Решение № 407 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5042/2007 г.

Решение № 407 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5042/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218и, ал. 1 във вр. с чл. 218а, ал. I, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на Г. П. К. /ГПК/ "Б" с. Б., О. Ч., срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 48/16.03.2007 г. по в.гр.д. № 492/2006 г. Ответникът по касационната жалба О. Ч. не е заявил становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Смолянският окръжен съд при новото разглеждане на делото след връщането му от ВКС на РБ е оставил в сила решението на РС Ч. от 9.03.2004 г. по гр.д № 46/2004 г., с което е отхвърлен предявеният от ГПК "Б" срещу О. Ч. иск за признаване на собствеността и предаване на владението върху двуетажна масивна сграда с площ 98 кв. м, която се ползва от кметство с. богутево, построена в дворно място, съставляващо имот пл. № 119 по плана на с.с. За да постанови решението, въззивният съд е приел за безспорно, че регистрираната през 1928 г. ГПК "Б" е започнала към 1942 г. и изградила към 1944-1945 г. процесната двуетажна сграда, която след 1948 г. е била иззета за ученически пансион и на 11.04.1986 г. е актувана като държавна, като в акта за ДС е записано, че е построена от Н. с. Б. Не е доказано, обаче, по делото, че ищцовата к. е правоприемник на регистрираната през 1928 г. такава. Според назначената експертиза в Д. архив П. и в Д. архив С. няма запазени материали по фирменото дело на ГПК от 1928 г. На проведеното на 30.03.1947 г. общо годишно редовно общо събрание ГПК "Б" е изменена в Т. стопанска к. /ТГСК/ "Б", на общо събрание на 2.04.1948 г. ТГСК е променена на В. к. /ВК/ "Б". Видно е от две удостоверения от 1954 г., че ВК "Б" е променила наименованието в С. "Б". В държавния архив няма документи за вписване на посочените промени. При липсата на доказателства за вписване в търговския регистър на прекратяване и обявяване на ликвидация на ГПК по решение на общото събрание съобразно изискването на § 39 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр.13/11.02.2003 г./ не може да се приеме, че е налице възстановяване на кооперацията по смисъла на посочената разпоредба чрез вписването с решение от 12.06.2001 г. по ф.д. № 323/2001 г. на ОС С. на новообразуваната ГПК "Б", въпреки съвпадането на наименованията. Ето защо не са налице предпоставките на § 39 от ПЗР на ЗИДЗК за възстановяване на ищеца на правото на собственост върху процесния имот. Касационната жалба на ГПК "Б" срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Изложени са съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че ищцовата к. не е възстановена такава. Твърди се, че въззивният съд не е взел предвид в тази връзка, че по делото няма данни да е вписано прекратяване на кооперацията и че от приложената към делото покана за общо събрание на 25.03.1949 г. се установява, че такова е било свикано с дневен ред приемане на нов устав. А с оглед и данните по удостоверенията от 1954 г. за започнала ликвидация следва да се приеме, че кооперацията не е била прекратена по силата на закона - чл. 95 от ПР на ЗК от 1948 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е неправилно. Изводите си в разглеждания случай въззивният съд е направил при допуснато съществено процесуално нарушение. В противоречие с разпоредбата на чл. 188 от ГПК (отм.) съдът не е взел предвид и не е подложил на преценка във връзка с наличието на започнато производство по ликвидация на регистрираната през 1928 г. к. представеното пред него писмо № 20/21.11.2006 г. на ОС С., фирмено отделение. Според този документ в регистъра за кооперациите том I от 1949 г. няма данни кога е първоначалната регистрация на ГПК "Б", в него са вписани промени с определение от 26.06.1962 г. относно ликвидация на кооперацията, а друг регистър в СмОС няма. Не е взето предвид и че заключението си вещото лице е изготвило само на базата на данни от ДА С. и ДА П., но не и на данни от съдебния регистър, както и че данни за провеждана ликвидация на кооперацията се съдържат и в удостоверенията от 1954 г. Не е съобразено, че тези данни не са опровергани от други доказателства, тежестта за което е била на ответника по силата на чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.). Допуснатото по този начин нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до съмнение в приетата за установена фактическа обстановка по спора. А това налага отмяна на решението на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.). Спорът, обаче, следва да бъде решен по същество след внасянето на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Това се налага, за да се даде възможност на страните да заявят становище по приложението в случая на изменението на ЗК, направено след постановяване на въззивното решение с § 27 от ПЗР към ЗИДЗК /ДВ бр.41/2007 г./. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,