Решение № 1650 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10262/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД Митница Пловдив при Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против Решение 10856/04.07.2024 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. 3562/2022 г., с което е отменено негово Решение РТД 3000-586/18.03.2022г./32-90443. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е допуснал грешка при тълкуването на приложимия регламент и не е съобразил практиката на СЕС. Подчертава, че след като декларираната митническа стойност превишава с повече от 8 % стандартната вносна стойност и вносителят не е представил всички изискани документи, то съмненията на митническите органи не са оборени. Намира, че съвкупният анализ на събраните доказателства сочи, че декларираната цена не е идентична с договорната. Аргументира тезата, че тези съмнения са основателни и в този аспект са изследвани всички елементи, свързани с поведението на вносителя в ЕС, с търговския му партньор в третата страна и релевантните обстоятелства след вноса. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РТД 3000-586/18.03.2022г./32-90443 на Директора на ТД Митница Пловдив, с което са направени корекции на данни за стока 2 от митническа декларация с МРН 21BG003010026919R3 от 08.05.2021 г. - "пресни тиквички", като е преизчислено дължимото мито и е отказано освобождаване на внесеното обезпечение в размер на 838,62 лева, задържащо се като плащане на дължимото вносно мито и определените лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 08.05.2021г. вносителят "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия е подал в МБ Свиленград митническата декларация с MRN 21BG003010026919R3, c която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци, в това число пресни тиквички (стока 2), с произход Турция. За стока 2/5 пресни тиквички, с код по КН 0709931000, с нето тегло 3600 кг., е декларирана митническа стойност в размер на 5407,25 лв., преизчислена в /100 кг. на 76,80 / 100 кг. За 08.05.2021г. Европейската комисия е определила стандартна вносна стойност (СВС) за пресни тиквички с произход Турция в размер на 51,1 /100 кг. Тъй като декларираната вносна митническа стойност (76,80 /100 кг.) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня стандартна вносна стойност (51,1 /100 кг.), на основание чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вносителят е представил обезпечение в размер на 838,62 лв., представляващо стойността на митото, което той би платил при определената за деня СВС. С писмо с рег. 32-144198/08.05.2021 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е необходимо да представи доказателства, че стока 2/5 (пресни тиквички) е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 04.06.2021 г. "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ, чрез пълномощника си, представя документи за цените, на които са пласирани стоките от тази партида, в това число и за стока 2 - пресни тиквички. За стока 2 (пресни тиквички) цялото количество от 3600 кг. е продадено на цена от 92 /100 кг. Предвид обстоятелството, че цената, на която стоката е продадена, е по-ниска от цената на придобиване на тази стока, изчислена на 76,80 /100 кг., митническите органи са счели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, поради което внесеният за стоката депозит в размер на 838,62 лв. следва да се задържи за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Съобразявайки правилото на чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г., според което зависимостта между митото и входната цена на стоката е обратно пропорционална, тоест колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратното, митническият орган е приел, че когато вносителите декларират завишени цени, то те трябва да докажат, че по- високата стойност не е декларирана, за да се избегнато заплащане на дължимите мита. Преценил е още, че не е в унисон с търговската логика внесената стока да се реализира на цена, която е по-ниска от тази на придобиването ѝ, генерирайки загуба. В хода на съдебното производство е проведена съдебно - счетоводна експертиза /ССчЕ/, чието заключение е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в необходимата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според решаващия състав обжалваното решение противоречи на материалния закон. Този извод е обоснован с обстоятелството, че декларираната в МД митническа стойност се отличава с по-малко от 50% (с 33%) от определената от Комисията стандартна стойност при внос, което предвид т. 90 от решението на СЕС по делото OGL - Food Trade, не е достатъчно, за да породи обосновани съмнения относно достоверността на декларираната от вносителя договорна стойност. Наред с това съдът се е позовал на разпоредбите на Делегиран регламент 2017/891, който не ограничава възможността за прилагане на метода на договорната стойност, ако в резултат на това митническата стойност, определена по този начин, се отклонява от фиксираната стойност при внос с над 8 %, стига да са налице убедителни доказателства, че именно това е реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките. АССГ е приел, че в случая от представените многобройни и непротиворечиви доказателства, включително изготвеното експертно заключение, се установява идентитетът между договорената цена на стоките и посочената в МД. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Безспорно внесените от жалбоподателя пресни тиквички попадат в обхвата на чл. 181, § 2 от Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, както и на чл. 75 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. С тези актове по отношение на плодовете и зеленчуците е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, при което зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална - колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратно. Съгласно разпоредбите на чл. 75, § 2 и § 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, след като вносителят е декларирал митническа стойност, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, която е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията в момента на съставяне на декларацията, и не е определил митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. в) от същия регламент в срока по чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, то в същия този срок трябва да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Регламент (ЕС) 952/2013.Според § 5, ал. 4 на делегирания регламент, за да се докаже, че партидата е освободена съгласно условията, посочени в първа алинея, освен фактурата вносителят предоставя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата, а според ал. 3, предл. първо предоставената гаранция се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване (на внесената партида). В случая спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция. В своето решение от 21 септември 2023 г. по дело С-770/21, OGL - Food Trade, т. 82 във връзка с тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, както и в решението си от 11 март 2020 г., Х, т. 44 и т. 45, СЕС приема, че продажбата на внесената партида на загуба, която по естеството си не е рентабилна в търговската практика, несъмнено може да представлява сериозна индиция, че посочената в МД вносна цена е изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито или да намали размера му. Сама по себе си обаче такава продажба не позволява на митническите органи автоматично да заключат, че посочената в МД вносна цена не отговаря на действителността. Съгласно конкретната фактическа установеност, декларираната в МД митническа стойност се отличава с 50,30 % от определената от Комисията стандартна стойност при внос, което в съчетание с продажбата на загуба на процесната партида е достатъчна, за да породи съмнения у митническия орган относно достоверността на декларираната от вносителя договорна стойност (виж т. 90 от решението на СЕС по делото OGL - Food Trade и цитираната там практика). В тази връзка необосновано първостепенният съд е кредитирал заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, в частта му, в която експертът е посочил отклонение от 33 %. Касае се за елементарно аритметично изчисление, за което решаващият състав не се е нуждаел от специални знания на вещо лице, а е можел сам да провери обхватът на отликата и обосноваността на съдържащия се в ССчЕ отговор. Въпреки, че неизчерпателният списък на документите в чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегирания регламент не задължава вносителя да представи писмен договор, сключен с износителя, или друг еквивалентен документ, установяващ релевантните елементи на договорното правоотношение, в т. ч. уговорките за цената, следва към изброените по-горе индиции за недостоверност на декларираната такава да се изтъкне и непредставянето на такъв договор с оглед доказаното от ССЕ плащане на обща сума по множество фактури. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира за неправилен изводът на съда, че дружеството е доказало, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Приетото от СЕС в т. 61 от решението му по делото OGL - Food Trade, а именно, че чл. 75, § 5 от делегирания регламент правилното определяне на декларираната митническа стойност да бъде потвърдено в зависимост от условията за освобождаване на партидата по определението в чл. 73, б. а) от същия регламент, а не с оглед продажбите на митническата територия на ЕС на стоки, които не са част от нея, налага извод за неправилност на тезата на съда, че предвид дългосрочните търговски отношения между OGL - Food и търговската верига LIDL и периодичността на доставките, които се извършват целогодишно е логично някои от стоките да се реализират на по-ниска от придобивната цена, което се компенсира с други доставки. При тези факти и с оглед постановеното решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз следва да се приеме, че вносителят OGL - Food не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, а като е достигнал до други изводи, АССГ е постановил неправилно решение, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт - отхвърлена. С оглед изхода на спора, в полза на Агенция Митници следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, възлизащи общо на сумата от 422,35 лева. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение