Решение № 3335 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9569/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 1428 от 25.07.2023 г., постановено по административно дело 1250/2023 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. 02-160-2600/1796 от 13.01.2023 г. в частта, с която на "ИВКО 2014" ЕООД е отказано изплащане на субсидия / наложено е намаление/ в размер на 24 781, 77 лева и е изпратил преписката за ново произнасяне със задължителни указания. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба "ИВКО 2014" ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. АС е изложил мотиви, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени административно - процесуални нарушения и актът не съдържа фактическите и правни основания за издаването му по чл.59, ал.2, т.4 АПК, като представеното и прието по делото становище на административния орган от 08.06.2023 година не санира липсата на мотиви. Изложени са доводи и за материално - правна незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно като краен резултат. Правилно АС е приел, че в оспорения административен акт липсват фактически основания за издаването му, а предвид изброяването на всички възможни хипотези на намаления, не може да бъде направена преценка на какво правно основание в конкретния случай са извършени процесните намаления. Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Липсата на фактически и правни основания на уведомителното писмо в частта, с която са направени намаления, е самостоятелно основание за отмяната на акта. Становището от 08.06.2023 година, изготвено и представено след първото по делото заседание, не би могло да санира липсата на мотиви, още повече, че преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е предвид посочените в него фактически и правни основания, каквито в случая липсват. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 900 лв., представляваща изплатен хонорар за един адвокат, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение