Решение № 9142 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2282/2012 г.

ВАСVI отделение25.06.2012 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 161 от 13.12.2011 г. по адм. дело № 153 по описа за 2011 г. на Административен съд - Видин в частта, с която жалбата на Йордан Бранков Ников от с. Тополовец, обл. Видин, против решение № 167-2 от 07.03.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Видин и разпореждане № 4011151840 от 24.01.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване е отхвърлена по отношение на установените задължения за периода 26.11.2001 г. - 31.12.2001 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 167-2 от 07.03.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Видин и потвърденото с него разпореждане № 4011151840/24.01.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, с която Йордан Бранков Ников от с. Тополовец, обл. Видин, е задължен да възстанови ведно със законната лихва недобросъвестно получени социални пенсии за инвалидност през периода 26.11.2001 г. - 31.12.2001 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 13.12.2011 г. по адм. дело № 153 по описа за 2011 г. на Административен съд - Видин в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9142 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2282/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Йордан Бранков Ников от с. Тополовец, обл. Видин, против решение № 161 от 13.12.2011 г. по адм. дело № 153 по описа за 2011 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 167-2 от 07.03.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Видин. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Видин, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Видин е решение № 167-2 от 07.03.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Видин, с което са потвърдени разпореждания № 4011151840 от 20.01.2011 г. и № 4011151840 от 24.01.2011 г., издадени от ръководителя на пенсионното осигуряване. С първото разпореждане е прекратена на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО получаваната социална пенсия за инвалидност от Йордан Бранков Ников от с. Тополовец, обл. Видин, ЕГН ********** и е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получените суми. С второто разпореждане Йордан Бранков Ников е задължен на основание чл. 114, ал. 1 от КСО да възстанови получените суми през периода от 26.11.2001 г. до 31.10.2010 г. в размер на 8447.07 лв. и лихва в размер на 7576.69 лв. - общо 16 023.76 лв. След преценка на събраните по делото доказателства Административен съд - Видин е стигнал до правилния извод, че през процесния период лицето не е имало право да получава социална пенсия за инвалидност в пълен размер. Като се е позовал на заключението на назначената съдебно-графологическа експертиза, съдът обосновано е приел за доказан фактът, че пенсиите са били получавани лично от жалбоподателя срещу подпис в изплащателния му картон в пощенски клон в гр. Видин. Изводът за недобросъвестност се основава на обстоятелството, че при отпускането на пенсиите жалбоподателят е посочил различни ЕГН и не е информирал осигурителния орган за получаваните от него две пенсии. Изложените в касационната жалба оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички относими към спорния предмет доказателства и е установил правилно фактите по делото. Съгласно чл. 101, ал. 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила до 31.12.2010 г.) при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто. От приложените в административната преписка доказателства се установява, че с решение № 3788 от 19.05.1975 г. на отдел "Пенсии и социални грижи" при ОНС - Видин на Йордан Бранков Ников от гр. Видин, роден на 15.12.1940 г., е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване пожизнено в размер на 20 лв., считано от 04.04.1975 г., въз основа на ЕР на ТЕЛК № 074/13.05.1975 г. В преписката са приложени ЕР на ЦТЕЛК № 0040/25.01.1990 г. и ЕР на ТЕЛК № 0042/11.01.1990 г. за преосвидетелстване на лицето Йордан Бранков Николов от с. Тополовец, род. на 15.12.1940 г., с последни цифри на ЕГН ****. С разпореждане от 20.07.1992 г. е била определена пожизнена социална пенсия на лице с име Йордан Бранков Нинов, родено на 21.09.1940 г. с последни цифри на ЕГН ****. Със следващи разпореждания е било извършено осъвременяване на отпуснатата социална пенсия на лице с фамилно име Нинов без промяна на личните данни от 1992 г. Последното приложено разпореждане за осъвременяване на пенсията е от 01.07.2009 г. Социалните пенсии са били изплащани лично на пенсионера по изплащателен картон в пощенски клон 3705 в гр. Видин. С молба вх. 2396/11.06.2002 г. лицето Йордан Бранков Ников от с. Тополовец с рождена дата 15.11.1940 г. и последни цифри на ЕГН **** е отправило искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Приложени са удостоверения за придобит осигурителен стаж от същото лице и ЕР на ТЕЛК № 0937/23.06.2000 г. за освидетелстване на лице със същия ЕГН. С разпореждане № 18 от 04.10.2002 г. на Йордан Бранков Ников от с. Тополовец са били отпуснати, считано от 01.01.2002 г., лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и и социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО, изплащана в размер 25 на сто съгласно чл. 101, ал. 3, изр. 2 от КСО (ДВ, бр. 1 от 2002 г.). Пенсиите са били изплащани по изплащателен картон в пощенския клон 3705 в село Тополовец. С писмо от 11.01.2011 г. ТП на НОИ - Видин е изискало информация от ТП "Български пощи" относно изплащаните в пощата пенсии на лицето Йордан Бранков Нинов от с. Тополовец. От приложената справка на ГД "ГРАО" се установява, че името на пенсионера е Йордан Бранков Ников от гр. Видин с ЕГН **********. С писмо рег. № 24549/26.10.2011 г. Областната дирекция на МВР - Видин е уведомила съда, че няма актуални данни за лице с ЕГН **********, няма данни за лице с ЕГН **********, лице с име Йордан Бранков Ников и ЕГН ********** няма издадена лична карта. Твърдението на жалбоподателя, че никога не е получавал пенсия в гр. Видин, е опровергано от неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-графологическа експертиза, съгласно което подписите в изплащателния картон в пощенската станция № 3705 в гр. Видин и в молбата за издаване на документ за самоличност са положени от жалбоподателя Йордан Ников, който не оспорва, че е получавал лично пенсия и в пощенската станция в с. Тополовец. Гореустановените обстоятелства водят до извод, че след 01.01.2002 г. жалбоподателят Ников е получавал неправомерно социалната пенсия за инвалидност. Отпускането на лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност, изплащана в размер съгласно чл. 101, ал. 3 от КСО, е по-благоприятно за пенсионера и е основание за прекратяване на отпуснатата социална пенсия за инвалидност, която е с по-нисък размер. На основание чл. 53, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пенсионерът е следвало да уведоми териториално поделение на НОИ за получаваните суми за пенсии по издадени повече от един изплащателен картон. Затаяването на това обстоятелство, както и представянето на документи за изплащане и на двете пенсии, е проява не недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Жалбоподателят не е оспорил размерите на установените вземания за главници и лихви и не е направил възражение за изтекла погасителна давност по чл. 115 от КСО. Оспорените административни актове са законосъобразни в частта за определеното задължение за възстановяване на получените суми са социални пенсии за инвалидност в пълен размер заедно със законните лихви, считано от 01.01.2002. За времето от 26.11.2001 г. до 31.12.2001 г. няма данни за отпускане и изплащане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност в размер от 25 на сто. Предвид гореизложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която жалбата срещу административните актове е отхвърлена по отношение на определените главни и акцесорни задължения за времето от 26.11.2001 г. до 31.12.2001 г., като вместо това бъде постановено решение за отмяната им. В останалата част не се установяват касационни основания за отмяна и в същата част обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1