Решение № 252 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 546/2009 г.

Решение № 252 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 546/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. Т. С. от гр. П. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 17.12.2008 г. по гр. д. № 3* по описа за 2007 г. на Върховния касационен съд. Мотивирана е с твърдение за узнаване на ново обстоятелство, установено с ново писмено доказателство- решение № I* от 29.09.2008 г. по гр. д. № 793/07 г. на Окръжен съд Бургас, изразяващо се в това, че към момента на отправяне на поканата за даване на издръжка същата не е била в обективна невъзможност, а е разполагала със достатъчно средства за осигуряването й. Искането е за отмяна на постановеното решение на ВКС и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане с указания. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК, от ответника В. Т. С., с която се оспорва основателността й с мотива, че решението на което се позовава молителката не е влязло в сила и твърдяното като ново обстоятелство не е установено. Искането е - молбата да бъде оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за удостоверяването, на които е приложен договор за правна помощ. В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ответната страна, който отново оспорва подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразеното становище и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска ВКС е потвърдил въззивно решение № 1 от 19.02.2007 г. по в. гр. д. № 173 по описа за 2006 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Т. С. против В. Т. С. иск с правно основание чл. 227 б. "в" от ЗЗД-за отмяна на дарение на право на строеж/надстрояване/ на втори жилищен етаж от сграда на площ от 123 кв. м., построена в УПИ * от кв-75/б. п. I-187 в кв. 75/ по плана на гр. П., оформен с н. а. № 52, т. I н. д. № 379/72 г. на Поморийски районен съдия, както и е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху построения въз основа на отстъпеното право на надстрояване втори жилищен етаж от сградата с площ от 123 кв. м. По спорният по делото въпрос- дали е налице отказ от страна на надарената да престира исканата издръжка, касационната инстанция е дала отрицателен отговор, като е приела, че тя е била в обективна невъзможност да дава издръжка, която не може да се приравни на отказ. Във връзка с тези решаващи мотиви -е подадена настоящата молба за отмяна, като се твърди, че е налице ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, обстоятелство, което не е могло да бъде известно на страната при решаване на делото, установено -впоследствие по друго дело-по гр. д. № 793/07 г. на БОС, а именно- че непосредствено преди датата на поканата за даване на издръжка /26.07.2005 г./-ответницата е получила сумата от 6 141.88 лв., въз основа на осъществена на 18.04.2005 г. сделка по продажба на недвижим имот, от който тя притежава идеална част. Безспорно установено е/потвърждава се от подадената от молителя молба, входирана на 9.03.2010 г./, че производството по посоченото гр. д. № 793/07 г. на БОС не е приключило, като същото е висящо пред касационната инстанция. При така изложените факти-настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Вярно е, че съгласно Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС и практиката на съда - е допустима отмяна в случаите, когато при разглеждане на делото страната е твърдяла обстоятелство, но не е могла да го установи и това обстоятелство е установено по надлежния ред в друго производство, но това установяване, за да е от значение следва да е станало с влязло в сила съдебно решение. В случая- обстоятелството, на което се позова страната/ако приемем, че то е в твърдения от страната смисъл/ все още не е установено с влязло в сила решение/както вече беше посочено производството по гр. д. № 793/07 г. на БОС е висящо и крайния му изход е неизвестен/. Към настоящия момент - който е от значение за извършване на преценката за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК -не е налице установяване на обстоятелството, на което се позовава страната, поради което не е възможна и преценката му за това-дали същото е "ново"по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, с оглед на което и подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед направеното искане и пред вид представеното доказателство за направени разноски пред касационната инстанция от ответната страна -на същата следва да бъде присъдена сумата от 500 лв., представляваща стойността на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение съобразно приложения договор за правна помощ. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение