Решение № 2920 от 21.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г." (ОПРР) срещу Решение 857 от 12.08.2022 г. на Административен съд (АС) София област по адм. дело 408/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-36-372 от 04.04.2022 г. на ръководителят на УО на ОПРР, с което на Община Своге е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор 465 от 25.10.2019 г. с Обединение Евро Билд Своге, за нарушения на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС); чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 3 ЗОП; чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 70, ал. 7, т. 1 и 2 ЗОП и чл. 33, ал.1, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), квалифицирани като нередности по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Касационният жалбоподател - ръководителят на УО на ОПРР, счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По отношение нарушението на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 ЗОП във връзка с чл. 3, ал. 3 ЗКС сочи, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал поставеното от възложителя изискване. Счита, че така поставеното изискване създава неравнопоставеност между участниците в процедурата поради факта, че един от тях ще трябва да надхвърля минималните изисквания толкова пъти, колкото са лицата, участващи в него, и по този начин се обезмисля създаването на подобни структури.

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно приема, че има законова опора възложителят да постави изискване за опит в изпълнението само на една от посочените дейности строителство, тъй като законодателят в чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОП изрично приема обществените поръчки с предмет инженеринг като процедури с обект строителство. В случая възложителят е ограничил правото на икономическите оператори да докажат опита си в областта на строителството, придобито в резултат на инженеринг. Съдът изобщо не е изложил мотиви относно второто фактическо обстоятелство, прието от органа за нарушение, а именно: изискването под сходни дейности да се разбират строителни дейности, свързани с изграждане и/или ремонт и/или реконструкция на сграда. В случая изискването за сходна дейност не е обвързано от категорията и групата на строежа.

Сочи, че по отношение на третото нарушение, мотивите на съда не са свързани с установеното нарушение и са неотносими към предмета на правния спор. Констатираното нарушение касае поставения от възложителя критерий за подбор пълна проектантска правоспособност на проектантите за изпълнение на строеж пета категория, което е прието за ограничително, а не дали изпълнението на това изискване следва да е налично към датата на подаване на заявлението за участие, както съдът неправилно е тълкувал.

По отношение на нарушението незаконосъобразна методика намира, че тази методика не дава възможност да бъдат сравнение и обективно оценени техническите предложения в съответствие с изискването на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП, като част от описаните от възложителя елементи за достигане на съответното ниво на оценка, не са ясни.

Прави искане решението да бъде отменено, а спорът да бъде решен по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Община Своге, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от адв. И. Цветкова Адвокатска колегия Разград.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че:

На 13.03.2019 г. е сключен административен договор между Управляващия орган на ОПРР и Община Своге за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 223 075.84 лева за изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-5.002-0027 "Изграждане на комплекс за социални услуги за лица с психични разстройства".

На 24.06.2019 г., с Решение 827, заместник кметът на Община Своге обявява публично състезание с предмет: Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на строителство по проект "Изграждане на комплекс за социални услуги за лица с психични разстройства".

На 25.10.2019 г. Община Своге сключва Договор 465 с Обединение Евро Билд Своге, с предмет Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на строителство по проект "Изграждане на комплекс за социални услуги за лица с психични разстройства", на стойност 1 242 350,00 лева без ДДС.

На 28.02.2022 г. ръководителят на Управляващия орган на ОПРР уведомява Общината за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 11.03.2022 г. Община Своге представя възражение.

На 04.04.2022 г., с Решение РД-02-36-372, ръководителят на УО на ОПРР, определя на Община Своге финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор 465 от 25.10.2019 г. с Обединение Евро Билд Своге, за нарушения на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 ЗОП във връзка с чл. 3, ал. 3 ЗКС; чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 3 ЗОП; чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 70, ал. 7, т. 1 и 2 ЗОП и чл. 33, ал.1, изр. 2 ППЗОП, квалифицирани като нередности по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-02-14-1116 от 31.12.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон.

Относно нарушението по чл. 2, ал. 2, чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС, квалифицирано като нередност по т. 11 от Наредбата, първоинстанционният съд приема, че изискването за вписване в ЦПРС е следствие от предписание на нормативен акт - арг.: чл. 3, ал. 2 ЗКС, поради което приложимо в случая се явява описаното във втората част на изречението изключение. След като изрично е посочено, че съответствието с поставения критерий за подбор се преценява с оглед нормативната регламентация и съобразно разпределението на участието, предвидено в договора за обединение, то текстът му напълно съответства на предложения прочит на чл. 3, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗКС. Формулировката възпроизвежда буквално съдържанието на чл. 59, ал. 6 ЗОП, което е допълнителен аргумент за съгласуваност на документацията с правилата, съдържащи се в националното право.

По изложените мотиви, съдът не възприема извода на РУО и приема, че не са налице визираните в акта на РУО нарушения на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС относно заложено изискване за годност в документацията по процедурата, които представляват основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ.

По тази причина не се налага анализ на дадената квалификация по Наредбата за посочване на нередности, както и на елементите от състава за нередност по чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 г.

Относно нарушението на чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 59, ал. 2, изр. 2 ЗОП във връзка е чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП - незаконосъобразен критерий за подбор относно заложеното изискване участникът да е изпълнил през последните 5 години дейности с предмет и обем, идентични или сходни с предмета на поръчката, съдът сочи, че с оглед предмета на поръчката има резон и законова опора, възложителят да постави изискване за опит в изпълнението само на една от посочените дейности строителство, без посоченото изискване да изключва от кръга на потенциалните участници изпълнителите на договори за инженеринг, както неправилно приема контролния орган. Напротив, дадена е възможност да подадат оферти и участници, които са изпълнявали единствено строителни дейности.

По тези съображения, съдът приема, че не се установява соченото от органа нарушение.

Относно нарушението незаконосъобразен критерий за подбор, относно въведеното изискване за пълна проектантска правоспособност но Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/ за всички проектанти, първоинстанционният съд намира, че неправилно РУО е приел, че поставеното изискване е ограничително спрямо потенциалните участници. Според съда, непрецизно като основание за приетото нарушение са посочени разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, тъй като тези разпоредби касаят различни хипотези - допустими по силата на закона; свързани с необходимостта на допустим критерий за подбор с оглед възможността да се изпълни поръчката, а третите са свързани с относимостта на поставените критерии към предмета на поръчката. РУО не е конкретизирал коя от трите възможни хипотези е относима в конкретния случай.

Първоинстанционният съд сочи, че проектантската правоспособност на експертите на участника, поставена като изискване към датата на подаване на заявлението за участие, е условие за изпълнение на поръчката, гарантиращо способността на участника да я изпълни разполагайки с проектанти с пълна проектантска правоспособност, тъй като единствено проектантската правоспособност гарантира способност на проектантите да предоставят проектантски услуги, като възможността за предоставяне на проектантски услуги е различна в зависимост от вида проектантска правоспособност - пълна или ограничена.

Според съда, поставеното изискване за пълна проектантска правоспособност не представлява критерий за подбор, а изискване за изпълнение на поръчката.

Относно нарушението, касаещо незаконосъобразна методика за оценка на офертите, първоинстанционният съд счита, че спорът е относно показателя за оценка "Програма за управление на дейностите". Показателят е ясно структуриран, като не се откриват сочените от административния орган неясноти относно условията, на които следва да отговарят предложенията, нито относно начина на оценяването им. Заложеното минимални изисквания не влизат в противоречие, нито се припокриват с предвидените надграждащи обстоятелства.

В техническата спецификация подробно е посочен обхвата на всяка от дейностите както и нормативните изисквания за изпълнение на предмета на поръчката. Логично се налага извода, че за потенциалните участници следва да е ясно какви документи ще бъдат необходими в хода на изпълнение на поръчката предвид факта, че дейностите по строителство, проектиране и авторски надзор са нормативно уредени.

В този смисъл, първоинстанционният съд приема за неправилен извода изведен от РУО за това, че не се дефинира ясно какви са необходимите документални ресурси.

Въз основа на горното съдът прави извод, че обжалваното решение е материално незаконосъобразно и го отменя.

Решението е неправилно.

В обжалваното съдебно решение е допусната очевидна фактическа грешка в изписването на номера на обжалвания административен акт, вместо правилния номер РД-02-36-372, е вписан входящия номер на акта в Община Своге 04-01-75. Така установената техническа грешка сама по себе си не се отразява на законосъобразността на обжалваното съдебно решение.

По нарушението на чл. 160 на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, посочено като правно основание за издаване на обжалвания административен акт.

С решение от 16.06.2022 г. по дело С-376/2021 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че член 160, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, не се прилагат по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, организирани от възлагащите органи на държавите членки, дори когато тези поръчки се финансират със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Следователно това правно основание, посочено във връзка с всички установени в настоящия акт нарушения, е неотносимо към предмета на настоящия спор.

1. По нарушението чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба:

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на констатираното нарушение.

В документацията за участие по отношение на изискването за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност е посочено следното: В случай на участие на обединение, което не е юридическо лице, спазването на изискването се доказва от тези членове на обединението, които съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединение са ангажирани с изпълнение на строителството.

Според чл. 59, ал. 6 ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. Законът за Камарата на строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на Република България, като налага строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", да бъдат вписани в ЦПРС. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗКС, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра, като ал. 4 изрично предвижда, че участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. В съответствие с чл. 163, ал. 2, т. 6 ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна.

Поставените изисквания означават, че тогава, когато участник в обществената поръчка е обединение, което не е юридическо лице, изискването за вписване в регистъра е относимо за тези от участниците, които с оглед на разпределението на дейностите, установено в договора за създаване на обединение, ще изпълняват строеж от първа до пета категория или отделни строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности. В случая възложителят изрично е уточнил, че изискването за вписване е с оглед на разпределението на дейностите, установено в договора за създаване на обединение, поради което не е допуснал нарушението, описано в административния акт.

1. По нарушението на чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 59, ал. 2, изр. 2 ЗОП във връзка е чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП - незаконосъобразен критерий за подбор относно заложеното определение, че под дейности, с предмет и обем, идентичен или сходен с този на поръчката следва да се разбират строителни дейности, свързани с изграждане и/или ремонт и/или реконструкция на сграда.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушение.

В административния акт изрично е посочено, че така поставеното изискване за опит само в строителството, без да се отчете фактът, че в предмета на поръчката е включено и проектиране, не съответства на предмета на обществената поръчка.

Опитът в строителството е необходим за преценка на възможността участниците да изпълнят поръчката. Възложителят не е поставил изискване към опита на участниците в областта на проектирането, а проектирането е част от предмета на поръчката (инженеринг). Следователно възложителят е поставил критерий за подбор, който не му дава гаранция за възможността на участниците да изпълнят предмета на поръчката в цялост, а само за част от предмета. Изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са в противоречие с чл. 59, ал. 2, изр. второ ЗОП, който изрично предвижда поставените критерии да са съобразени с предмета на поръчката (в този смисъл Решение 3955 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 10097/2020 г., VII о. и др.).

Правилно така установеното нарушение е квалифицирано по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба, с оглед факта, че е подадена само една оферта.

1. По нарушението на чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка е чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП - незаконосъобразен критерий за подбор относно поставеното изискване за пълна проектантска правоспособност по Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) за всички проектанти.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушение.

Както правилно сочи касаторът, първоинстанционния съд е изложил мотиви по нарушение, което не е предмет на обжалвания административен акт. Неотносима е и цитираната от съда съдебна практика.

От представените по делото доказателства се установява, че обектът на обществената поръчка е първа група, пета категория. За извършването на тези дейности съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2 ЗКАИИП, съответно чл. 3, ал. 5 от Наредба 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (Наредба 2), приета от Управителния съвет на Камарата, публично достъпна на адрес file: ///D: /VAS/Articles/EU%20 Funds%20-%202/ЗОП/Професионална%20 квалификация/122_Naredba2_komplekt%202019. pdf, е необходима ограничена, а не пълна проектантска правоспособност. Следователно, нормативно установените изисквания за професионално извършване на процесната проектантска дейност не изискват пълна проектантска правоспособност, а ограничена. Предметът на процесната обществена поръчка не разкрива някакви специфики, които да обосновават поставянето на завишени изисквания относно поставения критерий. Подобни факти не се сочат и от възложителя (в този смисъл Решение 11227 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 8667/2021 г., VII о. и др.).

Ето защо правилно административният орган приема, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП. Обстоятелството, че по отношение на това нарушение като правни основания в акта са посочени и разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП не води до незаконосъобразност на акта само на това основание. В чл. 2, ал.1 са посочени принципите за възлагане на обществени поръчки, които не представляват самостоятелно основание за установяване на нарушение, а в чл. 2, ал. 2 ЗОП се съдържа общата забрана за ограничаване на конкуренцията, която в случая е неприложима с оглед специалната разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗОП.

Направеният от първоинстанционния съд извод, че така поставеното изискване за пълна проектантска правоспособност не представлява критерий за подбор противоречи както на чл. 63, ал. 1 т. 5 ЗОП, така и на приетите по делото доказателства, от които се установява по безспорен начин, че възложителят го е поставил като критерий за подбор в т. III.1.3 Технически и професионални възможности от обявлението на процесната поръчка. В съответствие с чл. 59, ал. 2 ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката и в тази връзка буди недоумение изводът на съда, че това изискване не представлява критерий за подбор, а е изискване за изпълнение на поръчката.

Правилно така установеното нарушение е квалифицирано по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба, с оглед факта, че е подадена само една оферта.

1. По нарушението на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 70, ал. 7, т. 1 и 2 ЗОП и чл. 33, ал.1, изр. 2 ППЗОП незаконосъобразна методика.

Правилен, като краен резултат, е изводът на първоинстанционния съд за липса на констатираното нарушение.

Първото прието от органа нарушение се изразява в това, че методиката предвижда участникът да получава допълнителен брой точки по показател П1, ако в техническото предложение се съдържат определени надграждащи елементи, в нарушение на чл. 33, ал. 1, изр. второ ППЗОП. Посочената разпоредба не допуска оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите. За да е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването - показател. В случая това обстоятелство не е налице. Оценява се с допълнителни точки предложение, което включва посочените от възложителя обстоятелства. Това не е свързано с пълнотата на представената информация. Ако се приемат доводите на УО, то следва да се счита, че всяка скала, във всяка методика, независимо колко обективна е тя, води до оценка за начина и пълнотата на представената информация, какъвто явно не е смисъла на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП.

Второто нарушение се изразява в това, че участник отговарящ на изискванията по т. 1 и 2 по показател П1 ще получи същия брой точки като участник, отговарящ на изискванията на т. 3 и 4 в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП, тъй като ще бъдат оценявани оферти с различно качество. Възложителят е задал условия, в които се оценява наличието на четири обстоятелства в съответното предложение на участника, спрямо оферти на участници, които предвиждат само един, два или три от тези елементи. В хипотеза, в която един участник посочва само едно от надграждащите обстоятелства, а друг предвижда включване на друго или трето обстоятелство, се присъждат съответните точки за наличие на един допълнителен елемент. Четирите надграждащи обстоятелства нямат свойството да бъдат сравнявани едно с друго, за да бъде определено кое от тях ще доведе до "по-качествено" изпълнение, тъй като същите са напълно различни по своето естество, начин на изпълнение и евентуално получени резултати. Присъждането на по-високия брой точки възложителят е поставил в зависимост от обективното наличие на определени елементи в предложението на участника, при отчитане на характера на поръчката.

Трето нарушение се изразява в неясни елементи за достигане на съответното ниво на оценка. Според органа не става ясно какво се има предвид под всички дейности, необходимите ресурси за нейното изпълнение, да се гарантира качествено изпълнение. Следва да се посочи, че така посочените понятия са изведени извън контекста, в който са употребени. Съдържанието на последните се изяснява от техническа спецификация, целите на поръчката и очаквани резултати от изпълнение на дефинираните от възложителя дейности. Именно тази изчерпателност на предвидените в техническата спецификация дейности дава яснота и на използваните от възложителя понятия.

Безспорно е, че всяка методика отразява субективното разбиране на възложителя за начина на изпълнение на предмета на поръчката, защото само и единствено възложителят е този, който първо, най-добре познава потребностите, които трябва да задоволи чрез съответната поръчка, и второ, е единственият, на когото това е възложеното чрез закон през бюджета и правомощията, които има да управлява съответните обществени отношения. Следователно субективността, като качество на всяка методика, е безспорно, въпросът в случая е методиката да отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 7 ЗОП, за да се гарантира спазването на принципите по чл. 2, ал. 1 ЗОП. А нарушение на тези разпоредби, чрез доводите, които сочи, органът не е доказал.

Незаконосъобразността на акта в частта му по отношение на първото и последното нарушение, не се отразява на крайния извод за законосъобразност на основанието за определяне на финансовата корекция, тъй като посочените нарушения са само две от четирите основания за определянето й. Правилно са определени размерът и основата на финансовата корекция.

По изложените съображения, съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него, постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на Община Своге срещу процесния административен акт.

С оглед изхода на спора, направено от касатора искане за присъждане на направените в производството разноски, на основание чл. 143 АПК, е основателно, като следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер от 1592,66 лева, от които 1192,66 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за всяка инстанция, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд