъп до обществена информация по този закон. Спорът между страните е относно правното значение на осъществените факти и този спор е правилно разрешен от първоинстанционният съд. При достатъчно събрани доказателства съдът е изложил собствени мотиви за приложението на материалния закон въз основа на непротиворечивата фактическата обстановка. Съществена в случая е причината, поради което е постановен отменения отказ да бъде предоставена исканата информация. В мотивите на оспореното писмо не е налице позоваване на някое от изключенията за предоставяне на достъп до информация, регламентирани в закон, а е направено тълкуване само относно характера на информацията. Като правилно е определил, че исканата информация е обществена, защото свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, АССГ е достигнал до правилен правен извод, че отказът да бъде предоставен достъп до нея на това основание е незаконосъобразен. Исканите данни са създадени и се съхраняват в държавен орган и е свързана с неговото функциониране като част от разходната част на предоставените бюджетни средства. На основание чл. 7 от ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. В отмененото писмо не се съдържат съображения за наличието на някое от предвидените ограничения, поради което и те не могат да бъдат предмет на анализ в касационното производство, както на практика се иска с изложените в касационната жалба аргументи. Сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че отказът да бъде предоставена исканата информация е издаден от компетентно лице в кръга на предоставените му правомощия и в предвидените от закона сроковете и форма, но исканата информация е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което правилно и законосъобразно АССГ е отменил оспореното пред него писмо от 23.05.2014 г. Допълнително следва да бъде посочено, че същия по вид информация относно други длъжностни лица е предоставен на ответника в касационното производство от администрацията на Министерски съвет, като е възприета също като обществена информация. Настоящият съдебен състав намира за неотносима към настоящия спор цитираната в касационната жалба и писмените бележки пред първата инстанция съдебната практика. Тази съдебната практика е формирана по повод достъпа до информация относно възнаграждения на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията и възможността достъпът до нея да е ограничен поради защитата на личните данни. В отменения от АССГ отказ да бъде предоставен достъп до информация не е налице позоваване на защита на лични данни или друг вид допустими от закона ограничения. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че АССГ е постановил обосновано съдебно решение в съответствие с материалния закон, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не претендира разноски за касационната инстанция, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,