Решение № 109 от 7.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 28/2019 г.

Решение № 109 от 7.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 28/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа подадена молба с вх. № 4549 от 6.08.2018 г. от Р. Г. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С., за отмяна на решение № 235 от 7.11.2017 г. по гр. д. № 80/2016 г. на Районен съд Провадия. Със същото е отхвърлен предявения от нея иск против В. П. М. за обявяване за нищожен на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1.02.2011 г., обективиран в н. а. № 39, т. І, рег. № 857, д. № 39/2011 г., като прикриващ договор за заем, сключен между същите страни, с условие, че при неизпълнение на договора за заем, собствеността върху имота – 1/2 ид. ч. от имот, находящ се в [населено място], представляващ дворно място с площ от 680 кв. м., включени в УПИ № ХІ-391, в кв. 67, по плана на града, ведно с изградената в това място жилищна сграда със застроена площ от 100 кв. м., гараж със застроена площ от 21 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 25 кв. м., няма да бъде върната, на основание чл. 26, ал. 2 изр. 5, вр. чл. 152 и чл. 17 ЗЗД. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като новото обстоятелство, което сочи е приключила, след постановяване на съдебния акт, прокурорска преписка с постановление от 25.05.2018 г. за отказ за образуване на наказателно производство срещу В. П. М. /което прилага/, поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 252 НК. Счита, че независимо от крайния изход, данните, събрани в хода на извършената проверка, са от съществено значение за решаването на настоящия спор, тъй като сочат на "фрапантни различия" в показанията и обясненията, дадени пред полицейските органи от страна на В. П. М. и свидетеля Н. А., които ако бяха съобразени от съда, щяха да доведат до различен резултат. Твърди наличие на разлика в защитната теза от тази по делото и че последното е приключило без да е изяснена фактическата обстановка, поради невъзможност да се представят доказателства, опровергаващи недостоверните твърдения на ответника М. относно действителните договорки. В тази връзка молителката сочи като нови доказателства, освен постановлението от 25.05.2018 г., още и сведение от В. П. М., подписано на 13.02.2018 г. и обяснение от Н. А., подписано на 13.03.2018 г. Срещу подадената молба за отмяна са постъпили два отговора - от В. И. М., чрез процесуалния представител адвокат Ж. и от В. П. М., чрез процесуалния представител адвокат Доков и с тях, двамата поотделно, изразяват становище за неоснователност на молбата. Считат, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, защото новите доказателства, на които се позовава молителката са ирелевантни за спора и не могат да предизвикат промяна в решаващите изводи на съда. Всеки един от ответниците претендира собствените си, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съответно в размер на 500 лв. и 800 лв., реалното извършване на които установява с договор за правна защита и съдействие от 28.08.2018 г. /за В. М. / и договор № 233820 /за В. М. /, в които сумата е посочена като заплатена в брой. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от В. И. М., чрез процесуалния представител адвокат Ж., с които се поддържа вече изразеното становище по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно установената практика "ново", по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е това обстоятелство, което е съществувало преди момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната и нейното незнание се дължи на обективни причини, а"ново" е това писмено доказателство, за което страната е знаела, но по обективни причини не е била в състояние да представи. Не може да се иска и допуска отмяна поради наличието на новонастъпило обстоятелство. В случая обстоятелството на което се позовава молителката е новонастъпило - то е от 25.05.2018 г., при положение, че съдебният акт, чиято отмяна се иска е в сила от средата на м. 05. 2018 г. Освен горното, новооткритото обстоятелство трябва да е от съществено значение за изхода на делото, т. е. съобразяването му да доведе до различно по съдържание съдебно решение. Ако – дори да е било релевирано по делото, то не би се отразило върху крайния изход на делото, отмяна не може да се допусне. В настоящият случай –обстоятелство, което се установява с Постановлението от 25.05.2018 г., на което се позовава молителката е, че в хода на осъществената проверка не са събрани данни за престъпление по чл. 252 НК или за друго престъпление от общ характер. Постановеният в тази връзка отказ за образуване на наказателно производство е без значение за производството с правно основание чл. 26, ал. 2 изр. 5, вр. чл. 152 и чл. 17 ЗЗД, което е приключило с решението, чиято отмяна се иска. Без връзка с последното са и другите две представени доказателства, събрани в хода на осъществената проверка - сведение от В. П. М. и обяснение от Н. А.. Следва да се има пред вид, че съгласно т. 4 от Постановление № 2 от 29.11.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС - писмените декларации не са новооткрити доказателства, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По смисъла на закона новият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели /или лица/, които могат да бъдат разпитани. Законът не допуска отмяна въз основа на свидетелски показания, а още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи показания. Така представените доказателства не отговарят на изискванията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за основателност на подадената молба за отмяна – фактът, който целят да установят да е релевантен за спорното материално правоотношение, а не за неговата законосъобразност. Производството за отмяна не е производство по проверка законосъобразността на влезлия в сила съдебен акт и не е средство за пререшаване на вече приключилия правен спор. Производството по чл. 303 ГПК е специално и извън-инстанционно и неговият предмет е свързан единствено с преценка за наличието на някое от изчерпателно посочените в цитираната норма основания. Доколкото то се развива след като инстанционният контрол е приключил, производството за отмяна не е средство, с което на страната да се предоставя допълнителна възможност за изясняване на останали неизяснени по делото, приключило с влязъл в сила акт въпроси, нито за съобразяване на настъпили след влизане в сила на решението обстоятелства, в какъвто смисъл са развитите от процесуалния представител на молителката доводи. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на всяка от ответните страни следва да се присъдят установените като реално направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер, съответно в размер на 500 лв. и 800 лв. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба с вх. № 4549 от 6.08.2018 г. от Р. Г. Т. от [населено място] [улица], съдебен адрес: [населено място] адвокат С., за отмяна на влязлото в сила решение № 235 от 7.11.2017 г. по гр. д. № 80/2016 г. на Районен съд Провадия ОСЪЖДА Р. Г. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати на В. И. М. от [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение ОСЪЖДА Р. Г. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати на В. П. М. от [населено място], [улица] сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение Решението не подлежи на обжалване.