Решение № 14873 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11677/2014 г.

Решение № 14873 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11677/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Унипос" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен срещу решение № 4408/30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 11144/2013 г. на Административен съд-София град. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Претендират се разноски. Ответникът Антон Медникаров от гр. София, чрез адв. Койчева оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението по съображения, изложени в писмено възражение. Ответникът началник на СГКК-София не излага становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Медникаров заповед № КД-14-22-1460/25.09.2013 г. на началник СГКК - София, с която на основание чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 51 от ЗКИР и чл. 57, т. 3 и 4 и чл. 59, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. е одобрено изменение на кадастралната карта и регистър, одобрена със заповед № РД-18-15/6.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, с изменение границата между имоти с идентификатори 68134.4082.6148 и 68134.4082.6149 в съответствие с регулационната граница на УПИ III -559 и УПИ II-559,кв. 9а по РП на м. "Ал. Малинов" и нанасяне на нови обекти в КККР с идентификатори 68134.4082.6257 и 68134.4082.6258. При обстойно изложена и обсъдена фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР във вр. с чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като Акта за непълноти и грешки не е подписан от пряко засегнатия собственик на имот с идентификатор 68134.4082.6149,което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на допуснатото със заповедта изменение на КККР. Изложени са подробни мотиви на съответност на правното основание на заповедта със заявеното от "Унипос" ООД изменение на вътрешната граница на имотите и неприложимост на нормата на чл. 62, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 3/2005 г., поради противоречие със законовата разпоредба на чл. 53 ЗКИР и при условията на чл. 15, ал. 2 ЗНА. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед е издадена в процедурата по нанасяне в кадастъра, съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗКИР, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, индиция за който е неподписване на Акта за непълноти и грешки, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред . Безспорно е обстоятелството, че исканото ново нанасяне на регулационната граница касае имота на жалбоподателя пред Административен съд-София град Антон Медникаров с идентификатор 68134.4082.6149, който освен, че не е подписал Акта за непълноти и грешки от 17.09.2013 г., изрично е възразил срещу изменението. Видно от Акта за непълноти и грешки и документацията по административната преписка, административният орган е приел, че не е необходимо предявяване за подпис на акта на Медникаров, тъй като се касае за изключителната хипотеза на чл. 62, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 3/2005 г. - нанася се "регулационната линия по приложен устройствен план". Както правилно е приел административният съд, тази изключителна хипотеза по предл. 2, ал. 5, чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. е неприложима по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗНА, тъй като противоречи на законовата разпоредба на чл. 53 ЗКИР като я допълва. В тази връзка правилно не е изследван въпроса дали регулацията е приложена и какво е съответствието с квадратурата на имотите по актовете за собственост. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на реда за изменение на КККР по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като фактическите основания по оспорената заповед сочат категорично на основанието по т. 1, ал. 1, чл. 53 ЗКИР, което е и изрично визирано в заповедта и то във вр. чл. 57, т. 3 и 4 от Наредба № 3/2005 г. Освен това вписването в заповедта на чл. 59, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. само по себе си не може да определи изменението на основанието по т. 2, ал. 1, чл. 53 ЗКИР, тъй като в случая не се касае за промяна на данните за собственост върху имота, а за конкуренция на права, тъй като с предходна заповед № КД-14-22-575/8.09.2011 г. е изменена КККР по обща воля и заявление на съсобствениците /между които праводателя "Офис център"/ на имот с идентификатор 68134.4082.559, разделен на имоти с идентификатори 68134.4082.6148 и 68134.4082.6149. Тази заповед е влязла в сила, поради което въпросите за нейната законосъобразност са ирелевантни в настоящето производство и не могат да обосноват подмяна на визираното в процесната заповед основание по т. 1, ал. 1, чл. 53 ЗКИР с това по т. 2 на ал. 1, при което не се изготвя акт по реда на ал. 3, чл. 53 ЗКИР. Предвид изложеното, обжалваното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта се явява постановено при отсъствие на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде потвърдено изцяло. Разноски не се претендират от ответниците, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК