Решение № 10784 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу Решение 1529/13.02.2024г., постановено по адм. дело 917/2023г. на Административен съд - Варна, с което е отменено негово Решение с рег. 32-119892/29.03.2023г., с което на Ей Ди Логистик България ООД е определена нова митническа стойност и са установени за досъбиране ДДС в размер на 1 056.12лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определяне на нова, тъй като предоставените документи пораждат съмнения дали декларираната митническа стойност е реално платената за стоката цена. Акцентира, че от дружеството не са ангажирани доказателства, опровергаващи съмненията на митническите органи. Сочи, че аргументирано в обжалвания административен акт е обсъдена неприложимостта на първия метод по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, с оглед на което митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 2, буква б) от Регламента във връзка с наличните в митническата база данни. Подчертава, че проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ е неотносима към спора и не е следвало да бъде кредитирана. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което жалбата срещу издадения административен акт бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ей Ди Логистик България ООД чрез процесуален пълномощник оспорва основателността и. Счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е законосъобразността на Решение с рег. 32-119892/29.03.2023г., с което на Ей Ди Логистик България ООД е определена нова митническа стойност и са установени за досъбиране ДДС в размер на 1 056.12лв., ведно със съответните лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 07.01.2022г. "Ей Ди Логистик България ООД е декларирало с MR 22BG002002064083R7 в МП Пристанище Варна при ТД на Митница Варна режим "допускане на свободно обращение" на 26 стоки, 1 004 колета, общо 16 284 кг бруто тегло, с държава на износ - Турция, деклариран произход - Турция, условие на доставка СРТ Варна и обща фактурна стойност 58 452.52 евро, като стойността на стоките под 10 е 3 541.10 евро. Към посочената МД дружеството е приложило: електронна фактура EGK2022000000005/06.01.2022г., транзитна декларация и износна митническа декларация, както и сключен договор с продавач турски търговец и извлечение от банкова сметка. С писмо рег. 32-7246/10.01.2022г. от вносителя са изискани за нуждите на допълнителната проверка документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, като са представени сключен с фирмата-износител международен договор за продажба и др. Извършена е справка от митническите органи в националната база данни за стоки с код по КН 60052200 с произход Турция и е прието, че декларираната стойност от 1.66лв/кг. е под стойността на сходни стоки внасяни в останалите държави-членки, както и под средностатистическата стойност за ЕС за 1 кг. С писмо рег. 32-447838/22.12.2022г. е отправено съобщение до търговеца по реда на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на ЕП и на Съвета с което последния е уведомен за определяне на нова митническа стойност за стока 10 на основание чл. 74, § 2, бук. б от Регламента. След изтичане на срока и не представяне на становище от страна на дружеството, митническия орган е издал оспореното решение, в което е посочил, че се приемат наличието на констатирани при проверка несъответствия в представените от търговеца документи, пораждащи съмнения дали посочената в представената фактура цена е реално заплатената сума към турският контрагент. Според органа съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност остават неотстранени след получаване на отговор от турските митнически власти, тъй като в него не е посочено, че стойността на стоките декларирани за износ е реално платената или подлежащата на плащане и поради това митническата стойност на стоката не може да се определи на основание чл. 70 от Регламента и последната следва да се определи по реда на чл. 74, § 2, бук. б от същия Регламент. В хода на производството пред административния съд е прието заключение на ССЕ, според което вносът на стоки и електронната фактура която ги е придружавала са надлежно отразени в счетоводството на дружеството; стойността по фактурата е тази която е била и платена с нареждане за валутен превод. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Според решаващия състав, митническият орган не е ангажирал доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност с оглед заключението на ССЕ и анализа на представения сключен договор с турското дружество. Според АС Варна липсват данни за основателни съмнения дали декларираната договорена стойност представлява общо платената или подлежащата на плащане сума, като митническата стойност е можела да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МК и извършеното ново митническо остойностяване по реда на чл. 74, § 2, бук. б от Регламента е в противоречие с разпоредбата на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Сочи се, че в оспореното решение не се съдържат данни, релевантни за правилното приложение на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 използва се договорната стойност на сходни стоки, имащи една и съща цена но без посочване дали продажбата им е на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Решението е правилно. При преценката на материалната законосъобразност на оспореното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че разрешаването на спора е обусловено от наличието на възникнали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазването на процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесната декларация. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г). Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение сочи, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В този аспект настоящият състав споделя извода на първостепенния съд досежно необосноваността на възникването на основателни съмнения на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Само по себе си непредставянето на допълнителни документи при наличието на фактура и представен международен договор за продажба не би могло да е достатъчно основание за възникване на основателни съмнения относно достоверността на декларираната стойност като предпоставка за нейното неприемане и прилагането на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. В конкретния случай с оглед заключението на ССЕ се установява,че действително платената цена за стока 10 е именно тази която е посочена в процесната митническа декларация, а именно договорената между страните стойност. При това положение, както правилно е приел първоинстанционния съд е следвало митническия орган да определи митническата стойност на внесените стоки по реда на чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година на база договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките, а не да преминава незаконосъобразно към вторичните методи посочени в чл. 74 от същия Регламент. Методите за изчисляване на митническата стойност на внесена стока по реда на чл. 74 от Регламента се използва само и единствено при невъзможност за прилагане на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламента т.е. при възможност за изчисляване на митническа стойност по реда на чл. 70 от Регламента то недопустимо е използването на методите предвидени в чл. 74 от същия Регламент. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013г. По така изложените съображения решението на Административен съд - Варна е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и претендираните от ответника разноски по делото, такива следва да се присъдят в размер на 480лв., предвид представения списък и доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,