Решение № 7111 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2019 г.

Решение № 7111 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2019 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. Петков от [населено място], чрез адв. П. Начков против Решение № 206/07.05.2019 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело № 923/2018 година. С решението съдът отхвърлил жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4103 от 12.11.2018 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което било отказано изплащане на субсидия в размер на 14 375, 13 лева по заявление за плащане за кампания 2016 г. УИН 04.21.0616/70079 по Мярка "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. - направление "Биологично пчеларство", за 210 броя пчелни семейства и го осъдил да заплати 100 лева разноски. Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на решението на административния съд по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска неговата отмяна, както и присъждане на разноските по делото. Ответникът – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Изтъква, че първоинстанционното решение е неправилно, поради което счита, че следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4103 от 12.11.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на регистрирания земеделски производител Е. Петков е отказано финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 за 2016 г., съгласно подадено от него общо заявление за подпомагане с УИН 04.21.0616/70079. Административният съд е установил, че поисканото от лицето подпомагане е било по направление "Биологично пчеларство", за пчелин с рег. № 5225-0237, общо 210 пчелни семейства. В заявлението като код на екологичната дейност е посочено "БПП 6", т. е. за биологично пчеларство в преход, съгласно Приложение № 1 - кодове на биологичните дейности към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (само "Наредбата"). Съдът е приобщил към относимите за спора доказателства и приложените от земеделския производител документи, с които доказвал опита си във връзка с дейностите, за които било подадено заявлението за финансиране. Констатирано е в хода на съдебното административно производство, че от извършените автоматични проверки на земеделския производител, не са били открити несъответствия, а проверки на място не са били осъществявани. Съдът е приел, че с издаденото Уведомително писмо е отказано оторизирането на суми и изплащането на финансова помощ за 2016 г. по поетия ангажимент за извършване на биологични дейности, направление "Биологично пчеларство" за пчелни семейства. Посочената 2016 г. се явявала втора година от последно поетия от заявителя ангажимент по това направление. След анализ на отразеното в табличен вид (колони 5 и 7 и съответните пояснения на стр. 2 и 3 от Уведомителното писмо), съдът възприема извода на административния орган, че наложената санкцията била за неспазване на базови изисквания съгласно раздел V "Намаления за неспазване на базови и изисквания по управление на направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. "б" Направление "Биологично пчеларство" от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "БЗ" от ПРСР 2014-2020, одобрена със Заповед №РД-09-144/23.02.2017 г., която е издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредбата. При преценка законосъобразността на Уведомителното писмо, първоинстанционният съд посочва, че същото съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, издаден е от компетентен административен орган по чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, в относимата редакция, актът е мотивиран и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Досежно материалната законосъобразност на акта съдът се е позовал на текстовете на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата и съобразно тях е заключил, че кампания 2015 г. се явява първа година от поетия от Е. Петков ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", като страните не са оспорили този правнорелевантен факт, съответно намерил е, че в случая се прилага именно чл. 11, ал. 4 от Наредбата и срокът за подпомагане е изтекъл. Посоченото обстоятелство според съда било основание за отказ да бъде отпусната заявената финансова помощ за 2016 г. и то в хипотеза, в която административният орган действал в условията на обвързана компетентност. По изложените съображения, административният съд заключава, че оспореният акт е законосъобразен, поради което отхвърля жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователен е касационния довод на жалбоподателя, че първоинстанционният съд незаконосъобразно приел, че Уведомителното писмо не е нищожно. Според разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП във всичките й редакции - както в първоначалната, която е обнародвана като нова в ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г., така и в последващата относима - доп. ДВ, бр. 2/2018 г., изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Правилно в този смисъл, след като съдът е обсъдил относимите по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност, е достигнал до обоснован правен извод, че Уведомителното писмо не е нищожен административен акт. Касационната инстанция счита, че неправилно административният съд е приел, че обжалваният административен акт отговоря на изискването за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Според съдържанието на Уведомителното писмо, административният орган е обосновал крайния си извод за отказ от финансово подпомагане, с информацията, която е записал в колони 5 и 7 от таблицата към него. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към колоните от таблицата, неразделна част от Уведомителното писмо, по съществото си и съобразно възприетата съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на отказа. В уведомителното писмо обаче не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, същевременно и основания за прилагане на цитираната Методика. Освен това в Уведомителното писмо, а и по делото липсва позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания, които обосновават приложимостта на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредбата с препращане и към утвърдената Методика за намаляване и отказване на плащания по процесната мярка (разяснения в колона 7 от таблицата на стр. 2 от Уведомителното писмо). По делото не е било спорно, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол, с уникален регистрационен номер (УРН) 392636. Лицето е подало общо заявление за подпомагане с вх. № 18290766/10.05.2016 г., а на дата 30.05.2016 г. заявление за подпомагане за 2016 г. до Държавен фонд "Земеделие", като с него е заявил и процесната схема и мярка за подпомагане – "Биологично земеделие" (Мярка 11), направление "Биологично пчеларство" за 210 пчелни семейства. От съдържанието на процесното уведомителното писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане с данни относно установено неспазване на базови изисквания (колона 5 – санкционирани пчелни семейства и колона 7 - неспазване на базови изисквания от таблицата на страница 2 от УП). Съответно поясненията към тези колони на таблицата съставляват основанието, на което ДФЗ отказва изцяло или частично финансово подпомагане при съответните констатирани несъответствия. За колона 7 е конкретизирано, че се налага санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. "b""Направление "Биологично пчеларство" от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Видно от чл. 13 от Наредбата, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. В съответствие с този текст е издадената и цитирана в Уведомителното писмо Заповед №РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 (само "Методиката"). Раздел V от Методика е относим към намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2010 година. За направление "Биологично пчеларство" (б. "b") в т. А) "Базови изисквания" е предвидено, че когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредбата. Тяхното неспазване се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство изискванията, посочени в т. 2 от приложението са както следва: постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. В конкретната хипотеза съдържанието на колони 5 и 7 от таблицата към Уведомителното писмо е насочено към неспазване на базови изисквания. Таблицата съдържа пояснения към тези колони (стр. 3 от писмото), но органът не е конкретизирал кои точно базови изисквания не е спазил жалбоподателят. От анализа на разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (само "Наредба № 1/2013 г. ") се установява, че преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях е бил дванадесет месеца. Наредбата е отменена към датата на постановяване на оспореното Уведомително писмо с § 4 от Наредба № 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (Наредба № 5/2018 г.), в сила от 12.11.2018 година. Към момента на издаване на процесното Уведомително писмо на 12.11.2018 г. действаща е била новата Наредба № 5/2018 г., а не чл. 26 от отменената Наредба № 1/2013 г., приложен от органа, досежно срока на преходния период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях и чл. 11, ал. 4 от Наредбата. В допълнение съдът намира, че Методиката, на която се е позовал административния орган, съдържа белезите на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 АПК. Според чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден - чл. 14, ал. 2 ЗНА. В нарушение на цитираните императивни законови норми е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година. Също така, няма данни Методиката да е обнародвана в Държавен вестник, съобразно предвиденото в чл. 37, ал. 1 ЗНА. Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспорения акт е издаден при липса на мотиви и същият е материално незаконосъобразен. Изтъкнатите от административния съд съображения в противния смисъл са неправилни, което обосновава наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган с указания за ново произнасяне по процесното заявление за подпомагане, с посочване на относимите правни и фактически основания. Предвид изхода на спора и нормата на чл. 143, ал. 1 АПК, своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция е основателно. Съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК същите възлизат на 70 лева за заплатена държавна такса. Не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като касаторът не представя доказателства, че те са реално направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение