Решение № 353 от 02.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 1011/2025 г.

Производството е по реда на Глава 23 от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия С. С. И. чрез упълномощения защитник адв. д-р С. П. срещу Присъда №29/29.09.2025г. по ВНОХД №545/2025г. по описа на Окръжен съд-София, НО, 3 второинстанционен състав, с която е отменена присъда №2/20.05.2025г. по НОХД №187/2024г. по описа на Районен съд-Пирдоп. В касационната жалба на подсъдимия С. С. И. се излагат доводи за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Нарушението на закона се мотивира с доводи за липсата на въздействие на употребения наркотик върху поведението на подсъдимия И. към момента на неговото спиране за проверка от полицейските служители. Твърди се, че въздействието на наркотика при управление на моторно превозно средство, е елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 (респ. и по ал.4) от НК. Оспорва се наличието на субективна страна при извършване на деянието, доколкото нямало доказателства за съзнателна употреба на наркотик, което трябвало да бъде доказано от прокуратурата, а подсъдимият И. нямал специални знания да осъзнае, че 48 часа след употреба на наркотика, в кръвта му можело да има следи от наркотично вещество. Излагат се и аргументи за липса на обществена опасност в извършеното от подсъдимия и се иска прилагането на чл.9, ал.2 от НК и оправдаване на подсъдимия по внесеното в съда обвинение, като се изтъква, че деянието на подсъдимия е малозначително поради липсата на въздействие на употребения наркотик върху поведението на подсъдимия И.. Доводът за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата се обосновава с твърдения за липса на мотиви на въззивната присъда относно субективната страна на деянието, което водело до невъзможност подсъдимият да разбере защо е признат за виновен. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил аргументите на защитата, изложени във въззивните съдебни прения. Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава с наличието на две изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - отдалеченото време на прием на наркотика и липсата на въздействие на този наркотик върху подсъдимия, като се изтъква и съдействието, оказано от подсъдимия в рамките на цялото наказателно производство и неговото коректно процесуално поведение, за да се поиска определяне на наказание в минимален размер. В съдебното заседание на настоящия състав упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. д-р С. П. поддържа подадената касационна жалба, прави исторически анализ на законовата уредба, свързана с управлението на превозни средства след употреба на упойващи (наркотични) вещества и заключава, че законодателят изисква употребата на наркотици да е довела до промяна в поведението на водача (респ. да е въздействала върху него), за да се стигне до реализиране на наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 и ал.4 НК. Набляга на обстоятелството, че употребата на наркотичното вещество е била два дни преди извършената проверка от МВР и поради това подсъдимият е действал разумно, като е изчакал да минат острите и хронични ефекти от употребата на наркотика. Пледира за прилагане на чл.9, ал.2 от НК, за което не следвало да се отчита личността на подсъдимия (респ. посоченото от прокурора негово предходно осъждане за същото престъпление). В заключение иска отмяна на присъдата на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият С. С. И. поддържа казаното от своя защитник и в последната си дума моли да бъде оправдан. Прокурорът изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че въззивният съд е изложил ясни и непротиворечиви мотиви за осъждането на подсъдимия, като оспорва доводите на защитата и намира за категорично установена съставомерността на деянието от обективна и от субективна страна. Противопоставя се на искането за прилагане на чл.9, ал.2 от НК, счита наложеното наказание за справедливо и предлага да бъде оставена в сила присъдата на Окръжен съд-София. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимия И. и нейното допълнение, както и аргументите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното: Жалбата на подсъдимия С. С. И. срещу присъдата на Окръжен съд-София е допустима съгласна чл.350 от НПК, като е подадена от легитимирана страна в процеса срещу акт от посочените в чл.346, т.2 от НПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С присъда №3 от 20.05.2025г. по НОХД №187/2024г. Районен съд-Пирдоп е признал подсъдимия С. С. И. за невиновен в това, че на 01.04.2023г. в [населено място] по [улица]в близост до кръстовището с [улица]в посока [населено място] е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установена по надлежния ред, като деянието е извършено повторно и го е оправдал по внесеното в съда обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 от НК вр. чл.28, ал.1 от НК. По протест на прокуратурата с искане за осъждане на подсъдимия по поддържаното пред първата инстанция обвинение е образувано ВНОХД №545/2025г. по описа на Окръжен съд-София, НО, 3 второинстанционен състав, по което е постановена обжалваната пред ВКС присъда №29/29.09.2025г. С новата присъда актът на първата инстанция е отменен изцяло и подсъдимият е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 от НК вр. чл.28, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и три месеца и глоба в размер на 700 лв., лишен е от право да управлява моторни превозни средства за срок от две години и на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на подсъдимия по НОХД №46/2021г. по описа на РС-Пирдоп. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на двете наказания лишаване от свобода и на основание чл.189, ал.3 от НПК върху подсъдимия са възложени направените по делото разноски. ВКС на първо място трябва да се произнесе по изложените в касационната жалба на подсъдимия И. и в допълнението към нея твърдения за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по доводите за неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на наложеното наказание. В допълнението към касационната жалба се аргументира липса на мотиви на въззивния съд относно субективната страна на деянието на подсъдимия и за необсъждане доводите на защитата от съдебните прения пред въззивния съд. И двата доводи не намират опора в съдържанието на мотивите към въззивната присъда. Въззивният съд подробно е мотивирал защо приема, че престъплението е осъществено при пряк умисъл (стр.7 от мотивите към въззивната присъда - л.43 от ВНОХД №1011/2025г.), като е посочил защо подсъдимият е съзнавал всички елементи от престъпния състав и съзнателно е предприел управление на автомобила си след употреба на наркотични вещества. Съдът е отговорил и на възраженията относно съзнаването на наличието на следи от наркотик, позовавайки се и на предходното осъждане на подсъдимия за същото деяние, което действително изключва възможността подсъдимия да не е съзнавал противоправността и обществената опасност на своето поведение. Въззивният съд е обсъдил и доводите на защитата, макар и да не е посочил това изрично. Пред въззивния съд защитата е развила подробни разсъждения за необходимостта от въздействие на наркотика при управлението на моторни превозни средства като елемент от престъпния състав по чл.343б, ал.3 от НК и за необходимост от отчитане на времето между употребата на наркотичното вещество и предприетото управление, вкл. като аргумент за прилагане на чл.9, ал.2 от НК. Всички тези доводи са съобразени от въззивния съд при аргументирането на липсата на изискване водачът на моторно превозно средство да е под въздействие на наркотично вещество за прилагане на чл.343б, ал.3 от НК и при мотивиране на обществената опасност на конкретното деяние, вкл. при обсъждане на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства при определяне на наказанието за подсъдимия И.. Мотивите на въззивния съд са ясни, подробни, последователни и логични и не нарушават правото на подсъдимия да разбере защо е осъден. Посочените съображения мотивират касационния съд да приеме, че липсват процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, които да налагат отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-София. Основните доводи за нарушение на материалния закон при осъждането на подсъдимия И. са свързани с тезата на защитата, че съставът на престъплението по чл.343б, ал.3 (респ. и по ал.4) от НК изисква деецът да е под въздействие на употребения наркотик. Тази теза не почива на закона и на съдебната практика по прилагането на посочената наказателноправна норма. В съдебната практика категорично е прието, че повлияването на водача от наркотичното вещество не е елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, доколкото в Република България е приета политиката на нулев толеранс към шофирането след употреба на наркотични вещества (срв. Решение №55/27.01.2026г. по н.д. №860/2025г. на II н.о., Решение №6/09.01.2025г. по н.д. №889/2024г. на I н.о., Решение №316/03.06.2024г. по н.д. №241/2024г. на III н.о. и редица други в същия аспект). Това означава, че е „ забранено шофирането след употреба на наркотично вещество, като е достатъчно да се докаже единствено наличието му в нормативно определена биологична проба (кръв, урина или орална течност), без да се цели да се установи въздействие/повлияване на изследваното лице към момента на шофирането “ (С. С. - „Експертиза на употребата на наркотични вещества от водачи на МПС в България“ - С., 2025г., УИ „Св.К. О.“, стр.14). Бланкетната норма на чл.343б, ал.3 от НК препраща към Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и обнародвана в ДВ, бр.61 от 28.07.2017г., с последващи изменения и допълнения) относно реда, по който следва да се установи употребата на наркотични вещества, който по настоящето дело е напълно спазен от органите на МВР и на досъдебното производство. Тази наредба не съдържа в себе си някакви допълнителни елементи към престъпния състав на чл.343б, ал.3 от НК, който е установен в текста на Наказателния кодекс. Позоваването на чл.5, ал.1 от посочената Наредба №1/2017г. не води до друг извод, доколкото тази разпоредба създава едно от основанията за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да изчерпва всички други възможности за извършване на такава проверка (в тази насока срв. чл.4, ал.1 и ал.3 от същата Наредба). Наличието на външни признаци за употреба на наркотични вещества не се изисква от чл.343б, ал.3 НК за ангажиране на наказателната отговорност за такава употреба. Още повече в конкретния случай по настоящето дело подсъдимият И. е бил проверен именно защото е показвал такива външни признаци (вж. показанията на св.Ч. пред първата инстанция - л.45 от НОХД №187/2024г.). Обществената опасност от шофиране след употреба на наркотични вещества не възниква единствено при шофиране под въздействие на наркотични вещества, тъй като дори след приключване на активния период на това въздействие съществува риск за безопасността на движението по пътищата, тъй като преминаване на въздействието на наркотика води до други симптоми, пречещи на шофирането (за амфетамина - депресия, умора, безпокойство - стр.47 от цитираното съчинение на С. С.). Поради това не могат да бъдат споделени като основателни исканията за прилагане на чл.24, ал.1, т.1 от НПК и оправдаване на подсъдимия С. С. И. по реда на чл.354, ал.1, т.2 от НПК. Оспорването на субективната съставомерност на деянието, сторено пред въззивния съд и поддържано пред настоящата касационна инстанция, също е неоснователно. Законът не изисква доказване на обстоятелствата, при които наркотикът е бил употребен от лицето, чиято наказателна отговорност се ангажира по реда на чл343б, ал.3 от НК. Това е извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и прокуратурата не носи тежест на доказване на тези обстоятелства. Законът не изисква и съзнателна и целенасочена употреба на наркотика - достатъчно е той да бъде употребен и да не е напълно разграден в кръвта на дееца. Видът на наркотичното вещество - амфетамин също изключва възможността подсъдимият да не е знаел, че е употребил (съзнателно или случайно) този наркотик. Законът инкриминира всяко шофиране на моторни превозни средства след употреба на наркотични вещества, независимо от времето на тази употреба, начина на тази употреба и вида на употребения наркотик. Достатъчно е да се установи по надлежния ред, че шофирането е след употреба на наркотични вещества, което в настоящия казус е безспорно установено и не се оспорва от самия подсъдим. Не са налице и основанията за оправдаване на подсъдимия И. с прилагането на чл.9, ал.2 от НК, доколкото неговото деяние не е малозначително и обществената му опасност не е явно незначителна. Подсъдимият е употребил наркотично вещество и е предприел шофиране на лек автомобил, преди да се е уверил, че наркотичното вещество е напълно излъчено от организма му. Управлявал е автомобила си през нощта, като е возел пътник в него. Самият подсъдим е бил осъждан за същото престъпление и е бил в изпитателния срок по това осъждане, което допълнително е следвало да се явява пречка пред неговото престъпно деяние. Неоснователни са твърденията на защитата, че обществената опасност на едно престъпление се определя единствено от обективните характеристики на самото деяние, без да се държи сметка за личността на автора на престъпното деяние. Напротив - обществената опасност на престъплението включва съвкупността от всички елементи, които характеризират едно деяние като престъпление - обект на защита, субект на престъплението, обективната страна на състава на престъплението и неговата субективна страна от гледна точка на тяхната характеристика като засягащи обществените отношения, защитени от правните норми. Съществуват деяния, които са общественоопасни именно с оглед на личността на субекта на престъплението - всички престъпления, инкриминирани поради техния субект - длъжностните престъпления, престъпленията, извършени по професия, престъпленията по глава 13 от Наказателния кодекс („Военните престъпления“) и редица други. Самият закон отчита характеристиката на субекта на престъплението при определяне на обществената опасност на конкретното деяние при създаване на съставите на специалния и на опасния рецидив. При това положение въззивният съд правилно е приел предишната съдимост на подсъдимия И. за същото престъпление като основание за определяне на неговата наказателна отговорност в предвидените от закона рамки без оправдаването му по реда на чл.9, ал.2 от НК и без прилагането на чл.55 от НК. Всичко посочено мотивира настоящия състав да приеме, че осъждането на подсъдимия С. С. И. за извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 от НК вр. чл.28, ал.1 от НК не нарушава закона и липсват основания за неговото оправдаване поради несъставомерност на извършеното от него или поради малозначителност (респ. явна незначителност) на стореното. Не са налице и основания да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и да се определи по-ниско наказание. Изтъкнатите в касационните жалби и пред съда доводи, свързани с искането липсата на въздействие на употребения наркотик и отдалечеността във времето на неговата употреба да се третират като изключителни смекчаващи обстоятелства, са несподелими. Както се посочи, законът не свързва наказателната отговорност за престъплението по чл.343, ал.3 от НК с липса на въздействие на употребения наркотик и липсата на такова въздействие не може да се третира като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство, доколкото е ирелевантно за възникване на наказателната отговорност. Самото време на употреба не е установено по категоричен начин, но е в рамките на до 48 часа преди вземането на кръвната проба, съгласно заключението на комплексната експертиза. Този период от време също не е продължителен, за да се третира като изключително смекчаващо обстоятелство. Самото наказание, предвидено като минимум в разпоредбата на чл.343б, ал.4 вр. ал.3 от НК към момента на деянието (една година лишаване от свобода и глоба от петстотин лева) също не е несъразмерно тежко за подсъдимия И.. Тези обстоятелства не позволяват прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както иска защитата. Липсват и основания да се цени в насока смекчаване отговорността на подсъдимия някакво оказано от него съдействие или добро процесуално поведение. Подсъдимият не е давал обяснения нито на досъдебното производство, нито пред съда и по никакъв начин не е „улеснил“ развитието на наказателния процес. Подсъдимият не е длъжен да дава обяснения, но в такъв случай няма как да се позовава на свое съдействие за разкриване на обективната истина. Самото процесуално поведение на подсъдимия също с нищо не се отличава по какъвто и да е начин от нормалното процесуално поведение на всеки един участник в процеса, за да се третира това процесуално поведение като смекчаващо обстоятелство. Определеното от въззивния съд наказание от една година и три месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 700 лв. и лишаване от правоуправление за срок от две години са към минимумите, предвидени в закона. Въззивният съд е съобразил превеса на смекчаващите обстоятелства - добрите характеристични данни и липсата на друга криминална проявеност (предходното осъждане за същото престъпление е отчетено при квалифицирането на деянието като извършено при повторност и не следва да се взема предвид по силата на чл.56 от НК). Съдът неправилно е приел като отегчаващо обстоятелство вида на употребеното наркотично вещество - амфетамин, доколкото при липсата на установено по несъмнен начин въздействие на това наркотично вещество, общите съждения за вредите от това наркотично вещество не са подкрепени от конкретни факти. А и понастоящем българският закон не дели наркотичните вещества по какъвто и да е било начин - „леки“-„тежки“, „меки“-„твърди“, „опасни“-„по-малко опасни“, а ги класифицира като вещества с висок риск за здравето. Тази грешка на въззивния съд не се отразява на неговите изводи относно размера на определеното наказание съвкупно наказание, като наложените наказания лишаване от свобода и глоба са незначително над предвидените минимуми и доста под средния размер по чл.343б, ал.4 НК. Определеното в съвкупност наказание, ефективно изтърпяване на лишаването от свобода и изтърпяването на приведеното по реда на чл.68, ал.1 от НК предходно наказание лишаване от свобода, ще способстват за постигане на целите на наказателната репресия спрямо подсъдимия С. С. И. - лице, което е знаело, че е в изпитателен срок по предходно осъждане за шофиране след употреба на наркотици, но въпреки това е употребило наркотично вещество и е шофирало в населено място, возейки пътник в автомобила си и поставяйки в риск както своя собствен живот, така и живота и здравето на св.И., както и тези на неопределен кръг от лица, които биха могли да пострадат. Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение