Решение № 15204 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8039/2020 г.

Решение № 15204 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8039/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Гьорева, [ЕГН], подадена чрез адвокат Динев, против решение № 171/28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 55/2020 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата на касатора против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-140-6500/1881 от 14.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директора на Държавен фонд "Земеделие" - София. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с извода на съда, че издаването на акт за прекратяване на подпомагането към датата на издаване на атакувания АУПДВ не е предвидено като предпоставка за установяване на публично държавно вземане. Намира за недопустимо изключването от подпомагане да е във формата на АУПДВ, съответно за недопустимо актът по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. - изключване на земеделския стопанин от подпомагане, да бъде издаден едновременно в едно и също производство с АУПДВ, тъй като самото образуване на производството по издаването му е обусловено от влизането в сила на административния акт за изключване от подпомагане. Твърди също, че не е ясно за кои схеми и мерки кандидатът е одобрен и цитираните в акта суми как, по какъв начин и по кои точно мерки и схеми са изплатени. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго по същество, с което да отмени обжалвания АУПДВ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК с доказателства. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - София, оспорва касационната жалба като неоснователна в писмено становище, подадено чрез юрисконсулт Кънчева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът уважи касационната жалба и такова се претендира. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение № 171/28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 55/2020 г. по описа на Административен съд - Перник, е отхвърлена жалбата на Ц. Гьорева против АУПДВ № 02-140-6500/1881 от 14.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, с който е изключена от подпомагане и на оспорващата е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 710, 46 лв., представляващо 25 % от общо изплатената сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. за кампании 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/03.04.2008 г.). От фактическа страна съдът е установил, че Ц. Гьорева е регистрирана с УРН 537186 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). По подадено заявление с УИН 14.06.0611/29476 е одобрена за участие по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските" и е регистрирана по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони" (НР1). За кампания 2011 г. е подала заявление за подпомагане на 17.05.2011 г. по СЕПП и НР1. След извършени административни проверки е издадено уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/698/30.06.2012 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" за кампания 2011 г., която е първата година от многогодишния ангажимент, в размер на 2 841, 82 лв. За кампании 2012 г. и 2013 г. Ц. Гьорева е подала заявление за подпомагане по СЕПП, Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) и НР1 по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", а за 2014 г. заявление за подпомагане по СЕПП, Плащания по схемата за преразпределителното плащане (СПП) и НР1. От уведомителни писма с изх. № 02-140-6500/2525/21.09.2013 г., № 02-140-6500/1924/14.08.2014 г. и № 02-140-6500/3232/29.09.2015 г. е видно, че на лицето е отказано финансово подпомагане и не е извършено плащане по заявените за подпомагане схеми и мерки за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г. За кампания 2015 г. не е подадено заявление за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Неподаването на заявление за подпомагане за 2015 г. от земеделския производител е обусловило административния орган да приеме, че е налице основание за образуване на производство за неспазване на петгодишен ангажимент по мярка 211 и съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. води до изключване от подпомагане и възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания. С писмо изх. № 01-6500/3482 от 25.06.2019 г. заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е открил производство по установяване на публично държавно вземане, приключило с издаване на обжалвания АУПДВ, с който Гьорева е изключена от подпомагане и е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 710, 46 лв., представляващо 25 % от общо изплатената сума от 2 841, 82 лв. по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. за кампании 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. След преценка на установените факти и обстоятелства, и приложимата правна регламентация решаващият състав е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Изложил е мотиви, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. жалбоподателката е имала задължение в продължение на още четири години да осъществява субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане, но не е подала заявление за подпомагане за 2015 г., което е установено от ответника при извършената от него административна проверка по чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. При това положение е приел, че е налице основание за приложение на нормата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключването й от подпомагане и за установяване в нейна тежест на публично държавно вземане в размер на 25 % от общо получените компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони. Решението е неправилно. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., кандидатите за подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. предвижда задължение за ДФ "Земеделие" да прекрати многогодишния ангажимент и да санкционира земеделския производител като го задължи да възстанови получената субсидия в точно определен размер в зависимост от годината, в която не подаде заявление за подпомагане. От анализа на посочените разпоредби и от използвания в текста на чл. 14, ал. 1 израз "изключва" следва, че елемент от фактическия състав за определяне на публично държавно вземане в случаи като настоящия е прекратяването на многогодишния ангажимент. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд е приел, че издаването на акт за прекратяване на подпомагане към датата на издаване на атакувания АУПДВ не е предвидено като предпоставка за установяване на публично държавно вземане. Възстановяването на получените компенсаторни плащания по мярка 211, предвидено в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., е последица от изключването от подпомагане с влязъл в сила акт. В случая не е налице предхождащ стабилен административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, на който да се основава АУПДВ. При липсата на такъв влязъл в сила административен акт оспореният АУПДВ се явява издаден в нарушение на материалния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото в касационната жалба основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт. Като е стигнал до различни изводи, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Оспореното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания АУПДВ. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на Ц. Гьорева следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 615, 68 лв., от които 10 лв. и 5, 68 лв. заплатени държавни такси за образуване на делото и за касационното обжалване, и по 300 лв. адвокатско възнаграждение за всяка инстанция. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото размерът на поисканото от касационния жалбоподател адвокатското възнаграждение е в минималния такъв, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,