Решение № 7479 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2018 г.

Решение № 7479 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт Н. Стоянов срещу решение № 1252/27.02.2018 г., постановено по административно дело № 12205/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта, с която са отменени принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ (Кодекс на труда) "задължително за изпълнение предписание", обективирани в т. 1- 4 от протокол за извършена проверка изх. № ПР 1731674 от 20.09.2017 г., приложени от служители на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" по отношение на "Информационно обслужване" АД, ЕИК 831641791. Касаторът твърди, че в обжалваната част са налице отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК - решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и в нарушение на разпоредбата на чл. 185 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК е допуснал и обсъдил по делото доказателство, представено на английски език без превод на български език. Ответникът по касация "Информационно обслужване" АД, действащ чрез изпълнителния директор И. Филипов и чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. Момчева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна. С обжалваното решение Административен съд – София-град е: 1) отменил принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ "задължително за изпълнение предписание", обективирани в т. 1- 4 от протокол за извършена проверка изх. № ПР 1731674 от 20.09.2017 г., приложени от служители на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" по отношение на "Информационно обслужване" АД, ЕИК 831641791, представлявано от изпълнителния директор И. Филипов; 2) отхвърлил жалбата на "Информационно обслужване" АД, представлявано от изпълнителния директор И. Филипов, против принудителната административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ "задължително за изпълнение предписание", обективирана в т. 5 от протокол за извършена проверка изх. № ПР 1731674 от 20.09.2017 г., издаден от служители на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"; 3) осъдил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на "Информационно обслужване" АД, ЕИК 831641791, представлявано от изпълнителния директор И. Филипов, разноски по делото в размер на 50 (петдесет) лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че въз основа на представените доказателства се установява, че оспорените принудителни административни мерки "задължителни за изпълнение предписания" по т. 1- 4 от протокола за извършена проверка следва да бъде отменени, като издадени в нарушение на материалния закон и противоречащи на целта на закона. В решението си съдът по отношение на т. 2-4 от протокола е посочил, че като правно основание за издаване на заповедите за полагане на извънреден труд, съответно № РД-16-149/9.06.2017 г., № РД-16-185/16.06.2017 г., № РД-16-134/2.06.2017 г. и № РД-16-185/16.06.2017 г. на изпълнителния директор на фирмата, са посочени нормите на чл. 144, т. 3 и т. 5 от КТ. Според съда от тях е видно, че полагането на извънреден труд от Д. Стоянов и Е. Колев е мотивирано от фактическа страна с "одит на РК1". Решението си съдът е мотивирал на основание приетото от него копие от план за одит, от който, макар и на английски език (както сам е посочил съдът в решението си), е видно наличието на съвпадане между етапите на одита и датите на полагане на извънредния труд от двамата служители. Съдът е извел извод, че дали осъществяването на одит на РК1 може да бъде извършено в работно време, респ. дали тази работа е неотложна и обществено необходима по смисъла на чл. 144, т. 3 от КТ, подлежи на преценка от страна на работодателя, с оглед спецификата на дейността, осъществявана от търговското дружество в качеството му на доставчик на удостоверителни услуги, чието предоставяне е регламентирано със ЗЕДЕП (Закон за електронния документ и електронния подпис) и се регулира от Комисията за регулиране на съобщенията. Приел е още в решението си, че наличието на хипотезата на чл. 144, т. 3 от КТ, послужила като правно основание за издаване на заповедите за полагане на извънреден труд, на основание чл. 146, ал. 3 от КТ изключва прилагането на ограниченията относно неговата продължителност, установени в чл. 146, ал. 2 от КТ, поради което и констатираните от проверяващите органи превишавания на максимално установените срокове не води до нарушаване на нормите на чл. 146, ал. 2, т. 2 (т. 2 от протокола), т. 3 (т. 3 от протокола) и т. 1 (т. 4 от протокола) от КТ, респ. не е основание за прилагането на принудителната административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по конкретно на разпоредбите на чл. 171 от АПК и чл. 185 от ГПК. На първо място, в нарушение на чл. 171 от АПК решаващият съдебен състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на първоначалния ответник (сега касационен жалбоподател). Неправилно е посочено в мотивите на проверяваното решение, че преценката за полагане на извънреден труд с оглед допустимостта на изключенията по чл. 144, т. 3 и т. 5 от АПК е в компетентността на работодателя. Допустимостта на изключенията по чл. 144 от КТ е предвидена от законодателя в случаите, когато обективно са налице посочените в нормата обстоятелства и само при тяхното наличие работодателят е в правото си да изисква полагането на извънреден труд. Установената с чл. 143, ал. 2 от КТ забрана за полагане на извънреден труд е основана на вредността му и е предвидена за закрила на трудещите се. Допускането на изключения е свързано с извършване на неотложни обществено необходими работи, които са изрично предвидени в КТ. Особен признак на извънредния труд е неговата непредвидимост и непредсказуемост, което изключва предварителното му планиране. С оглед на гореизложеното е следвало първоинстанционният съд да прецени в кои случай са допустими изключенията по чл. 144, т. 3, т. 5 и т. 6 от КТ. Съдът е трябвало да поясни налични ли са в случая доказателства за обстоятелствата от вида на изброените в чл. 144, т. 3, т. 5 и т. 6 от КТ, и да посочи конкретно и ясно от кои доказателства се установяват те. Не е изяснено по делото плановете за одита явяват ли се непредвидими и непредсказуеми обстоятелства по смисъла на чл. 144, т. 3 и т. 5 от КТ, както и дали подготовката и реализирането на одита би могло да се осъществи при своевременно планиране и организиране на дейността от работодателя и без полагане на извънреден труд. Трябвало е да се изследва дали са били ангажирани доказателства за необходимостта от довършване на определени работи, които да не са могли да бъдат извършени в работно време в процесните случаи, т. е. дали са били налице предпоставките, визирани в чл. 144, т. 6 от КТ. Освен това, в нарушение на чл. 185 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК административният съд е приел писмено доказателство на чужд език, без да е извършен превод на български език, и се е позовал на него в решението си. Съгласно чл. 185 от ГПК, документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода, или верността на превода да бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка. Съдът е нарушил не само общите разпоредби на ГПК по отношение на доказателствата, представени на чужд език, но и специалните такива на АПК и по точно чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от АПК във връзка с чл. 39, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 14, ал. 1 от АПК производствата по този кодекс се водят на български език, а според ал. 3 документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго. Първоинстанционният съд не е дал указания на "Информационно обслужване" АД да представи цитираните доказателства в заверен превод, и при положение, че документът не е преведен и съдържанието му не е известно, той го е ползвал и се е позовавал на него в мотивите на решението си и е правил фактически и правни изводи на основание на него. Допуснатите от административния съд посочени по-горе нарушения са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми са гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението. Поради това тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Предвид изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото - върнато на Административен съд – София-град за ново разглеждане в тази част от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и: 1) да изиска представените на друг език документи да бъдат приложени и в надлежен превод на български език съобразно чл. 185 от ГПК; 2) да обсъди всички събрани по надлежния ред доказателства, включително и тези на друг език, при положение, че са придружени с превод на български език; 3) да изложи съображения дали са налични в случая доказателства за обстоятелствата от вида на изброените в чл. 144, т. 3, т. 5 и т. 6 от КТ (в приложимата за казуса редакция), и да посочи конкретно и ясно от кои доказателства се установяват те; 4) да изясни плановете за одита явяват ли се непредвидими и непредсказуеми обстоятелства по смисъла на чл. 144, т. 3 и т. 5 от КТ (в приложимата за казуса редакция), както и дали подготовката и реализирането на одита би могло да се осъществи при своевременно планиране и организиране на дейността от работодателя и без полагане на извънреден труд; 5) да изследва дали са били ангажирани доказателства за необходимостта от довършване на определени работи, които да не са могли да бъдат извършени в работно време в процесните случаи, т. е. дали са били налице предпоставките, визирани в чл. 144, т. 6 от КТ; 6) да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност и да направи крайните изводи за законосъобразността на оспорените принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ "задължително за изпълнение предписание", обективирани в т. 1- 4 от протокол за извършена проверка изх. № ПР 1731674 от 20.09.2017 г., приложени от служители на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" по отношение на "Информационно обслужване" АД, респективно за основателността или неоснователността на подадената първоначална жалба от търговското дружество, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. При този изход на спора, макар и касационният жалбоподател да е направил своевременно искане за присъждане на деловодните разноски за производството пред тази инстанция, такива не следва да се присъждат, тъй като с настоящото решение не се решава окончателно въпроса за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,