Решение № 8497 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Германов от гр. Пазарджик чрез пълномощника му адв. П. Мишева срещу решение 984 от 07.12.2020 г., постановено по адм. д. 610/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в отхвърлителната му част, с която предявения от Германов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Община Пазарджик за претърпени неимуществени вреди вследствие на отменен АУЗД АУ002971 от 20.12.2019 г. на орган по приходите при отдел МДТ при Община Пазарджик, е отхвърлен за сумата над 200 лв. до пълния предявен размер от 700 лв. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на решението в атакуваната част - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив по отношение претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на Германов и присъди исканото от него обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния предявен размер. Претендира разноски. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителнителния му диспозитив, е предявена касационна жалба и от Община Пазарджик. Този касатор твърди недопустимост, евентуално -неправилност на съдебното решение в атакуваните от него части като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и моли решението в тези части да бъде отменено, а исковите претенции на Германов за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди претърпени болки и страдания и за имуществени вреди заплатено адвокатско възнаграждение в административното производство по отмяна на АУЗД отхвърлени изцяло като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът П. Германов не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. П. Мишева по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба на Община Пазарджик с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата. Касационният жалбоподател, Община Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител. По делото е представена писмена молба с развити в нея съображения за неправилност на съдебното решение в осъдителните му диспозитиви. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, съответно за правилност на съдебното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е осъдил Община Пазарджик да заплати на П. Германов сума в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар по обжалване по административен ред на АУЗД АУ002971 от 20.12.2019 г. на орган по приходите при отдел МДТ при Община Пазарджик, отменен с Решение 13-13-001 от 12.03.2020 г. на началник отдел МДТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 200 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменен АУЗД АУ002971 от 20.12.2019 г. на орган по приходите при отдел МДТ при Община Пазарджик, отменен с Решение 13-13-001/12.03.2020г. на началник отдел МДТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част за сумата над 200 лева до пълния предявен размер от 700 лева. Със същото съдебно решение съдът е присъдил в полза на ищеца П. Германов и сумата от 177 лева съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Пазарджик, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен в частта относно претендираните имуществени вреди и частично основателен в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди. По делото безспорно е установено обстоятелството, че АУЗД АУ002971 от 20.12.2019 г. на началник сектор Контрол при отдел МДТ на Община Пазарджик е обжалван от П. Германов пред Началника на отдел МДТ. Жалбата е била депозирана чрез пълномощник - адвокат Мишева, като към същата е приложено пълномощно от 10.01.2020 г за процесуално представителство пред по-горестоящия административен орган във връзка с АУЗ АУ002971 от 20.12.2019 г., както и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ наличието на договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съдът е установил, че с Решение 13-13-001 от 12.03.2020 г. ръководителят на звеното за местни приходи на Община Пазарджик е отменил оспорената част от АУЗД АУ002971/20.12.2019 г. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на Община Пазарджик на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът е приел за частично основателна претенцията на Германов за обезщетение за претърпени в резултат на отменения в атакуваната му част АУЗД АУ002971 от 20.12.2019 г. на орган по приходите при отдел МДТ при Община Пазарджик неимуществени вреди. Базирайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е заключил, че ищецът действително е изпитал негативни емоции, напрегнатост, безсъние, резултат от незаконосъобразния АУЗД. След подробен анализ на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и, изхождайки от обективните критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е осъществено, последиците от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, АС - Пазарджик е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 200 лева , поради което е отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 700 лева. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АС-Пазарджик в мотивите на съдебния му акт доводи за основателност на исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди,както и за справедливия размер на претенцията за неимуществени вреди , не намира за необходимо да приповтаря тези доводи и препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки незаконосъобразен административен акт (в т.ч. и НП), фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Правилен е решаващият извод на административния съд за основателност на претенцията на Германов за присъждане на обезщетение за имуществени вреди платено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на АУЗД пред по-горестоящия административен орган, доколкото в законодателството ни не е предвиден процесуален ред за претендиране на тези разноски в рамките на самото спорно производство по преценка законосъобразността на административния акт. Правилно са присъдени и законните лихви върху тази сума, считано от датата на отменителното Решение 13-13-001 от 12.03.2020 г. на началник отдел МДТ до окончателното изплащане на главницата. Настоящият касационен състав на ВАС споделя изцяло правните изводи на АС Пазарджик за доказаност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и за частичната му основателност по размер. По изложените по - горе съображения касационните жалби се явяват неоснователни, а атакуваното с тях съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд