Решение № 264 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2006 г.

Решение № 264 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2006 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "В"Б." О., гр. С. против решение от 10.07.2006 г., постановено по гр. д. № 1* по описа за 2004 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 28.03.2004 г. по гр. д. № 798/2002 г. на Софийски градски съд за осъждане на "В "Б." О., гр. С. да заплати на В. Т. А. обезщетение на основание чл. 200 от КТ за неимуществени щети - болки и страдания от трудова злополука, станала на 9.05.2001 г. в размер на 25000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 9.05.2001 г. до погасяване на главничното вземане и разноски за първоинстанционното производство в размер на 974 лв. и за въззивното производство в размер на 2500 лв. В жалбата са изложени твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 188 от ГПК (отм.), за необоснованост на изводите на съда и за нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Касаторът иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго за отхвърляне на предявените искове. Ответникът по касационната жалба В. Т. А. оспорва същата като претендира направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), намира следното: Софийски апелативен съд е приел, че В. А. е работила по трудово правоотношение в ответното дружество като лаборант. На 9.05.2001 г. по време на работа е претърпяла трудова злополука, при която е получила тежки изгаряния на лицето и шията и увреждане на двете очи. Въз основа на експертните заключения е прието, че лечението на кожните промени е продължило повече от три месеца, като са останали загрозяващи цикатрикси на кожата на лицето и шията и перспективата за трайното заличаване на всички белези е неблагоприятна; лечението на увреждането на очите е наложило три операции и многократни лазерни интервенции в рамките на повече от една година, но ищцата има практическа слепота с дясното око и силно влошено зрение с лявото око, което ограничава нейното придвижване и ориентация в ежедневието и прогнозата за бъдещето е неблагоприятна. Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства и доводите на ответното дружество и е приел, че макар в конкретния ден на ищцата да не е била възложена задача по стриване на пчелен восък с течен азот, се касае до рутинна дейност, която ищцата многократно е извършвала и продуктът от която дейност може да има само производствена цел и не може да се ползва за никакви битови нужди, а следователно неоснователен е довода, че извършваната работа не е била в интерес на работодателя. Счетено е, че с оглед възрастта на ищцата, трайното намаление на работоспособност /100 %/, продължителното време, през което са търпени болки и страдания, три очни операции и множество лазерни интервенции, настъпилата слепота на дясното око и практическа слепота на лявото око, сериозните увреждания от кожното изгаряне и неблагоприятните прогнози, както за зрението, така и за заличаване на белезите по лицето и шията, то размера на обезщетението следва да се определи в размер на исковата сума от 25000 лв. Решението на апелативния съд е обосновано и правилно и постановено при спазване на процесуалните правила. Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивната инстанция не е отчела сезирането с два иска и съответно претендираните по всеки от тях суми. В исковата молба се претендира обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, резултат от травматичните увреждания при трудовата злополука на 9.05.2001 г. Обстоятелството, че ищцата е получила две травматични увреждания - изгаряния на кожата на лицето и шията и травматична увреда на анатомичната цялост и функционалното състояние на очите, е относимо към основанието на предявения иск - претърпени болки и страдания и съответно към размера на дължимото обезщетение, но не съставлява основание за отделни искови претенции. Апелативният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, поради което неоснователно се явява твърдението за нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК (отм.). Тезата на касатора, че извършваната от ищцата работа не е в негов интерес, се основава на собственото му тълкуване на показанията на свидетелката Г, но в последните липсват твърдения в нейна подкрепа - както обосновано е приел въззивния съд свидетелката установява само, че в конкретния ден на ищцата не е била възложена задача по извършване на технологичната операция в лиофилната лаборатория, където е станала злополуката. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за спора, тъй като и в този случай работодателят отговаря за обезщетяване на вредите съгласно чл. 200, ал. 2 от КТ, доколкото от показанията на същата свидетелка се установява че продукта от технологичната операция може да се използва единствено за производствените цели на ответното дружество, но не и за каквато и да било друга употреба, а следователно правилно е прието, че осъществяваната в момента на трудовата злополука дейност е била в интерес на работодателя. Обосновани са и направените въз основа на експертните заключения изводи. Относимо при определяне на обезщетението е дали ще настъпил пълно заличаване на цикатраксите по лицето и шията, поради което е ирелевантно дали прогнозата е неблагоприятна за всички или само за някои от белезите. В съответствие с изискването за справедливост апелативният съд е отчел тежестта на уврежданията, периода на лечение и съответно търпени болки и страдания, неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване, поради което неоснователни са твърденията за неправилно приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила, като касаторът възстанови направените от ответницата по жалбата по повод на настоящото производство разноски в размер на 950 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат Б. По изложените съображения и на основание чл. 218ж от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение