Решение № 17054 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1453/2013 г.

Решение № 17054 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1453/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Марин Христов Генчев против решение № 5551 от 22.10.2012 г. по адм. дело № 8660/2011 г. на Административния съд - София-град, в частта, с която са отхвърлени исковете му против Медицински университет - София, за претърпени имуществени вреди на основание чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за разликата над уважените им размери от 3600 лв. със съответната законна лихва до предявените им размери от 9100 лв. със съответната законна лихва. Ответната страна - Медицински университет - София, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. В касационната жалба са изложени доводи, че решението в обжалваната му част е неправило поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба, е основателна. С обжалваната част на решението съдът е отхвърлил исковите претенции на касационния жалбоподател за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неизплащането на две допълнителни стипендии за представяне на дисертационния труд в рамките на една година след срока, в който е следвало да завърши обучението му като докторант в общ размер на 2000 лв., дължими на основание § 2 ПМС № 130/06.06.2008 г., както и 3500 лв. разноски за рецензиране и експертна оценка на дисертационния му труд. Съдът е изложил съображения, че и твърдените и претендирани за обезщетение имуществени вреди не са последица от отмяната на административна заповед № Р-791/03.11.2008 г. на ректора на Медицинския университет - София, поради което не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази насока съдът е изложил съображения, че жалбоподателят е представил две различни по тема работи като дисертационен труд, че ищецът е защитил доктората си по тема, която е различна от тази за което е бил зачислен. Изложени са още съображения, че ищецът не е положил усилия да продължи докторантурата си в МУ - София, след отмяната на заповед № Р-791/03.11.2008 г., с която е бил отстранен от редовна докторантура при МУ и че той не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Решението е постановено при неизяснени фактически обстоятелства и направените в правни изводи за наличие на противоправно поведение на ищеца са изцяло необосновани и съдържат противоречиви правни съображения. Необоснован е правният извод на съда, че ищецът не е провел докторантурата си в МУ - София, а е продължило своята специализация по неврохирургия при МБАЛСМ "Пирогов", което не представлява продължение на неговата докторантура в съответствие с чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗВО. От съдържанието на служебна бележка изх. № 2399/17.11.2009 г., подписана от научния секретар по Морфология (л. 90 от делото) е видно, че ищецът Марин Генчев е бил докторант при УМБАЛСМ "Пирогов" за придобиване на образователната и научна степен "доктор на медицинските науки". Съдът не е преценил съдържанието на това писмено доказателство. Преценил е единствено заповед № Р-714/31.03.07 г. на ректора на МУ - София (л. 207 от делото), като е приел, че на ищеца е разрешено да продължи специализацията си по "неврохирургия" платено обучение, с база на обучение МБАЛСМ "Пирогов". При наличие на писмени доказателства с различно съдържание относно правнорелевантен факт - в случая за наличие на проведена докторантура съдът е бил длъжен да изясни този факт като прецени всички представени по делото доказателства. Съдът не е изпълнил това си задължение, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо необоснованите му изводи. Необоснован е правният извод на съда, че ищецът е допуснал противоправно бездействие след отмяната на заповед № Р-791/03.11.08 г. на ректора на МУ - София, като не е предприел завръщането си и продължаване на докторантурата си в МУ - София. В тази насока съдът не е обсъдил и преценил представените писмени доказателства по делото. Видно от писмо от научния ръководител на ищеца с изх. № 274/17.11.08 г. (л. 205 - л. 206 от делото), последният информира изп. директор на УБ "Св. Ив. Рилски", че ищецът (д-р Генчев) "иска да се върне за продължаване на обучението си" в МУ - София, но за това няма "съгласие". Следователно от съдържанието на това писмо се удостоверява фактът, че ищецът е искал да продължи докторантурата си, а не е проявил "противоправно бездействие", както съдът е приел. Видно от съдържанието на посоченото писмо при приключила докторантура, каквато е налице в разглеждания случай, ако специализацията продължава, са валидни условията за платена специализация. Съдът не е изложил мотиви на какво правно основание призната научна степен "доктор на медицинските науки" по специалност "морфология" не обуславя изплащане на сумите, дължими на основание § 2 ПМС № 130/06.06.2008 г. По изложените съображения решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обусловили непълнота на доказателствата, относно правнорелевантните за спора факти - отменително основание по смисъла на чл. 222, ал. 2 АПК. Това налага отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд от друг съдебен състав за установяване на правнорелевантните за спора фактически обстоятелства съобразно указанията в мотивите на решението. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,