Решение № 1337 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2630/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби от страните, насочени срещу решение 5251/08.08.2021 г., постановено по адм. дело 5908/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), както и по касационна жалба само на Н. Неделчев срещу постановеното по същото дело решение 60/05.01.2023 г. В решение 5251/08.08.2021 г. съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в годината на която е постановено, която следва да е 2022 г. Грешката подлежи на поправка по реда на чл. 175 АПК. Касаторът - министър на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт В. Табакова, обжалва решение 5251/08.08.2021 г. в частта, с която е отхвърлена негова жалба срещу т. 1 от решение ППН-01-482/2020 от 10.05.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията). Счита го за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора. Заявява, че Н. Неделчев е подал в периода множество заявления за заличаване на лични данни в информационните фондове на Министерство на вътрешните работи (МВР), които са били обединени за разглеждане заедно. В тази връзка е поискано спиране на производството пред КЗЛД на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, по което не е имало произнасяне. Освен това с решение 328605-131 от 04.11.2020 г., директорът на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) се е произнесъл по заличаване личните данни на Неделчев, поради което жалбата му до КЗЛД е останала без предмет, а за допълнението й от последния, че произнасянето е направено извън предвидените срокове, министърът не е бил уведомен. Поради това счита за недопустима жалбата в частта, че не е налице произнасяне в сроковете по чл. 53 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), което опорочава решението на КЗЛД. Посочва, че тези срокове са инструктивни, а не преклузивни и правата на Неделчев не са били погасени. Забавянето на произнасянето е било обусловено и от нуждата за даване становище на друг орган - Прокуратурата. Като немотивиран счита определения от КЗЛД шестмесечен срок за извършване на обучение на служителите и акцентира на липсата на констатации същите да не са запознати със служебните си задължения и да са допуснали пропуски в работата си. Иска присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба от името на Н. Неделчев срещу решение 5251/08.08.2021 г. е подадена и от С. Мадин, негов назначен процесуален представител по реда за предоставяне на правна помощ. С нея на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на КЗЛД за ново произнасяне, във връзка с необходимост от налагане на санкции за съответните длъжностни лица. Не се претендират разноски. С касационната си жалба срещу решение 60/05.01.2023 г. Н. Неделчев по изложени твърдения иска обявяването му за нищожно, респективно обезсилването му като недопустимо или неговата отмяна поради нарушение на съдопроизводствените правила, с връщане на делото на друг състав. Иска и налагане на санкция или глоба на министъра на вътрешните работи, и връщане на преписката на КЗЛД за постановяване на по-строги санкции. Не изразява претенции за разноски. Ответникът в настоящото производство Комисия за защита на личните данни, чрез юрисконсулт К. Първанова, в писмено становище оспорва касационните жалби и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че трите касационни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок и срещу съдебни актове подлежащи на касационен контрол. Разгледани по същество са неоснователни. Производството адм. дело 5908/2021 г. на АССГ е образувано по жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение ППН-01-482/2020 от 10.05.2021 г. на КЗЛД, в частта му по т. 1, с която подадена от Н. Неделчев жалба срещу този орган е обявена за основателна по нарушение на чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД, като е разпоредено на министъра в качеството му на администратор на лични данни: а) Да спазва сроковете по чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД при разглеждане на заявления за упражняване на права по Глава осма, Раздел II от ЗЗЛД, както и в двумесечния срок да информира заявителя при необходимост от удължаване на срока с още един месец; б) В шестмесечен срок да извърши обучение на служителите, които обработват заявления за упражняване на права от субекти на данни, за задълженията по предходната буква. По т. 2 от решението си КЗЛД е приела за неоснователна жалбата на Неделчев срещу министъра на вътрешните работи в частта по твърдения за неправомерно обработване на лични данни във връзка с предварителна проверка за извършено престъпление, тъй като водещ проверката е бил друг орган - Прокуратурата и администраторът не е можел да направи самостоятелна проверка за отпадане основанията за обработване и служебно заличаване на данните. Към това дело на АССГ е било присъединено адм. дело 6378/2021 г. на същия съд, за разглеждане в едно производство и издаване на общо решение, което е било образувано по жалба на Неделчев против същото решение ППН-01-482/2020 от 10.05.2021 г. на КЗЛД в неговата цялост. От фактическа страна в хода на производството пред АССГ е установено, че Неделчев е сезирал КЗЛД с жалба от 02.07.2020 г. за това, че на 30.04.2020 г. подал на място в Трето Районно управление (РУ) към Областна дирекция (ОД) на МВР - Варна две заявления за изтриване на събрани негови лични данни. Заявленията били адресирани до директора на ОДМВР - Пловдив и министъра на вътрешните работи. В жалбата е посочено, че са изминали два месеца от подаването на заявленията и не е получено съобщение или уведомление по тях. В хода на образуваното производство министърът на вътрешните работи изпратил до Комисията становище от 12.08.2020 г., че по тези заявления и множество други такива, подадени от Неделчев, които на били обединени на 30.06.2020 г., в ГДНП е започната проверка, но поради нуждата от предоставяне на информация, становища и данни от други органи е било поискано спиране на производството пред КЗЛД, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, по което не е имало произнасяне. По-късно министърът представил и решение 328605-131 от 04.11.2020 г. на директора на ГДНП, с което е постановено изтриване личните данни на Неделчев в информационните фондове на МВР за извършител по ЗМ 6/30.01.2012 г., по описа на Сектор БОП при ОДМВР - Пловдив, за деяние по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), закана за убийство. Във връзка с решението на директора на ГДНП за изтриване личните данни на Неделчев, Комисията е приела, че е имало произнасяне по подадените от него заявления, но той е допълнил жалбата си с искане за санкциониране на администратора поради неспазване на срока за произнасяне. За да отхвърли с решение 5251/08.08.2021 г. жалбите на министъра на вътрешните работи и Н. Неделчев, АССГ е установил, че оспореното от тях решение е издадено от компетентен орган - КЗЛД в съответствие с правомощията му по чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания, а при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Обосновал е, че произнасянето по заявленията на Неделчев от 30.04.2020 г. едва с решението на директора от 04.11.2020 г. е било извън двумесечния срок по чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД, който не е бил удължаван с още един месец, въпреки сложността и броя на исканията. Не е имало и затруднения свързани с идентификацията на заявителя, защото той е подал заявления на място в структура на МВР Трето РУ - Варна. Съдът е посочил, че дори да се приеме във връзка с обединяването на заявленията, че началото на производството е поставено тогава - 30.06.2020 г., отново произнасянето на 04.11.2020 г. е извън двумесечния срок. Поради допуснатото нарушение, за правилно е прието разпореденото от КЗЛД на администратора на лични данни на основание чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗЗЛД, да проведе обучение на своите служители, които обработват заявления за упражняване на права от субекти на данни в шестмесечен срок. За да отхвърли като неоснователна жалбата на Неделчев, АССГ е споделил изводите на Комисията, че водещ проверката за извършено престъпление е бил не администраторът на данни, а Прокуратурата и администраторът не е имал правомощие да преценя основанията за обработване или заличаване на данните. След постановяване решение 5251/08.08.2021 г., по искане на Н. Неделчев за допълването му с прилагане на по-строги мерки - имуществена санкция или глоба, АССГ на основание чл. 176, ал. 1 АПК е постановил по делото решение 60/05.01.2023 г., с което искането е отхвърлено. В мотивите си съдът изложил, че е разгледал целият предмет на спора и има произнасяне по него във формирания диспозитив на решение 5251/08.08.2021 г., досежно законосъобразността на решението на КЗЛД и неоснователността на жалбите срещу него. Двете съдебни решения са валидни - постановени от надлежен съд, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма и са подписани. Допустими са - съдът се е произнесъл след надлежно сезиране. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК към тях са изложени мотиви, кореспондиращи с обективирания диспозитив, при ясно изразена воля на съда. Произнесени са от подведомствен, функционално, родово и местно компетентен съд. Спазен е принципът за неизменност на състава по чл. 235, ал. 1 ГПК, вр. чл.144 АПК при постановяването на решение 5251/08.08.2021 г., а за решението по искането за допълването му този принцип не е приложим, тъй като решение 60/05.01.2023 г. е постановено в закрито заседание. За да се произнесе с него съдът е бил сезиран с искане по чл. 176 АПК и се е произнесъл с посочения акт в ал. 2 на този член. Необосновани са твърденията на Неделчев за негова нищожност и недопустимост. Допуснатата очевидна фактическа грешка в годината на издаване в решение 5251/08.08.2021 г., следва да бъде поправена по реда на чл. 175 АПК. Решенията са правилни. Решение 5251/08.08.2021 г. е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а по отношение на оспорения административен акт е извършена преценка за законосъобразност съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, след излагане на аргументирани съображения по направените от страните възражения. Правилно административният съд се е позовал на установената в административното производство фактическа обстановка, по отношение на която в хода на съдебното дирене пред инстанцията по същество не са представени доказателства, установяващи нови или различни факти. На спорните по делото въпроси, дали решение 328605-131 от 04.11.2020 г. на директора на ГДНП за изтриване личните данни на Неделчев е удовлетворило отправеното от него искане и дали при постановяването му са спазени нормативно предвидените срокове, е даден правилен и съответен на материалния закон отговор с мотивите на решението за нарушаване на срока по чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД. По възраженията на министъра на вътрешните работи следва да се посочи, че той като администратор на лични данни е бил валидно сезиран на 30.04.2020 г., като без да се удължава двумесечния срок за произнасяне с още един месец, решението за изтриване е взето на 04.11.2020 г., т. е. след повече от шест месеца. Дори забавянето да е било обусловено от нуждата за становище на друг орган, това е могло да доведе използване на нереализираната възможност за удължаване на срока, а не до липса на произнасяне за толкова дълъг период. Вярно е, че сроковете за произнасяне са инструктивни, а не преклузивни и просрочието им не погасява правата на субектите, но това не освобождава неспазилия ги орган от отговорност, която в случая е реализирана от КЗЛД. С допълнението от Неделчев на жалбата му до Комисията с искане за санкциониране на администратора поради неспазване на сроковете (л. 36 от преписката), той е разширил нейният предмет, както правилно са приели КЗЛД и АССГ и постановяването на решението за изтриване на личните данни след срока не я прави недопустима. Допълването на жалбата не е нарушило съществено правата на другата страна, тъй като тя е имала възможност впоследствие в хода на производството пред съда да се защити. Не е имало основание за спиране на производството пред КЗЛД на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, защото искането за това е било отправено на 12.08.2020 г., когато срокът по чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД вече е бил изтекъл и спирането не би могло да промени този факт. Все пак администраторът се е произнесъл с решение 328605-131 от 04.11.2020 г. в хода на производството пред Комисията, което е било отчетено в решението й при избиране вида на приложените мерки. По отношение възраженията свързани с възложеното обучение на служителите, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗЗЛД Комисията има правомощия да разпорежда на администратора на лични данни да приведе операциите по обработването им в съответствие с разпоредбите на Глава Осма ЗЗЛД, включително да разпорежда коригирането, допълването, изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно чл. 56. Структурирането на текста в разпоредбата чрез използването на наречието включително , води до извод, че това изброяване не е изчерпателно. Следователно в оперативната самостоятелност на КЗЛД е да избере начина по който операциите следва да се приведат в съответствие, което не изключва провеждането на намерено за необходимо обучение на служителите. Определеният шест месечен срок за извършването му съответства на установената от КЗЛД необходимост за подобряване на административния капацитет в МВР, а наличието на пропуски в него се потвърждава и от конкретното значително просрочие на произнасянето по чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД. Неоснователни са възраженията свързани с искане за налагане на санкции. Нормата на чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД предвижда възможност, но не и задължение за Комисията да приложи мерките по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5, като в допълнение или вместо тях може да наложи и административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679. Изцяло в рамките на оперативната самостоятелност на КЗЛД е да избере кой способ за корекция срещу администратора на лични данни да използва. В настоящия случай е предпочетено приложението на мерки по чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗЗЛД, като това е аргументирано с посочени смекчаващи отговорността обстоятелства множество искания от субекта на данни, които за затруднили работата, нуждата от сезиране на друг орган, нарушението е първо след измененията на ЗЗЛД в ДВ, бр. 17/2019 г. В тази връзка правилни са изводите на АССГ в решение 60/05.01.2023 г., че не са били налице основанията на чл. 176 АПК за допълване на решение 5251/08.08.2021 г. по направеното искане на Неделчев за постановяване на по-строги санкции. Изложеното налага извод, че обжалваните решения са постановени при спазване на съдопроизводствените правила и са обосновани. Те са мотивирани, като съдът е изложил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изводите му кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият състав приема, че при постановяване на съдебните актове не са допуснати посочените от касаторите нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което двете решения следва да бъдат оставени в сила. При този резултат на делото, при отхвърлянето на всички касационни жалби, право на разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК има ответникът, но той не е поискал присъждането на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение