Решение № 4882 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15458/2014 г.

Решение № 4882 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15458/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София - град против решение № 6094/16.10.2014 г. по адм. дело № 2190/2014 г. на Административен съд София - град в частта му, с която е отменено негово решение № РД-53/29.01.2014 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 2, т. 2, чл. 10, чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал. 2 изр. второ от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Веселин Григоров Спиридонов, от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че видно от заповед № К-435/03.10.2013 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ), с която е отстранен от работа, срокът на прекъсването на осигуряването му е бил до представяне на решението на дисциплинарния съвет на работодателя му, което се е случило на 15.10.2014 г. Моли да бъде съобразено и обстоятелството, че последвалото дисциплинарно уволнение е отменено с решение № 3490/23.05.2014 г. по адм. дело № 765/2014 г. на Административен съд София - град. Посочените факти навежда в подкрепа зачитане на спорния осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване, но по съображения различни от изложените в касационната жалба. Посочва, че административният съд е интерпретирал и отразил точно фактите като е приел, че отстраняването на лицето от служба е за времето от 03.10.2013 г. до 15.10.2013 г. и че прекратяването на служебното правоотношение е станало на 06.01.2014 г., когато са му били връчени заповедите за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Вярна е и направената констатация, че временната неработоспособност, с начало 07.10.2013 г., е настъпила в срока на отстраняване, по-конкретно, на четвъртия ден от отстраняването, като съгласно процесния болничен лист, явяващ се продължение, тя е продължила и в периода 20.11.2013 г. - 27.11.2013 г., когато срокът на отстраняване е бил изтекъл. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че при тази фактическа установеност, при липса на изрична правна норма относно правото на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест при отстраняване от служба, по аналогия на закона (чл. 46, ал. 2, изр. второ КСО) следва да се приложи чл. 42, ал. 2 КСО. Предвид въведеното в тази разпоредба ограничение обаче, съгласно което паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни, които в случая са изтекли на 05.11.2013 г., не е осъществен фактическият състав на цитираната разпоредба за изплащане на парично обезщетение по процесния болничен лист. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е решение № РД-53/29.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е I. отхвърлена жалба вх. № ОБ - 1265#1 от 26.11.2013 г. от Веселин Григоров Спиридонов срещу разпореждане № С-21-999-56-00284504/01.11.2013 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите; II. потвърдено е разпореждане № С-21-999-56-00284504/01.11.2013 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите; III. преписката е върната на компетентния административен орган за предприемане на необходимите действия по събиране на неоснователно изплатено парично обезщетение. В мотивите на органа издал първоначалния административен акт (възприети и доразвити от горестоящия орган) е видно, че отказът за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 4552177, серия А-2012, вх. № 21 - 999 - 12 - 00025496/31.10.2013 г. е основан на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО като е прието, че лицето Веселин Григоров Спиридонов има право на парично обезщетение, когато временната неработоспособност е настъпила до 30 дни от прекратяване на трудовия договор или осигуряването и паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. По тези съображения с разпореждане № С - 21 - 999 - 56 - 00284504/01.11.2013 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ е отказал изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 4552177, серия А-2012, вх. № 21 - 999 - 12 - 00025496/31.10.2013 г. за периода от 21.11.2013 г. до 27.11.2013 г. - 6 работни дни. С решение № 6094/16.10.2014 г. по адм. дело № 2190/2014 г. Административен съд София - град е отменил решение № РД - 53/29.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ - София-град в частта му досежно т. I и т. II и е оставил без разглеждане жалбата на Веселин Григоров Спиридонов, от гр. София в частта му досежно т. III. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отменените актове на НОИ са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Подадената касационна жалба касае първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е отменено решение № РД - 53/29.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ - София-град. В останалата му част съдебното решение не е атакувано и не е предмет на касационен контрол. По делото е установено, че със заповед № К 435/03.10.2013 г. директорът на Столична регионална здравна инспекция е отстранил от служба на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл Веселин Григоров Спиридонов. В заповедта изрично е посочено, че отстраняването е до представяне на решението на дисциплинарния съвет по образуваното дисциплинарно дело. Решението на дисциплинарния съвет е било прието на заседание на 11.10.2013 г. и представено на дисциплинарно-наказващия орган на 15.10.2013 г. Със заповед № К 558 от 25.11.2013 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция на Спиридонов е наложено наказание "уволнение". Заповедта е връчена с нотариална покана на 06.01.2014 г. и съгласно чл. 97, ал. 4 ЗДСл от този момент са настъпили разпоредените с нея правни последици. От данните по административната преписка е видно, че болничен лист № 4552177, серия А-2012 е продължение на първичен болничен лист № 5415827 серия А-2012, издаден (като продължение) и касае времето от 21.10.2013 г. до 27.11.2013 г. Органите на НОИ са възприели прекъсването на осигуряването, поради отстраняване на Веселин Григоров Спиридонов от работа със заповед № 435/03.10.2013 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция по реда на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл като прекратяване на същото предвид последвалото дисциплинарно наказание "уволнение". Същите необосновано не са съобразили, че прекъсването е до момента на представянето на дисциплинарно-наказващия орган на изготвеното решение на дисциплинарния съвет, а това е датата 15.10.2013 г. Обосновано административният съд е приел, че изводът на директора на ТП на НОИ София - град, че отстраняването е траело до прекратяване на служебното правоотношение е в разрез със събрания доказателствен материал. В хода на касационното оспорване е приключило и съдебно-административното производство, касаещо дисциплинарното уволнение на служителя. Влязлото в сила съдебно решение № 3490/23.05.2014 г. по адм. дело № 765/2014 г. на Административен съд София - град внася корекции в посочените изводи в насока непрекъснатост на осигуряването, което е допълнителен аргумент против изразените тези на касатора. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение