Решение № 11905 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8377/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба на А. Н. А., чрез адв. Д. Везенкова срещу Решение 6565 от 16.06.2025 г. по адм. дело 2864/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт /РА/ МД РА-003/08.07.2024 г., издаден от началник отдел Контролно ревизионни дейности , като орган, възложил ревизията и от главен инспектор Контролно-ревизионни дейности в отдел Контролно ревизионни дейности и принудително събиране , дирекция Местни данъци при Община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за спазен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК при образуване на ревизионното производство. Счита за неправилен извода на съда за законосъобразност на процесния РА. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяна на РА. Претендира разноски съгласно представени списък по чл. 80 ГПК. Ответникът кметът на Община Варна, чрез гл. юрк. Ж.Хаджиев, в писмена молба по делото оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на оспорване пред АС Варна е бил РА МД РА-003/08.07.2024 г., издаден от началник отдел Контролно ревизионни дейности , като орган, възложил ревизията и от главен инспектор Контролно-ревизионни дейности в отдел Контролно ревизионни дейности и принудително събиране , дирекция Местни данъци при Община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, с който спрямо А. Н. А. е установено задължение за данък при придобиване за имущество по дарение и възмезден начин за периода 01.01.-31.12.2018 г. за притежаваната от лицето 1/4 ид. част от описания в РА имот, главница в размер на 1683,03 лева и лихви в размер на 1030,61 лева. Не е спорно, че заповедта за възлагане на ревизионното производство е издадена на 20.12.2023 г. Видно от данните по делото до А. А. е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения рег. МД-Т24001134ВН от 05.02.2024 г. във връзка с издадената ЗВР МД-Р-007 от 20.12.2023 г. Съставен е констативен протокол 007-1 от 12.02.2024 г. от служители КРД в отдел Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране , дирекция Местни данъци , Община Варна, за посещение на адрес гр. Варна, [улица], във връзка с връчване на процесната ЗВР и на издаденото ИПДПО, в който е отразено, че на посочения адрес на съответната дата за времето от 10:00 часа до 10:15 часа адресатът или негов пълномощник не е открит. Впоследствие е изпратено писмо на същия адрес заедно с горепосочените документи ЗВР и ИПДПО, което видно от известието за доставяне / на л. 7 от преписката/ е връчено на Й. М. / майка на ревизираното лице/ на 22.02.2024 г. Този факт не се оспорва от ответника по касационната жалба и от изразеното становище по съществото на делото съгласно молба, разгледана в открито съдебно заседание на 19.11.2025 г. от касационната инстанция. При наличието на тези факти и твърдението на А., че не е спазен срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК, неправилно и необосновано АС Варна е формирал обратен извод. Ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР, която следва да бъде връчена на адресата си арг. от чл.112, ал. 1 и чл.114, ал. 1 ДОПК. От момента на връчването й на лицето става известно образуваното ревизионно производство с конкретика относно обхвата на ревизията, включително и срокът за извършване на ревизията. Издадената на 20.12.2023 г. ЗВР е връчена след 01.01.2024 г., а именно на 22.02.2024 г. на лице от домакинството на адресата й, като липсват, а и не се твърди обратното, за предприети действия по връчването на заповедта до края на 2023 г. В процесния случай срокът по чл.109, ал.1 ДОПК, за който съдът следи служебно и не е необходимо да има направено възражение от ревизираното лице, за процесното задължение за местен данък по чл. 44 вр. чл. 49 ,ал. 2 ЗМДТ е възникнало въз основа на придобивно основание на 20.11.2018 г., е изтекъл към 31.12.2023 г. Това означава, че оспореният РА е издаден при съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано и обуславящо неговата незаконосъобразност. В същия смисъл Решение 11752 от 19.11.2025 г. по адм. дело 8515/2025 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. С оглед на горното, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като бъде постановено друго с отмяна на РА. Във връзка с разноските: Решението следва да се отмени и в частта на присъдените в полза на Община Варна разноски. В полза на А. Н. А. следва да се присъдят разноски в общ размер на 3180 лева за двете съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл.222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение