Решение № 12059 от 29.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Варна против решение 1676 / 14.12.2021 г. по адм. дело 1974 / 2021 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба В. Ладжов, от гр. Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1676 / 14.12.2021 г. по адм. дело 1974 / 2021 г. Административен съд Варна е отменил решение 2153 03 90 / 28.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане [номер] / 13.05.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ. Изпратил е преписката на пенсионните органи за издаване на нов акт след съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Приел е, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т.3 и т.5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение 2153 03 90 / 28.07.2021 г. директорът на ТП на НОИ Варна е отхвърлил жалбата на В. Ладжов, от гр. Варна срещу разпореждане [номер] / 13.05.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ, с което на основание чл. 99, ал.1, т.2, б.д КСО във връзка с чл. 10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, считано от 10.03.2020 г. е била изменена отпуснатата му по чл. 69б, ал.1 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 341,46 лева, при зачетен осигурителен стаж от първа категория 17 години, 01 месец и 10 дни; от трета категория 16 години, 08 месеца и 00 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория по чл. 104 КСО 45 години, 02 месеца и 07 дни. Производството пред административния орган е започнало по искане на В. Ладжов за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в заявлението за отпускане на пенсия същият е заявил, че желае размера на пенсията да бъде изчислен по реда на чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11, ако това е по-благоприятно за него. Обосновано съдът е приел, че предметът на спора е детерминиран от това дали законосъобразно осигурителният орган е определил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст; по какъв начин е бил изчислен индивидуалния коефициент и съответно кой ред на изчисляване е бил използван като по-благоприятен за заявителя с оглед измененията по § 22ц ПЗР на КСО от 31.12.2018 г., когато всяко лице има право да избере пенсията му да бъде определена с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11, ако това е по-благоприятно за него или по правилата на чл.70, ал.8-9, ал.10, т.2 и ал.11 от КСО, съгласно нормативната уредба, приложима след 31.12.2018 г . В своите актове пенсионните органи са се ограничили да посочат само част от релевантните фасни по заявените права, от които не е видно, дали са изследвали най-благоприятният за заявителя размер на претендираната ЛПОСВ. След като осигуреното лице се е възползвало от правото си съгласно разпоредбата на §22ц от ПЗР на КСО, административният орган е следвало да му укаже да посочи по свой избор три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997г., за да може определянето на пенсията да бъде извършено при най-благоприятния за него режим. Като е приел, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане не са издадени в съответствие с целта на закона и в защита правата и интересите на пенсионера за своевременно осигуряване на минимални средства за живот при най-благоприятния режим на изчисления на пенсията и е отменил същото, съдът е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касационните основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени от касатора и неналични. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение