Решение № 5196 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2599/2009 г.

Решение № 5196 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2599/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Джафар Муса Джафар, гражданин на Ирак, против решение № 13965/16.12.2008 г. , постановено по адм. дело № 12116/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 479 от 03.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Джафар Муса Джафар против решение № 479 от 03.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Приел е за установено, че от изложената бежанска история и представените по делото доказателства, не може да се обоснове извод за риск от преследване или тежки посегателства спрямо жалбоподателя въпреки наличието на вътрешен въоръжен конфликт в страната по произход - Ирак. Решението е правилно като настоящата инстанция напълно кредитира изводите на тричленния състав относно законосъобразността на обжалвания административен акт. В тази връзка, аргументите за неправилност на обжалваното съдебно решение не могат да бъдат споделени. На първо място доводите за липса на мотиви по въведените в жалБата доводи са напълно голословни, тъй като в решението подробно са изложени такива по всички доводи и възражение. Това, че съдът е направил тълкуване на законовите разпоредби по начин различен от това на защитника на жалбоподателя не означава липса на мотиви. Именно по изложените в жалбата доводи и възражения съдът е осъществил контрол за законосъобразност на административният акт въз основа на фактическите и правни основания приети в него. Неоснователен е довода за изпълнен фактически състав на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ спрямо жалбоподателя тъй като не се подкрепят от установената по делото фактическа обстановка и по специално на липсата на риск от преследване и опасност от тежки посегателства, спрямо кандидата - жалбоподател. Неоснователен е и довода, че административният акт е издаден при грубо нарушение на административнопроизводствените правила изразяващо се в дългия период на регистрация и обработка на молбата за закрила, наложило шестмесечен престой в специализиран дом за настаняване на чужденци. Това е така защото времето за обработка на молбата е неотносимо към законосъобразността на уредената в закона процедура по предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, след като същата е проведена по предвидения в ЗУБ ред и правила. Възраженията направени в жалбата, че реалната опасност от тежки посегателства във вида на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на жалбоподателя, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, не предпоставя наличие на личен елемент и риск конкретно за неговата личност и поради това не могат да бъдат споделени. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 не намира опора в закона. За предоставяне на статут по ЗУБ , като целян от чужденеца правен резултат, не е достатъчно доказване само на факта, че кандидатът е пристигнал от страната по произход Ирак. Правото да се търси защита по ЗУБ е субективно материално право, принадлежащо на конкретен правен субект. Конкретното материално административно правоотношение предполага установяване на обстоятелствата, визирани в хипотезата на правната норма по отношение на всеки един кандидат за статут. Актът, с която се предоставя статут по ЗУБ е индивидуален административен акт, а не общ, имащ за адресат всички граждани на Ирак, които са граждански лица. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия