Решение № 1281 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4206/2007 г.

Решение № 1281 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4206/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Т. "В", гр. П., ч. адв. И от АК - П., против въззивно решение № 242 от 20.04.2007 г. на П. окръжен съд, постановено по гр. д. № 99/2007 г., с което е отменено решение № 908/без дата/ от 2006 г. на П. районен съд, постановено по гр. д. № 1381/2004 г., с което са уважени исковете на Т. "В" срещу Н. С. С. от гр. П., Т. "М", гр. П. и "М" О., гр. П., с правно основание чл. 97, ал. 1, ГПК (отм.). Със същото решение исковете са отхвърлени. В жалбата са наведени доводи в подкрепа на оплакванията за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск, или връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със съответните указания. Ответниците по жалбата Т. "М", гр. П. и Н. С. С. от гр. П., в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) оспорват жалбата и молят същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение. Подробни съображения ТПК"М", гр. П., ч. процесуалния си представител адв. В от АК- П., е изложила в писмена защита. Ответникът по жалбата "М" О., гр. П., ч. своите пълномощници адв. С от АК-София и адв. К от АК-София, оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Предявени са в обективно и субективно съединение установителни искове от Т. "В", гр. П., срещу Н. С. С. от гр. П., Т. "М", гр. П. и "М" О., гр. П., с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: козметичен салон № 5 с площ от 20 кв. м, павилион за сладкарски изделия с площ от 5 кв. м, ателие за педикюр с площ от 8 кв. м, ремонтна работилница с площ от 8,50 кв. м, бръснарски салон № 13 с площ от 83 кв. м, кафене - битов комбинат с площ от 49 кв. м, козметичен салон № 41 с площ от 48 кв. м, фризьорски салон - детско подстригване с площ от 26 кв. м, фризьорски салон със санитарен възел с площ от 73 кв. м и търговски обект с площ от 12 кв. м, всички представляващи самостоятелни търговски обекти, находящи се на партерния етаж на четириетажна масивна сграда, построена в УПИ * в кв. 258 по плана на гр. П., ул. "." № 25. С решение № 908/без дата/ от 2006 г., постановено по гр. д. № 1381/2004 г., Пазарджишкият районен съд е уважил исковете, като е приел, че ищцовата кооперация е владяла процесните имоти като свои за период повече от 10 години, а ответната Т. "М" не е доказала придобивно основание, годно да я направи собственик върху тях. По жалба на ответниците, с решение № 242 от 20.04.2007 г. по гр. д. № 99/2007 г. Пазарджишкият окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените установителни искове, като е приел, че правото на собственост върху процесните имоти принадлежи на Т. "М" по силата на давностно владение, с начален момент от 1990 до 2002 г. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение правилно въззивният съд е приел, че ищцовата кооперация ТПК"В" не може да се легитимира като собственик на процесните обекти, описани в исковата молба и разположени в партерния етаж на четириетажната сграда - Б. комбинат нито по давностно владение, нито на друго правно основание. За установяване правото си на собственост върху спорните недвижими имоти ищцовата кооперация е представила по делото констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, т. 1, рег. № 3* н. д. № 238/09.11.2000 г. на нотариус рег. № 070 при П. районен съд, както нотариален акт за поправката му № 46/2000 г., съгласно които ТПК"В", вписана в регистъра на кооперативните организации при П. окръжен съд през 1992 г., е призната за собственик на масивна четириетажна сграда, застроена с площ от 520 кв. м....по давностно владение. Ответната ТПК"М" се легитимира като собственик на процесните десет самостоятелни търговски обекта, разположени на партерния етаж на същата четириетажна сграда, въз основа на издадени в нейна полза 10 констативни нотариални актове от 18.11.2002 г., за всеки един от обектите поотделно, също придобити на основание давностно владение.Установено е също така, че процесните търговски обекти са апортирани и вписани като собственост на ответника "М"О., гр. П., в което търговско дружество ТПК"М" е един от съдружниците, като апортирането е извършено на 22.04.2004 г. С договор за покупко-продажба, материализиран в н.а. № 2, т. III, рег. № 4* н.д. № 328/2004 г. на нотариус с рег. № 4* в района на П. районен съд, от 18.08.2004 г. процесните търговски обекти са продадени на ответника Н. С. С.. По делото е установено, че процесната сграда, в партерния етаж на която се намират спорните обекти е била изградена и пусната в експлоатация през 1965 г. върху терен, отчужден по плана на гр. П. за строителство на битов комбинат. Установено е също така, че инвеститор на обекта е бил Окръжен съюз на Т., гр. П. като самото строителство е извършено въз основа на отпуснати по лимитен път капиталовложения от страна на Ц. съюз на Т. гр. С.. Установено е също така, че с въвеждането в експлоатация на битовия комбинат през м. септември 1965 г. в него са били настанени няколко Т. като членове на ОС на Т., гр. П., а именно: Т. "Г", ТПК"Е", Т. "Г", Т. "П" и ТПК"С", като на партерния етаж е била разположена последната, която единствено е осъществявала бръснаро-фризьорски услуги. Установено е също така, че ТПК"М" е учредена като бръснаро-фризьорска кооперация, обединяваща работниците, извършващи тази дейност и до този момент работещи в ОП"С", в резултат на което с решение на ИК на ОНС гр. П. от 17.04.1990 г. е разпоредено уставният фонд в основни и оборотни средства на кооперацията да се отстъпи от общинско предприятие "С" като част от общинска фирма "Т" възмездно, съгласно разделителен баланс между двете страни. Това е така, тъй като бръснаро-фризьорската дейност първоначално е била осъществявана до 1977 г. от ТПК"С", а от 1.01.1977 г. дейността на кооперацията е преминала към стопанско предприятие "К" и ДПУ "С", които към този момент са били държавни предприятия. Въззивният съд е приел, че ответната ТПК"М" е изплащала първоначално на ТПК"Г", а впоследствие на ищцовата ТПК"В" наем, за периода от 1990 г. до 1997 г., в непроменен размер от 307,20 лв. месечно, и като е анализирал многобройните доказателства в тази насока, при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), в т. ч. и заключението на вещото лице Л. Ц. по изслушаната ССЕ и свидетелските показания, правилно е приел, че наемът е заплащан за ползването на избените помещения, а не за тези, разположени на партерния етаж на битовия комбинат/процесните/, в която връзка намира за неоснователни релевираните възражения в касационната жалба. Оттук и правилен е изводът на въззивния съд, че ищцовата кооперация не е ползвала, нито е отдавала под наем процесните помещения, разположени на партерния етаж на сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка с оглед характера на иска - установителен иск за собственост, в тежест на ищцовата кооперация е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че тя е собственик на процесните недвижими имоти на основание правоприемство и придобивна давност. Твърдението на ищцовата Т. "В" е, че е правоприемник на съществувалата преди това Т. "Г", като за целта е представено като писмено доказателство решение № 2* от 17.06.1992 г. на П. окръжен съд по ф. д. № 2077/1992 г., от което е видно, че Т. "Г" се преименува в Т. "В", но това съдебно решение е с характер на първорегистърно, тъй като фирменото дело е образувано през 1992 г. Представено е и определение № 43 от 05.09.1964 г. на П. народен съд, от което е видно, че Т. "Г" и Т. "Д" се обединяват в Т. с наименование "Ш"Г". Безспорно, налице е сходство в наименованието на Т. в двата документа, но от тях не може да се направи извод за идентичност между Т. "Г" и "Ш"Г", оттам и ТПК"В". Поради това неправилен е изводът на въззивния съд, с който приема, че в случая е налице правоприемство между двете кооперативни организации. Още повече, че цитираните по-горе документи, както и други такива, съдържащи се в кориците на делото, не са заверени по смисъла на чл. 101 ГПК (отм.) и въззивният съд не е следвало да ги цени като писмени доказателства, а да ги изключи от доказателствения материал. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото. В тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери. Въззивният съд е посочил защо не дава вяра на определени свидетели, при кои от тях е налице заинтересованост от изхода на делото, кои от тях имат непосредствени впечатления и в какво си противоречат показанията им. Касационният съд може да контролира само начина на формирането, но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение /като направи своя преценка на събраните доказателства/. По изложените съображения, правилен е крайния извод на въззивния съд, че установителния иск за собственост на процесните десет търговски обекти, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Въззивното решение не е постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което правилно въззивният съд е изградил своето убеждение за неоснователност на установителния иск за собственост на процесните десет търговски обекти като част от четириетажната масивна сграда въз основа на техния цялостен анализ. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата "М"О., гр. П. направените по делото разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 64 ГПК (отм.), в размер на 500 лв. адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,