Решение № 9775 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15065/2010 г.

Решение № 9775 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15065/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Петър Михайлов Жлегов от гр. Пазарджик против решение № 431 от 1.11.2010 г. по адм. дело № 403 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата против решение № 13 от 25.06.2010 г. на Директора на РУ "СО", гр. Пазарджик. Развитите съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пазарджик, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пазарджик е решение № 13 от 25.06.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 6609173484 от 26.04.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта за началната дата 17.03.2010 г., от която на Петър Михайлов Жлегов от гр. Пазарджик е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Жалбоподателят е претендирал изплащане на сбора на пенсиите от 1.10.2008 г. до 17.03.2010 г. (л. 93). Решението на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, задължаващо съда да извърши преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. В резултат от допуснатото нарушение съдът не е установил релевантните факти и не е приложил относимите правни норми. Обсъдените обстоятелства във връзка със социалната пенсия за инвалидност, отпусната през 2002 г. и прекратена с разпореждане от 12.02.2010 г., считано от 2.10.2008 г., са неотносими към правния спор по прилагането на материалноправната норма на чл. 94, ал. 2 от КСО. От приложените в административната преписка документи се установява, че на жалбоподателя Жлегов е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 15.12.1991 г. С решение № 90/9.12.1998 г. на Директора на РУСО, гр. Пазарджик, са били отменени всички разпореждания във връзка с получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като вместо това на жалбоподателя Жлегов е била отпусната лична пенсия за военна инвалидност с начална дата 28.12.1991 г. Тази пенсия е била прекратена с разпореждане № 6609173484/9.11.2005 г., считано от 2.10.2005 г., след като с ЕР на ТЕЛК № 2971/10.10.2005 г. на лицето е била определена степен на трайно намалена работоспособност 74 % поради общо заболяване за срок до 1.10.2008 г. Със същото разпореждане е бил определен нов размер на отпуснатата през 2002 г. социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО. При следващото преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК № 3124 от 24.10.2008 г. на жалбоподателя Жлегов е била определена степен на трайно намалена работоспособност 72 % поради общо заболяване за срок до 1.10.2010 г. Експертното решение на ТЕЛК е било обжалвано от председателя на Медицинската комисия при РУСО, гр. Пазарджик, по реда на чл. 98, ал. 6 от КСО. С ЕР на НЕЛК № 0420 от 9.07.2009 г. на жалбоподателя е определена степен на трайно намалена работоспособност 54 % поради общо заболяване. Съгласно чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). Задължителни за всички лица, органи и организации в страната са само решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан (чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето). В разглеждания случай за дата на влизане в сила на ЕР на НЕЛК № 0420 от 9.07.2009 г. следва да се приеме 6.04.2010 г., когато Медицинската комисия при РУСО, гр. Пазарджик, е взела решение № 0721 за потвърждаването му. Жалбоподателят Жлегов е подал заявлението си за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на 17.03.2010 г., т. е. преди влизане в сила на експертното решение. Преосвидетелстването му е било извършено при служебно повикване до изтичането на срока, за който е отпусната социалната пенсия за инвалидност съобразно правилото на чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради което не е било необходимо да подава заявление до ТЕЛК (НЕЛК). Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е упражнено преди изтичането на едномесечния срок от влизането в сила на експертното решение на НЕЛК, поради което на основание чл. 94, ал. 2 от КСО исканата пенсия следва да бъде отпусната от началната дата на преосвидетелстването и за срок, определен съобразно ЕР на НЕЛК № 0420 от 9.07.2009 г. (В същия смисъл Решение № 11812 от 13.10.2010 г. по адм. д. № 4631/2010 г. на ВАС, VI о., Решение № 124 от 6.01.2010 г. по адм. д. № 8893/2009 г., на ВАС, VI о. и др.). Оспорените административни актове, с които пенсията за инвалидност поради общо заболяване е отпусната от датата на подаване на заявлението 17.03.2010 г., са издадени в нарушение на чл. 94, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 30, ал. 3 от НПОС и подлежат на отмяна. Като е отхвърлил жалбата, Административен съд - Пазарджик е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени и преписката се върне на административния орган с указание за отпускане на пенсията от датата на преосвидетелстването. Следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на направените разноски (300 лв. адвокатско възнаграждение и 80 лв. за експертиза). По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,