Решение № 3138 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13198/2020 г.

Решение № 3138 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13198/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Вълков от [населено място] против Решение № 410/21.10.2020 г. постановено по адм. д. № 285/2020 г. по описа на Административен съд-Стара Загора. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че както от административния орган, така и от съда не е направена преценка за разположението на съществуващата сграда спрямо регулационната линия по одобрения проект за изменение на ПУП. Поддържа се становището за нищожност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново, с което оспорената заповед на Гл. архитект на Община – Стара Загора да се обяви за нищожна или да се отмени като незаконосъобразна. В съдебно заседание касаторът се явява лично. Представя допълнителни писмени бележки в подкрепа на оплакванията по касационната жалба. Ответниците редовно призовани не се явяват и не се представляват в съдебното заседание. Чрез процесуалните си представители са представили писмени отговори по касационната жалба, в които оспорват основателността на същата. Претендират заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че са налице отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. С оспореното решение Административен съд-Стара Загора е отхвърлил жалбата на Д. Вълков от [населено място] против Заповед № 19-12-68 от 17.03.2020 г. издадена от Главния архитект на [община], с която на основание чл. 201, ал. 3 изр. 2 от Закона за устройство на територията е одобрен проект за изменение на ПУП-План за регулация в частта му касаеща УПИ XIV-876 в кв. 59 по плана на [населено място], който се разделя на две УПИ-та -XIV-676 и XXXI-677, съгласно скица-проект. За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел че в случая са приложими нормите на чл. 201 и чл. 134, ал. 2, т. 7 АПК. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата по изменение на ПУП в посочената хипотеза. Приел е, че одобрения проект отговаря на изискванията на ЗУТ. Приел е, че нормата на чл. 35, ал. 2 ЗУТ в случая не намира приложение. С оглед на това е приел, че заповедта е законосъобразна. Обсъдил е възражението на жалбоподателя за нищожност на административния акт и е приел, че същото е неоснователно. Настоящата инстанция счита за правилен извода на съда, че искането за прогласяване нищожността на оспорената заповед е неоснователно. Правилно административния съд приема, че за да бъде нищожен административния акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който е пречка актът да породи целените правни последици. Изискванията за действителност на административния акт са той да е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата материална и териториална компетентност, в предвидената от закона форма и при наличието на законовите предпоставки за неговото издаване, като същия следва да е издаден и в съответствие с целта на закона. Неспазването на някое от тези изисквания дава основание за оспорване на акта, като основанията за това са изчерпателно посочени в нормата на чл. 146 АПК от т. 1 до т. 5. Наличието на който и да е било от тези пороци, в зависимост от степента на неговото проявление, има за последица унищожаемост или нищожност на административния акт. Основанията за оспорване са конкретни факти във всеки един отделен случай и ако съпоставени с изискванията за законосъобразност на акта, сочат на тяхното нарушаване, тези факти се явяват като юридически факти, които или изключват възникването на целените с акта последици и тогава ще е налице нищожност или ще пораждат право на отмяна, при което ще е налице унищожаемост на административния акт. Съдебната практика и теория споделят виждането, че нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, както и тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Нарушението на материалния закон като правило касае правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт който изцяло е лишен от законова опора т. е когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт не може да бъде въобще с такова съдържание. Превратното упражняване на власт също е порок водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност. В съответствие с посочените по-горе критерии и при правилно тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспорената заповед не страда от порок, водещ до нищожност. Настоящата инстанция обаче счита, че изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорената заповед са неправилни, като постановени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Имотът е предмет на съдебна делба, а изменението на регулационния план с обособяването на два нови имота е предприето по предложение на Районен съд-Стара Загора, разглеждащ делото за делба на процесното УПИ. При това положение безспорно относимите към спора разпоредби са тези по чл. 134, ал. 2, т. 7 и чл. 201 ЗУТ. Процедурата по чл. 201 и сл. от ЗУТ е специална. Законосъобразността й не е свързана със съгласието на всички съделители респ. внасяне на проекта за изменение на ПУП от всички тях. При липса на съгласуваност между насрещните страни, какъвто е настоящия случай заповедта за ПУП подлежи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ. Затова, дори и да са допуснати нарушения от административния орган относно съобщаването на нареждането до страните за внасяне на проекта, те не са съществени. Несъгласието между страните се преодолява именно със заповедта за одобряване на ПУП, която подлежи на обжалване. Проверката за законосъобразността й се извършва по обективни критерии посочени в чл. 201, ал. 2 ЗУТ, а именно: да не се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи, да не се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделения имот характер и начин на застрояване. Тази разпоредба очертава кръга на проверката, която се дължи от административния съд с оглед законосъобразността на одобрения ПУП-ПР. Следователно, в производството по чл. 201 ЗУТ, съдът следва да провери дали одобрените с плана имоти отговарят на изискванията на закона за лице, минимална площ и съответно дали с изменението на плана при делбата не се допуска незаконосъобразно разположение на съществуващите сгради или разрешени строежи. В настоящия случай Административен съд-Стара Загора не е установил релевантните за спора обстоятелства. Не е установено при разделянето на спорния имот по одобрения ПУП-ПР на два нови имота, съответстват ли същите на изискванията за площ, лице съобразно зоната. В тази насока съдът си е позволил да се позове на съдебно-техническата експертиза изготвена по други дело, без да извърши надлежната проверка в настоящото производство. Въз основа на това заключение съдът е приел, че се касае за хипотеза по чл. 19, ал. 5 и размерите на имотите са определени със самия ПУП, без да се спазват нормите на чл. 19, ал. 1 ПУП, без каквито е и да са други доказателства в тази насока, включително назначаване и изслушване на съдебно-техническа експертиза. Доводът на жалбоподателя, че одобрения проект не е съобразен със съществуващата в имота сграда, негова собственост е приет за неоснователен поради неприложимост на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Съдът не споделя съображенията на решаващия съд, че сочената разпоредба намира приложение само при издаването на разрешение за строеж. Съгласно дефиницията на чл. 201, ал. 2 ЗУТ едно от изискванията за поделяемост на урегулирания поземлен имот е да не се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи. Видно от представения проект съществуващата сграда на жалбоподателя попада на регулационната граница на двата новообразувани имота. По никакъв начин нито в делбеното дело, нито в административното производство по одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПР това обстоятелство не е коментирано. Не са събрани доказателства и за установяване на статута на процесната сграда, което би имало значение дали одобрения проект следва да се съобразява с нейното съществуване. С оглед на изложеното, решението на Административен съд-Стара Загора като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да установи релевантните за спора факти, съгласно изискването на чл. 201, ал. 2 ЗУТ, включително и чрез използване на специални знания. Пред вид изхода на спора, по претенцията на страните за разноски съгласно чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение