Решение № 9922 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3520/2018 г.

Решение № 9922 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3520/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Р. К. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Иванов, против решение № 446 от 08.12.2017 г., постановено по адм. дело № 553/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на А. Р. К. срещу Заповед № 1849 от 03.07.2014 г. на Кмета на община Г. О., с която одобрено частично изменение на ПУП - план за регулация и план за застрояване, предвиждащо промяна на уличната регулация на УПИ VI - за жилищно строителство, кв. 213 по плана на ЦГЧ на гр. Г. О., като част от улица с о. т. 552 - 319 - 318 се придава към него и се определя допълващо застрояване за нова сграда с обществено - обслужващи функции при запазване на устройствените показатели на зоната, съгласно изработения проект. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона - отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на изводите на съда относно това, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и че същата съответства на материалния закон. Твърди, че липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта, както и че посочените такива не съответстват на издадения акт. Иска отмяната на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отменя заповедта. Претендира разноски. О. К. на община Г. О. с отговор на касационната жалба и представено становище по съществото на спора твърди неоснователност на касационната жалба. О. С. Ю. Керчева, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. О. Ц. Б. Макавеев, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. О. И. К. Хубчев, С. Д. К., Д. А. Д., П. Д. Д., Ж. Х. М., Г. М. Т., Й. Н. М., С. П. С., И. Р. Д., К. С. Д., М. М. Ч., Е. Д. Д., Ю. Й. Б., А. Г. М., С. Н. К., П. Д. Д., М. П. М., И. П. К., Е. А. Ц., И. Х. Ц., И. Х. К., Н. Г. И., М. Г. А., С. Р. Р., И. С. Н. и Ц. С. А., "КОМЕРС" ЕООД, М. Н. К. Раммелт, М. Д. Х. и Х. Й. Х., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС - гр. В. Търново е приел, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа предвидените по закон реквизити и съответства на материалния закон. Установил е, че в настоящия случай са били налице предпоставките по § 17, ал. 1 от ДР на ЗУТ, при наличието на изграден временен строеж по реда на ЗТСУ, същият да придобие траен градоустройствен статут, като процедурата е започнала по инициатива на собственика на временния строеж С. К. в предвидените в § 17 от ДР на ЗУТ срокове. Установил е, че временният строеж е изграден законно с надлежни разрешения и не е налице незаконен строеж. Приел е, че за да придобие траен градоустройствен статут временният обект, е било необходимо да бъде изменен подробният устройствен план в насока, приета с оспорената заповед. Приел е, че тъй като по отношение на тези случай е налице празнота в закона и съгласно чл. 134 от ЗУТ не е предвидено основание за изменение на влезнал в сила, то е налице хипотезата на чл. 127, ал. 2 от АПК и съдът не може да откаже правосъдие, поради липса на правна норма. Приел е, че след като в закона е предвидена възможност определение строежи да придобият траен градоустройствен статут, то съответно следва да се приеме, че е допустимо и изменение на ПУП, за упражняване на това право. Приел е, че след като са налице предпоставките по § 17 от ДР на ЗУТ, обекта да получи траен градоустройствен статут, то законосъобразно административният орган е процедирал в тази връзка и оспореното изменение на подробния устройствен план. Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви. Налице е норма, уреждаща конкретния случай, а именно § 17, ал. 2 от ДР на ЗУТ, според която "По решение на областния управител или на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон, могат да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид". В конкретния случай е процедирано изменение на ПУП именно в хипотезата на § 17, ал. 2 от ДР на ЗУТ, като процедурата е започнала в предвидения срок във връзка с § 17, ал. 1 от ДР на ЗУТ. От доказателствата се установява, че е налице решение на Общинския съвет - Г. О. № 617 от 2001 г. по § 17, ал. 1 от ДР на ЗУТ, във връзка с което е процедирано и спорното изменение на подробния устройствен план, с оглед получаването на траен градоустройствен статут на временния обект, разрешен по чл. 120, ал. 4 от ЗТСУ (отм.). Спазени са изискванията на закона и изменението на плана е процедирано в съответствие със закона. С тълкувателно решение № 3/1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че мотивите на административния акт могат да се съдържат и в съпътстващи документи, а именно в административната преписка и в настоящия случай е налице именно тази хипотеза. Макар и в оспорената заповед като основание за изменение на плана да са посочени разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 3 и 6 от ЗУТ, видно от административната преписка се е развило ясно производство по § 17 от ДР на ЗУТ. В тази връзка не се установява нарушение от категорията на съществените, тъй като мотивите, правните и фактически основания за изменението на плана, се установяват безспорно от административната преписка, че са били налице условията по § 17 от ДР на ЗУТ за изменение на плана. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,