Решение № 868 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2008 г.

Решение № 868 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Янко Димитров Пенев и Параскева Димитрова Костадинова, чрез пълномощника им адв. Славов, против решение № 380 от 4.06.2008 г., постановено по адм. д. № 831/2006 г., по описа на Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на м. "Траката", землището на кв. Виница, в частта относно записването в разписния лист към него на имот с пл. № 3245, с площ от 1598 кв. м на името на София Апостолова Митева. В касационната жалба, са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния и процесуален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да се отмени заповедта на областния управител, в обжалваната част по отношение имот № 3245 по плана. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - София Апостолова Митева и Богомил Кирилов Митев не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В това производство съдът следи дали са спазени изискванията на чл. 28 ал. 1 - 10 от ППЗСПЗЗ и дали е налице правилното трасиране на границата между новообразувани имоти, съответстващи на кадастралния план, който е послужил като основа за изработване на помощния план и плана на новообразуваните имоти. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се вписват в регистъра на имотите, който е неразделна част от ПНИ. По делото е изготвена СТЕ, която е установила, че планът отговаря на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ за лице и площ. Изяснено е също, че имот № 3245, с площ 1598 кв. м с решение на ОСЗГ Варна от 2004 г. е бил възстановен на жалбоподателите по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ с признаване правото на собственост при условията на § 4 - 4л от ЗСПЗЗ. Същевременно е налице нотариален акт № 91/1996 г. за собственост на София Митева и Богомил Митев. Същите са записани като съсобственици в регистъра на имотите - неразделна част от плана. Вещото лице е уточнило, че имотът, отразен в ПНИ, като собственост на София Митева и Богомил Митев е включен в имота на жалбоподателите - Янко Димитров Пенев и Параскева Димитрова Костадинова. В случая правилно и законосъобразно съдът е преценил, че е налице припокриване на имотите и е налице спор за материално право, което следва да се реши в друго съдебно производство и не може да бъде решен в административното производство по одобряване на ПНИ. Записванията в регистъра имат само констатиращо значение. Съдържащите се в регистъра данни не следва да се разглеждат в административно производство и в него не се възстановяват, нито изменят вещни права. Още по-малко съдът може да предписва на административния орган кой имот, на кой собственик да бъде записан в регистъра. При конкуренция на права спорът за собственост следва да се разреши по гражданския ред, съгласно нормите на § 4к, ал. 8 от ЗСПЗЗ, чл. 26, ал. 16 от ППЗСПЗЗ или по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския окръжен съд се е развило по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е образувано по жалба на настоящите касатори, против заповедта на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ), за м. "Траката", землището на кв. Виница, гр. Варна, в частта му по отношение имот № 3245. Жалбоподателите са считали, че в качеството си на възстановени собственици, с признати права на собственост върху лозе, представляващо имот 10782 по кадастралния план от 1956 г., с площ от 1500 кв. м следва да бъдат вписани в регистъпра към плана като собственици на новообразувания имот № 3245, с площ от 1598 кв. м. От доказателствата по делото, които е обсъдил, съдът е приел за установено, че жалбоподателите действително се легитимират с влязло в сила решение на ОСЗГ № 1126/2004 г. като собственици с признати права за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, находящи се в терен по § 4 от Р на ЗСПЗЗ - лозе от 1500 кв. м. От своя страна, София Митева по силата на дарение, извършено с нот. акт № 91/1966 г. е придобила собствеността върху имот - лозе от 1360 кв. м, в м. Манастира, при описани граници, като през 1990 г. е продала 1/2 ид. ч. от имота на сина си Богомил Митев. С ПНИ им е отреден имот № 3245, като същите са негови съсобственици при равни квоти. От заключенията на назначените единична и тройна експертизи, се е установило, че е налице идентичност (припокриване) между имотите, описани в решението на ОСЗГ, легитимиращо жалбоподателите и нотариалните актове на заинтересованите страни. При тези данни съдът е приел, че издадената заповед е законосъобразна в оспорената част - разписния списък към ПНИ, като процесният имот, правилно е отреден на лица, които се легитимират като собственици, придобили имота чрез правни сделки. Съдът е посочил, че не може да изследва конкуренцията на материалните права, което е в компетентността на гражданския съд. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал процесуално нарушение като се е позовал само на заключението на назначените единична и тройни експертизи, както и че не е конституирал всички заинтересовани страни. Съдът е обсъдил и всички останали доказателства и доводи на страните, макар и накратко. Вярно е, че е изградил основните си изводи на базата на заключенията на вещите лица, но посоченото не може да бъде квалифицирано като процесуално нарушение. Заключението на тройната експертиза не е оспорено, експертите са направили своите констатации от техническа страна, като съдът е използвал именно тези специални технически знания, които са му нужни. Установена е идентичност на имотите, като са взети предвид данните от помощните и кадастрални планове. Възражението, че съдът не е конституирал всички заинтересовани страни, следва да бъде отхвърлено, тъй като касаторите не могат да предявяват чужди процесуални права. Като процесуално нарушение се сочи също така, необсъждането от Варненския окръжен съд, на възраженията относно обявяването на плана, изработването му от лице без съответната техническа правоспособност, неотговарянето на техническото задание на изискванията на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, липсата на съвместна заповед на министъра на МРРБ и на министъра на земеделието и горите относно техническите изисквания. По отношение всички тези възражения, по делото от ответника се представени доказателства, с молби от 12.07.2007 г. и 14.08.2007 г., които не са оспорени от жалбоподателите и са приети от съда. С оглед същите възраженията са неоснователни и не са стояли на дневен ред пред първоинстанционния съд. Възраженията относно обявяването на плана са обсъдени в контекста на допустимостта на жалбата. Жалбоподателите са узнала за плана, като е осъществено правото им на защита. Неоснователно е и възражението за нарушаване на материалния закон. Както бе посочено и по-горе, съдът е преценил съответствието на плана с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като правилно е приел, че плана отговаря на всички тях. Предмет на оспорването по-специално е било записването на собствеността в регистъра, което е прието за правилно с оглед установените права на собственост на записаните лица. Не са налице нарушения на материалния закон. Решението е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,