Решение № 10869 от 29.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Димитров против решение 245 от 14.02.2022 г., постановено по адм. д. 1128/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Хисаря, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Л. Димитров против заповед РД-05-30/08.04.2021 г. на кмета на Община Хисаря, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и 2 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж отлята бетонова основа, върху която има метална конструкция с двускатен покрив, покрит с термопанели и поставени два метални контейнера с врати и прозорци от алуминиева дограма и изградена бетонова стена, разположен в УПИ ІІ-543, кв. 75 по плана на [населено място], община Хисаря. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ и за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Излага съображения, че двата метални контейнера не са преместваеми обекти, тъй като за поставянето им е излята бетонова основа, която трайно променя субстанцията на земята, като същите нямат предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ - единият се използва като жилищно помещение със санитарно помещения, а другия за домашен склад. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, предвид категорията на строежа. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативен акт 3/04.09.2019 г., изготвен от длъжностни лица, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установено извършено незаконно строителство, без одобрени проекти и разрешение за строеж. В констативния акт подробно е описан процесния строеж, като всяка една част е индивидуализирана с конкретно описание, размери и местоположение. Изготвена е и окомерна скица. Констативния акт е съобщен по реда на § 4, ал. 1 ПЗР ЗУТ, като в законоустановения срок не е депозирано възражение и не са представени доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че процесния строеж е реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждането му след 2001 г. същият не е търпим строеж. Твърдението в касационната жалба, че двата метални контейнера с врати и прозорци от алуминиева дограма и изградена бетонова стена не са строежи, е неоснователно. Разпоредбите на чл. 56 ал. 1, чл. 57 ал. 1 ЗУТ и § 5 т. 80 ДР ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място контейнерите не изпълняват понятието за преместваем обект с оглед тяхното предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не са нито увеселителни, нито преместваеми обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. По делото е установено, че единият контейнер се ползва за жилищни нужди и има санитарно помещение, а другият за килер. Следователно същите се ползват за задоволяване на лични потребности. При липсата на това условие законосъобразно съдът приема, че не се касае за преместваем обект, а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Законосъобразен е и изводът на съда, че адресатът на заповедта е определен правилно. Адресат на акта може да бъде собственикът, извършителят или възложителят на строежа съобразно § 3 ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е съсобственик на УПИ ІІ-543, кв. 75, а сигналът за извършено незаконно строителство е подаден от другия съсобственик. Освен това Л. Димитров в писмо до кмета на Община Хисаря от 16.07.2020 г. твърди, че той е извършител на строежа. Правилно съдът не дава вяра на показанията на разпитаната по делото свидетелка, която е майка на жалбоподателя и чиито показания са в противоречие с всички останали събрани поделото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Л. Димитров да заплати на Община Хисаря сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,