Решение № 3825 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2020 г.

Решение № 3825 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. И., против Решение № 4253/29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1648/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С308-0404824 от 17.01.2020 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – павилион за закуски, находящ се в гр. София, кв. "Панчарево", бул. "Самоковско шосе" № 149, стопанисван от "Сегам" ООД, гр. София, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона и при неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди за безспорно доказан факт на извършване на нарушението, в която хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност, както и спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 14-дневен срок, в която връзка административният съд е сторил неправилна преценка за обратното и за нарушаване на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Сегам" ООД, в депозирания писмен отговор оспорва касационната жалба и наведените в нея касационни основания. Настоява да се остави в сила оспорения съдебен акт, като правилен и законосъобразен и нестрадащ от релевираните пороци. Прави възражения за претендираните разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-С308-0404824 от 17.01.2020 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС спрямо юридическото лице "Сегам" ООД, гр. София, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – павилион за закуски, находящ се в гр. София, кв. "Панчарево", бул. "Самоковско шосе" № 149, стопанисван от "Сегам" ООД, гр. София, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 14.01.2020 г. при извършена проверка в търговски обект – павилион за закуски, находящ се в гр. София, кв. "Панчарево", бул. "Самоковско шосе" № 149, стопанисван от "Сегам" ООД, посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е извършил нарушение на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стока от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от въведеното в експлоатация в обекта устройство (ФУ) по повод на една контролна покупка на стоки – 1 брой боза и 1 брой баничка, от орган по приходите преди легитимация на обща стойност 2, 20 лева, платени в брой, което плащане е прието от Е. В. – представляващ дружеството и работеща в обекта. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0404824/14.01.2020 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, административният акт е незаконосъобразен, тъй като липсват мотиви относно необходимостта от административната принуда; не са изложени конкретни мотиви относно определения срок на мярка; както и при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона - нарушен е принципът на съразмерност /чл. 6 от АПК/, както и при липсата на мотиви относно преследваната специфична цел на ЗДДС и общите цели, формулирани в чл. 22 от ЗАНН. Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мерките се налагат спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, обосновано и в съответствие с ангажираните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ЗНПАМ е незаконосъобразна. В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 5 АПК, разкриваща част от съдържанието на основния принцип на съразмерност в административното производство, нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. Действително не може да се приеме, че принципно с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 3 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения и преките данъци от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна. Процесната ПАМ има и превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи /каквато съгласно трайната съдебна практика на ВАС е и специфичната цел на процесната ПАМ, каквито са и целите по чл. 22 ЗАНН/. В конкретния случай обаче следва да се споделят крайните изводите на съда, че срокът, за който е наложена процесната ПАМ се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 –дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размерът на сумите за които не са издадени фискални бонове практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено. Следва напълно да се споделят изводите на първоистанционния съд, че всъщност в процесната ЗНПАМ липсват каквито и да било конкретни мотиви – свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, а се съдържат единствено бланкетни съждения относно вида и преследваните цели при прилагането на ПАМ, при което не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането й в случая е "надлежно мотивиран". С оглед изложеното касационният състав преценява оспореното решение на АССГ като правилно, обосновано и съответно на материалния закон. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски, а от страна на ответника по касация такива не са поискани, поради което и не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,