Решение № 11494 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение13.12.2022 г.докладчик Таня Комсалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 107/10.01.2022 г., постановено по адм.дело 9959/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Ванеса 16 ЕООД, [ЕИК], гр. София, ж.к. Надежда - 4, ул. Търговска 7, разноски в размер на 500 /петстотин/ лева за касационна съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Началник на Отдел Оперативни дейности София в Главна Дирекция Фискален контрол при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, подадена чрез юрк. Йорданов, против Решение 107/10.01.2022 г., постановено по адм.дело 9959/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С1227-0452698 от 23.09.2021 г., издадена от Началника на Отдел Оперативни дейности София в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива съображения, че в ЗПАМ са изложени мотиви относно продължителността на срока. Счита, че за наличие на нарушението по чл. 118, ал.1 вр. чл. 186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС е ирелевантно каква е стойността на неотчетената продажба. Развива подробни съображения в тази насока. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на ЗПАМ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса. В съдебното заседание представя писмени доказателства- два броя наказателни постановления на ответника по касация и справка за задълженията му. Ответникът Ванеса 16 ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител депозира писмено становище по касационната жалба, като оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е била законосъобразността на ЗПАМ ФК-С1227-0452698 от 23.09.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Ванеса 16 ЕООД, гр. София е наложена на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ запечатване на търговски обект пицария Джунглата, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда - 4, ул. Търговска 7, стопанисван от Ванеса 16 ЕООД, за срок от четиринадесет дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 13.09.2021 г., изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано в обекта фискално устройство, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки във връзка с извършена на същата дата контролна покупка на пица Пумба-голяма, сос пикантен, таратор, порция пилешки дробчета, кола и филия хляб на обща стойност 22,79 лева. Разчетена е касова наличност от ФУ 197,30 лева. Изготвен е опис на паричните средства в касата, при което е установена наличност от 281 лева. Констатирана е положителна разлика в касата в размер на 83.70 лева. АССГ е приел, че е доказано неизпълнение на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършената от него продажба, но според съда наложената ПАМ за срок от 14 дни била несъразмерна и в несъответствие с целта на закона поради липса на мотиви относно срока на запечатване. Поради това я е отменил. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118". В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него. Както нееднократно се посочва в съдебната практика обаче при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определен, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Единствените относими мотиви са твърде общи и касаят начина и вида на организиране на отчетността, разликата между фактическата и разчетената по ФУ наличност на парични средства, но също така е вярно, че съгласно съставения АУАН, а в последствие и НП, на дружеството тази разлика е приета да не произтича от неотчетени приходи от продажби. Или като е приел, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2219/2021 г., VIII о., Решение 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2679/2021 г., VIII о., Решение 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1695/2021 г., VIII о., Решение 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 3782/2021 г., I о., Решение 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, а с нея в случая касаторът не се е справил. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, под формата на изплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева, които НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на Ванеса 16 ЕООД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,