Решение № 12668 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране чрез гл. юрк. Бельова срещу Решение 2202/03.04.2023 г., постановено по адм. дело 638/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение Ж-688 от 01.12.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената срещу решението на КЕВР жалба. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Комисията за енергийно и водно регулиране, се представлява от юрк. Бельова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, 30К СОЛАР ЕООД гр. София, не изпраща представител. От процесуалния му представител адв. Д. Димитров по делото е депозиран писмен отговор с подробно развити съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Ответникът, "Електроразпределение Север" АД, редовно призован, се представлява от адв. Кирилова, намира касационната жалба за основателнаи моли съдебният акт да бъде отменен като неправилен по съображения, развити устно в хода по същество и в писмени бележки, представени по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от 30К СОЛАР ЕООД гр. София срещу Решение Ж-688 от 01.12.2022 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3, Комисията е прекратила административното производство по жалба с вх. Е-13-273-1121/28.10.2022 г., подадена от 30К Солар ЕООД срещу Електроразпределение Север АД. Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на оспорването. Приел е, че обжалваното пред него решение на КЕВР е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили на правилното прилагане на материалния закон. Съдът е установил, а и не се спори между страните, че на 14.01.2022 г. дружеството е подало до Електроразпределение Север АД искане за проучване на условията за присъединяване на предвидена за изграждане в УПИ VIII-116 фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа (неотговаряща на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ). В последствие на 23.03.2022 г., позовавайки се на чл. 53, ал. 2 от Наредба 6, Електроразпределение Север АД е изпратило писмо изх. ПВИ-202#1 към оператора на преносна мрежа Електроенергиен системен операторЇ ЕАД (ЕСО) за съгласуване на условията за присъединяване на електрическата централа към разпределителната мрежа средно напрежение. С искането са подадени следните технически данни за начина на присъединяване на централата: мощност на централата в MW: 0,060 МВ; сумарно за електропровод Голеш 20 kV в MW: 0,430 MW инсталирана мощност от производители; 0,600 MW - средна максимална консумация от обекти на клиенти; чрез полагане на нова захранваща кабелна линия 20 kV от главна разпределителна уредба в имота на клиента до съществуващ или новоизграден СРС 20kV от електропровод Голеш на подстанция Алфатар 1102/20 kV съгласно предписания на системния оператор и еднолинейна схема с технически данни на присъединителните съоръжения, с посочено ниво на напрежение: средно напрежение 20 kV. На 01.04.2022 г. в "Електроразпределение Север" АД е постъпило писмо от ЕСО с изх. ЦУ-ЕСО-2891#1/31.03.2022 г., с което основание чл. 102, ал. 3 от Наредба 6 е изискана такса за проучване условията за присъединяване в размер на 7 848,00 лв. с ДДС, която ЕРСевер е поискала от дружеството, но същото не я е заплатило. С подадената жалба до КЕВР 30К СОЛАР ЕООД гр. София е оспорило като незаконосъобразни действията на "Електроразпределение Север" АД , които според него по съществото си съставляват отказ за издаване на становище за присъединяване, считайки че не е нужно съгласуване с ЕСО съгласно чл. 53, ал. 2 от Наредба 6, тъй като централата следва и може да се присъедини на ниво ниско напрежение. Във връзка с така подадената жалба, "Електроразпределение Север" АД е изразило становище, че електроразпределителната мрежа е част от електроенергийната система и е конструирана да трансформира като поток на електроенергия от средно към ниско напрежение, така и в обратна посока. В тази връзка, поради високата концентрация на обекти за производство на електроенергия от ВЕИ и ниското потребление от обекти на клиенти в района и СТП 1 Главан, цялата енергия от заявената за присъединяване ФЕЦ щяла се изнася в електроразпределителната мрежа СрН и няма да бъде консумирана на ниво ниско напрежение в района. С решението си КЕВР е приела жалбата на дружеството-заявител за неоснователна и на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ във вр. с чл.147, ал.1 от Наредба 3 е прекратила производството, образувано по жалба вх. Е-13-273-1121/28.10.2022г., подадена от ЗОК СоларООД срещу Електроразпределение СеверАД. Според АССГ при постановяване на решението си Комисията е действала в съответствие с правомощията си по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и при спазване на изискванията за форма и реквизити, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, отразяващи се и на материалната законосъобразност на акта. АССГ е стигнал до извода, че КЕВР е изискала само становище от "Електроразпределение Север" АД, без да установи правнорелевантните факти и обстоятелства, съдържащи се в това становище и без да събере относимите доказателства. Комисията е игнорирала възраженията на оспорващото дружество във връзка с подхода за определяне условията за присъединяване към разпределителната мрежа средно напрежение, като не е отговорила на спорния между страните въпрос технически възможно и оправдано ли е присъединяване към мрежа ниско напрежение, а не към мрежа средно напрежение и предвидения от ЕРП начин и условия на присъединяване съответстват ли на разпоредбата на чл.116, ал.2 от ЗЕ. В конкретния случай проявената пасивност от страна на органа е довела до постановяването на акт при неизяснена фактическа обстановка, която в противоречие с доводите на ответника сочи на неизпълнено задължение от страна на "Електроразпределение Север" АД да изготви и предостави в нормативно определения срок становище за присъединяване на заявената ФЕЦ, а оттам и на неизпълнени лицензионни задължения съгласно чл. 3.2.2 и чл. 2.1 от предоставената Лицензия. Съдът е посочил, че в нарушение на чл. 143, ал. 1 от Наредба 3 не е изискана и информацията, необходима за проверка на определената от ЕРП точка на присъединяване. В тази връзка е направил извод, че е следвало да се отговори доколко предложеният от мрежовия оператор вариант ФЕЦ да се присъедини към електроразпределителната мрежа на СрН към електропровод "Голеш" 20 kV от п/ст "Алфатар" не причинява допълнителни неудобства, включително допълнителни разходи с оглед твърдението на инвеститора, че при това процедиране ще се наложи да бъде изграден нов трафопост от и за сметка на дружеството, а същевременно предвиденото присъединяване на ниво СрН не би намалило технологичните разходи за енергийната система. Посочил е още и че нормата на чл. 53, ал. 2 от Наредба 6 не намира приложение, тъй като 30К СОЛАР ЕООД гр. София не е заявило в искането си да бъде присъединено към електроразпределителната мрежа средно напрежение. АССГ е заключил, че КЕВР е следвало да констатира, че изисканата от ЕСО цена няма нормативно основание и тази цена не е била определена по надлежния ред. Същевременно именно поради неплащането й дружеството не е получило исканото становище за присъединяване. По горните съображение АССГ е отменил решението на КЕВР и е върнал делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. АССГ правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Обоснован е решаващият извод на АССГ за неправилност на Решение Ж-688 от 01.12.2022 г. на КЕВР като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че, при наличие на заявление за присъединяване към мрежа ниско напрежение без каквато и да било обосновка и каквито и да било събрани в административната преписка , необосновано електроразпределителното дружество е заключило, че единствения вариант за присъединяване на процесната ФЕЦ е към мрежа средно напрежение и е инициирало производство по чл.53, ал.2 и сл. от Наредба 6/2014. КЕВР не е обсъдил доводите на заявителя за наличие на техническа възможност за присъединяване на ФЕЦ към съществуващата мрежа ниско напрежение и не е събрал относими доказателства във връзка с основния спорен въпрос между страните възможно ли е ФЕЦ да бъде присъединена към мрежа НН или единствената техническа възможност, отговаряща и на целите на ЗЕВИ и ЗЕ, е присъединяването на централата към мрежа СрН с необходимостта от изграждане на допълнителни съоръжения. В тази връзка ,КЕВР е следвало да изиска от ЕРП Север да представи анализ и доказателства, от които да се установи дали в действителност предложеният начин на присъединяване към мрежа средно напрежение е единствено възможния и дали е икономически най-изгоден за производителя, мрежовия оператор и електроенергийната система. Неизяснен е останал и въпросът при наличие на искане от страна ЕРП Север до ЕСО с правно основание чл.53, ал.2 от Наредба 6/2014г. , кой следва да заплати дължимата такса за проучване - инвеститорът на заявената ФЕЦ за присъединяване към разпределителната мрежата или мрежовият оператор, подал искане за проучване на условията за присъединяване на негов обект. Едва след изясняване на тези обстоятелства КЕВР следва да прецени дали "Електроразпределение Север" АД е изпълнила задълженията си по издадената му лицензия за разпределение на електрическата енергия, и по конкретно на чл.3.2.2 от Лицензията, според който лицензиантът осигурява неговите служители да изпълняват служебните си задължения коректно и да избират технически и технологични варианти, които създават най-малко неудобство за потребителите. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. От страна на ответника не са представени доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение