Решение № 1374 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5716/2007 г.

Решение № 1374 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5716/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр.§ 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. С. - Б., гр. С., срещу въззивно решение от 9.07.2007 г. по гр.д. № 410/2006 г. на Софийския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че въззивният съд е включил в предмета на спора сгради, които не са поискани от касаторката. В исковата молба е направено искане за допускане на делба единствено за първия етаж от къщата. Освен това изградените постройки, видно от заключението на вещото лице, са строени преди 1987 г., т.е. по смисъла на ЗУТ те са в режим на търпимост. Повече от 10 години не се ползват от ищцата и искът за делба следва да се отхвърли. Касационна жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Ответницата по касационната жалба В. А. Я., гр. Самоков, оспорва жалбата. Ответниците по касация Т. А. К., М. А. И., А. Н. Г., Н. Е. С., Н. Н. С., С. А. С. и В. Н. Г., всички от гр. С., не изразяват становище. Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: С атакуваното решение Софийският окръжен съд е отменил решение от 28.02.2006 г. по гр.д. № 241/2005 г. на С. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба на двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка и магазин, изградени в поземлен имот и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е допуснал делба на същите сгради между В. А. Я. и А. А. С. - Б., при дялове 1/8 ид. ч. за В. Я. и 7/8 ид. ч. за А. Б. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на влязлото в сила съдебно решение на С. районен съд по допускане делбата на поземления имот /необжалвано от страните/ е установено между В, Н. С., А. Б. и Т. К., че съсобственици на процесното дворно място, представляващо поземлен имот идентификационен номер 65321.908.60 с площ 485 кв.м. са В. А. Я. и А. А. С. - Б. при дялове 1/8 ид. ч. за първата и 7/8 ид. ч. за втората. Като съсобственици на дворното място двете се явяват и съсобственици на построените в него сгради- двуетажна сграда, лятна кухня и стопанска постройка на основание чл. 92 ЗС при същите дялове. Сградите са построени без одобрени архитектурни проекти, разрешения за строеж и необходимите строителни книжа. Няма данни да са били предмет на разпоредителни сделки отделно от земята, поради което не може да се приеме, че са станали собственост на други лица.Неоснователен е доводът, че дяловете в съсобствеността на първия етаж от жилищната сграда са различни от тези на втория етаж. Двата етажа в жилищната сграда не представляват самостоятелни жилищни обекти, както и самостоятелни обекти на собственост. Магазинът също е съсобствен между двете съделителки. Построен е между 1. през време на брака на А. и Н. С. въз основа на издадено разрешение за строеж върху терен - лична собственост на А. С. Построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява СИО и принадлежи на двамата - /1972 г./ Решението на въззивния съд е правилно, а оплакванията неоснователни. Още в обстоятелствената част на исковата молба тези сгради са били описани описани, но поради това, че петитумът е сочил допускане на делба на процесния имот, е даден срок за конкретизиране на обектите. С молба от 25.07.2005 г., депозирана от ищцата, е направено уточнение на исковата молба като е посочено, че процесният делбен имот включва освен поземления имот, но и цялата двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда, магазин - с посочени номера като обекти върху скицата. Следователно процесните сгради са въведени в съответствие с ГПК (отм.) като предмет на спора. В касационната жалба не се излагат други релевантни за спора доводи. Доводите за търпимост на постройките са неотносими, както и тези, че ищцата е напуснала бащиния си имот и не го ползва. С оглед изложеното решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г.о.