Решение № 57 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 1885/2014 г.

Решение № 57 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 1885/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъдената Б. В. В. е подала по реда на глава тридесет и трета от НПК чрез свой защитник искане (неточно посочено като "молба") за възобновяване на делото, по което е била осъдена с влезлите в сила първоинстанционна присъда и потвърждаващото я второинстанционно (въззивно) решение, съответно на районния съд-Горна Оряховица, и на окръжния съд-Велико Търново. Присъдата - 469/14.VII.2014 г. по нохд 394/14, е по обвинението за отправената на 15.ХII.2013 г. от Б. В. към М. Й. Д. закана с убийство - престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК, за което районният съд наложил наказание 4 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) с изпитателен срок от 3 години. В. е осъдена и да заплати на Й. обезщетението, което пострадалата е поискала в размер на 200 лева за причинените и? с престъплението неимуществени вреди. Решението - 141/31.Х.2014 г. по внохд 298/14, е издадено след въззивно обжалване също от В. чрез защитника и?. Подаденото сега искане ("молба") за възобновяване на делото съдържа не съвсем точно позоваване и на основанията за поисканото възобновяване, както и доводите, които неговият подател смята, че го подкрепят; сметнал е също така за възможен изход на делото алтернативата оправдаване на осъдената още във ВКС - ново разглеждане на случая още в досъдебния стадий на наказателното производство. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора то е неоснователно. ВКС намери, че влязлото в сила осъждане трябва и да бъде оставено в сила по реда на възобновяването. Пряко проверяваното по реда на глава тридесет и трета от НПК въззивно решение не е засегнато от основанията за възобновяване, които съвпадат с касационните, в случая - свързаните с нарушения на материалния и на процесуалния закон. Възраженията, по повод на които ВКС прави своя извод, не държат сметка главно за две съществени изисквания към разглеждането на делото - централното място в него на съдебното производство чл. 7, ал. 1 НПК и указанията по тълкуването на чл. 144, ал. 3 НК в ТР 53/1989-ОСНК на ВС. Вярно е, че в сравнение с въззивната жалба вече не се твърди, че "практически липсва... досъдебно производство", но и сега неговият "подготвителен характер" (чл. 7, ал. 2 НПК) очевидно се пренебрегва с претенцията например да бъде издирен евентуалният втори (заедно с разпитания Л. Г.) свидетел-очевидец на инкриминирания инцидент. Друг е въпросът, че необходимостта от разпита на такъв свидетел не е защитена с нищо, а е и очевидно незащитимо провеждането на ново досъдебно производство, само за да се извърши преоценка на събраните доказателства с надеждата да бъде възприета версията на Б. В.. Що се отнася до несъобразяването в искането за възобновяване с материалноправното изискване в ТР 53/89-ОСНК, ВКС има предвид указанието в това решение, че не е необходимо извършителят на заканата с убийство "да е действал с годно средство" "да извърши убийство" или "при условия, при които [този] резултат [...] може да настъпи" - иначе подателят на искането не би твърдял, че "думите "ще ти извадя червата" или "ще те пронижа" [...] безусловно [не] предполагат летален изход за пострадалото лице". Може да се предположи всъщност, че от последното разминаване с тълкуването в цитираното решение на Върховния съд страдат и още възражения от името на осъдената като тези например, че пострадалата Д. била наранена не от замахването с нож от осъдената, а от своя опит да издърпа ножа от нея. Не по-малко неубедителни обаче са останалите несъгласия с приетото от съдилищата: че самата Б. В. била пострадалата от агресията на М. Д. и нейния спътник - "двойка възрастни хулигани"; че тя е била "очернена[та]" пред съда от "клеветническите данни", които изнесъл за нейната личност св. Ст. С. - полицейският инспектор в селото. Най-неубедителни все пак остават упреците към районния съд като интелектуален автор на заканителните реплики (оценката за съда дори не е поставена в кавички!). ВКС смята за излишно да илюстрира подробно тук защо подателят на искането не е прав да упреква съда в "дописване на обвинителния акт" - достатъчно е да се сравни посоченото от него, че в обвинителния акт липсва репликата "Ще те изкормя", а тя да бъде открита още на първата страница от акта в израза "Това е нищо- другия път ще те изкормя! Ще ти извадя червата! Няма да си отидеш жива!" Ръководен от изложеното и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение