Решение № 4206 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13536/2008 г.
ВАСIV отделение31.03.2009 г.докладчик т Цветана Сурлекова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 26.05.2008 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело № 153/2008 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 4206 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13536/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Георги Манолов Върбовски, гр. Монтана, против решението от 26.05.2008 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело № 153/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2233/19.09.2007 г. на Кмета на Община Монтана. Касаторът счита, че решението противоречи на материалния закон и при постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - Кметът на Община Монтана - не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - също не са взели отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение от 26.05.2008 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 153/2008 г. е отхвърлена жалбата на Георги Манолов Върбовски срещу заповед № 2233/19.09.2007 г. на Кмета на Община Монтана. Със същата му е отказано правото да придобие собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 2214 с площ 558 кв. м. по помощния план на зона "Парта", местност "Павлеково", землище "Кошарник". Първоинстанционният съд е приел, че спрямо ползвателя не са налице условията, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така както изисква § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Същите са посочени и в Постановление № 1 от 7 януари 1981 г. на МС и Наредбата за издирване, предоставяне и ползване на изоставени, маломерни, силно наклонени и неподходящи за машинна обработка земи, издадена в съответствие с него. От данните по делото не може да се установи дали процедурата по трансформиране правото на ползуване в такова на собственост е довършена. Действително налице е решение от ИК на ОбНС, но липсват данни за утвърждаване на взетото решение, респ. за последващи действия, няма доказателства за изготвени описи и скици, респ. планове, от които да се установи предоставената по силата на акт на държавен орган земя с индивидуализиращите я белези, а именно: местност, вид, дка, ползвател, съседи. Съдът е отбелязал изрично, че общината не разполага с такива документи, или други доказателства, което било установено и при изискването им по други дела със същия характер, за което са получени отрицателни отговори. Единственото налично удостоверение е за предоставяне право на ползване на земя № 3107/01.07.1992 г., издадено при действието вече на ЗСПЗЗ. Липсва обаче удостоверение, че имотът е предоставен за ползване по силата на ПМС 1/07.01.1981 г. От приложеното в делото Решение № 73 от 26.V.1981 година на Изпълнителния комитет (ИК) на Окръжен народен съвет (ОНС) - Михайловград, се установява, че с него е утвърден протокол № 1/17. IV.1981 г. на общинска комисия, с който са картотекирани 5188 дка слабопродуктивни и маломерни земи за раздаване по смисъла на Постановление № 1 на МС. Приложен е и протокол, който носи датата 27 (нечетлив месец) 1981 година, с който са определени като слабопродуктивни, маломерни и неподходящи за машинна обработка конкретно посочени площи в 8 местности, вкл. и в местността "Парта" - 4, 300 дка. Тази процедура по цитираната Наредба обаче не е била довършена в общината. Друг последващ документ (списък, скици) не съществува. От това следва, както е приел и съдът, че в случая липсва документ за надлежно учредено право на ползване върху конкретен имот с конкретна площ и местност. Цитирането на жалбоподателя като съсед в удостоверението, издадено на основание постановлението в полза на Досипей Георгиев - ползвател с права по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - не е достатъчно да обоснове, че и на него е предоставено такова право. Ползвателят е имал възможност, предоставена от закона и изготвената оценка, въз основа на която да осъществи трансформация от право на ползване в право на собственост, но след като не се е възползвал от това свое право, то се е преклудирало и разглеждането на молбата му по пар. 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ е недопустимо. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,