Решение № 2881 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2017 г.
ВАСVI отделение07.03.2018 г.докладчик Любомир Гайдов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1023/09.06.2017 г. по адм. дело № 2660/2016 г. на Административен съд В., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-09-1130/25.08.2016 г. издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса В. /РЗОК В./, с която на МБАЛ "С. А. - В." АД за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 от Закона за здравното осигуряване са наложени две санкции "финансова неустойка" в размер от по 200 лв. всяка, на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 на Националния съвет на Националната здравноосигурителна каса /НС на НЗОК/. ОСЪЖДА МБАЛ "С. А. - В." АД да заплати на РЗОК В. сумата от 110 /сто и десет/ лева разноски по делото. ОСЪЖДА РЗОК В. да заплати на МБАЛ "С. А. - В." АД сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2881 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса гр. В. /РЗОК В./ срещу решение № 1023/09.06.2017 г. по адм. д. № 2660/2016 г. по описа Административен съд В., с което е прогласена нищожността на Заповед за налагане на санкции № РД-09-1130/25.08.2016 г. издадена от директора на РЗОК В., с която на МБАЛ "С. А. В." АД за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ са наложени две санкции "финансова неустойка" в размер от по 200 лв. всяка, на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 на Националния съвет на Националната здравноосигурителна каса /НС на НЗОК/ и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания срещу решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд за нищожност на процесната заповед. Във връзка с промяната на действащото законодателство и необходимостта от изменение на действащия НРД 2015 г. във връзка с изискванията на чл. 55, ал. 2 от ЗЗО, в изпълнение на чл. 54, ал. 9 от ЗЗО е прието Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК /обн. ДВ бр. 25/31.03.2016 г./. С решението е уредена нова процедура за осъществяване на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК - Глава четиринадесета "Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ". Съгласно § 2, ал. 2 от решението, Националният рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. /НРДМД 2015 г./ се прилага доколкото не е изменен с настоящото решение. В конкретния случай по отношение на осъществявания контрол по изпълнение на сключените договори с НЗОК, в тази си част НРД за МД 2015 г. е изменен с решението, т. е. приложение намират разпоредбите на решението и условията от НРД 2015 г., изменени с решението са неприложими. Нарушенията са извършени на 23.07.2016 г. и 21.07.2016 г., а съгласно § 2, ал. 1 от решението, същото влиза в сила от 01.04.2016 г. Според § 11 от същото решение, само в случаите, когато са констатирани нарушения извършени до 31.03.2016 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ /ИМП/, на основание § 45 от ЗИД на ЗЗО /ДВ, бр. 48 от 2015 г./ глоби и имуществени санкции се налагат при условията и по реда на ЗЗО и ЗАНН, какъвто не е процесният казус. Н. е налице нарушение на § 45 от ПЗР на ЗИДЗЗО /ДВ, бр. 48 от 2015 г./. По тези и други съображения подробно изложени в касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на санкции издадена от РЗОК В.. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът -"МБАЛ С. А.-В." АД, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от орган без материална компетентност, което обуславя нищожност на акта. Правилно административният орган РЗОК В. е приел, че не са налице индикации за хоспитализация по КП № 68, тъй като неповлияването на заболяването от амбулаторно лечение може да бъде преодоляно със смяна на медикаментите. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е частично основателна. Относно прогласената нищожност на заповедта за налагане на санкция: Административен съд В. е приел нищожност на акта в съдебното решение, със следните аргументи: Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗО не създава задължения за изпълнителите на медицинска помощ и те не са нейни адресати. С цитираната норма е уредено задължителното съдържание на националните рамкови договори, което по силата на т. 3 включва условията и реда за оказване на отделните видове медицинска помощ. Особено значение са тази преценка има тълкуването на чл. 54, ал. 9 от ЗЗО, и на ал. 8 към която последната препраща. Служебно известен на съда факт е, че няма приет нов НРД за 2016 г., поради което, с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 8 от ЗЗО, е приложим действащият до момента НРД, този за 2015 г. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 6а и 6б съдържанието на този НРД включва задължително условията и реда за контрол по изпълнението на договорите с изпълнителите на медицинска помощ. Разпоредбата на чл. 54, ал. 9 от ЗЗО, тълкувана в контекста на изложението, сочи действително на правомощие на НС на НЗОК да взема решения за допълнение или изменение на изискванията на действащия НРД, но това правомощие е обвързано пряко с въведеното от законодателя особено отлагателно условие в § 45 от ПЗР на ЗЗО, който гласи: до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1 проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина - контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред (ал. 1). Проверките по ал. 1, налагането на санкции и тяхното обжалване, които са започнали до приемане на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1, се приключват по досегашния ред. (ал. 2). Този ред е указан в относимата за случая разпоредба на чл. 73, алинеи 5-та и 6-та - съдът акцентира именно върху тази редакция на двете разпоредби, предвид факта, че към момента на последвалата нова редакция - ДВ бр. 48/2015 г. НРД 2015 г. вече е въведен в действие. По отношение на решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. издадено от НС на НЗОК, съдът е приел: В § 2, ал. 2 от решението е записано: "Националният рамков договор за 2015 г. се прилага, доколкото не е изменен с настоящото решение. "Относно Глава ХIV-та на същото решение "Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ, видно както от нейното заглавие, така и от цялостното съдържание, че с нея се въвеждат нови правила и ред за осъществяване на контрол и недвусмислено сочи, че именно в тази си част НРД 2015 г. е изменен точно с това решение. Паралелният прочит на цитираната по-горе норма на § 45 от ПЗР на ЗИД ЗЗО с разпоредбите, включени в Глава ХIV-та на решението показва съществена колизия между тях. Първата императивно регламентира процедурата по извършването на проверки и контрол да се извършва по "досегашния ред". Според първоинстанционния съд, този "досегашен ред" изрично и ясно е разписан в чл. 73, ал. 4 от ЗЗО в редакцията от 2009 г. Това има своята логика - след като дейностите по предоставяне на медицинската услуга се извършват по последния действащ НРД, този от 2015 г., то по същия ред и условия следва да се извършва и контролът по предоставянето им. Съгласно относимата редакция на чл. 73, ал. 4 ред. ДВ бр. 101/2009, по отношение регламентацията на дейностите на финансовите контрольори, констатирането на нарушения, подаването на възражения и налагането на административно наказание се прилагат процедурите по чл. 74, ал. 2, 3 и 4, по които работят лекарите - контрольори, и лекарите по дентална медицина - контрольори. Последната норма, в относимата редакция, регламентира процедури по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, следващи тези по ЗАНН. Компетентността по съставяне на Акт за нарушение е възложена на лекарите -контрольори, въведен е 3-дневен срок за възражения, като следващата стъпка е издаване на наказателно постановление от съответния директор на РЗОК. Съобразно характера на решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. но НС на НЗОК, същото представлява подзаконов нормативен акт, и при съпоставяне на дадената с него уредба в Глава ХIV "Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ" с изрично разпореденото от законодателя в § 45 на ПЗР на ЗЗО, Административен съд В. приема, че в тази си част решението е в явно противоречие със ЗЗО, което изключва приложението на § 2, ал. 2 от същото, на какъвто довод пък се позовава РЗОК В.. С. А. съд В., безспорният факт на явно противоречие на подзаконовия нормативен акт - Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК в частта на Глава ХIV - със законовите разпоредби на § 44 и § 45 от ПЗР на ЗЗО, съобразен с императивната нормата на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА, води до извод, че разписаните с цитираното решение условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ не следва да се прилагат. Приложение следва да намери само регламентацията, разписана от Закона за здравното осигуряване, като нормативен акт от по-висока степен. В настоящия случай процесната заповед, според изрично записаното в нея, е издадена на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и на основание чл. 270, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Съобразявайки оспорената заповед за налагане на санкции на лечебното заведение, издадена от директора на РЗОК В. с подробно анализираните относими разпоредби на ЗЗО, съдът стига до категоричен извод за липса на материална компетентност у административния орган за издаването й. Този извод на първоинстанционния съд не е правилен. Основателно е възражението в касационната жалба, че заповедта за налагане на санкции е издадена от оправомощен за това административен орган, съобразно приетите с Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК изменения в процедурите за осъществяване на контрол върху дейността на изпълнителите по договорите за оказване на медицинска помощ. Не е налице нарушение на § 45 от ЗЗО, както е приел първоинстанционния съд. Според чл. 54, ал. 8 от ЗЗО, когато Националният рамков договор за медицинските и съответно за денталните дейности не бъдат приети при условията и в сроковете, определени в този закон, се прилагат действащите до момента НРД. Според чл. 54, ал. 9 от ЗЗО, в изменената му редакция, актуална към датата на издаване на процесната заповед за налагане на санкции -
В случаите по ал. 8, когато промени в действащото законодателство налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал. 2, те се определят с решение на надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК. В случая действително е налице изменение на законодателната уредба за осъществяване на контрола върху изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска помощ, уредена в чл. 72-76 от Закона за здравното осигуряване. Според предвижданията на изменената процедура в чл. 74 ЗЗО:
Съгласно чл. 72, ал. 2 ЗЗО,
- Контролните органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби. Съгласно чл. 74, ал. 3 от ЗЗО,
- При установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. В разпоредбата на чл. 74, ал. 4 ЗЗО е предвидено, че:
Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. Според новата алинея 5 на чл. 74 ЗЗО,
- Когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. Съобразно, чл. 75, ал. 1 от ЗЗО,
- В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. Така изменената законодателна уредба на контролната дейност е отразена и развита в приетото Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Във връзка с промяната на действащото законодателство и необходимостта от изменение на действащия НРД 2015 г. във връзка с изискванията на чл. 55, ал. 2 от ЗЗО, в изпълнение на чл. 54, ал. 9 от ЗЗО е прието Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК /обн. ДВ бр. 25/31.03.2016 г. В решението е уредена подробно новата процедура по осъществяване на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК - Глава четиринадесета "Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ". Съгласно § 2, ал. 2 от Решението, Националният рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. /НРДМД 2015 г./ се прилага доколкото не е изменен с настоящото решение. В конкретния случай по отношение на осъществявания контрол по изпълнение на сключените договори с НЗОК, в тази си част НРД за МД 2015 г. е изменен с решението, т. е. приложение намират разпоредбите на решението и условията от НРД 2015 г., изменени с решението са неприложими. Визираните в заповедта за налагане на санкции на РЗОК В. нарушения са извършени на 23.07.2016 г. и 21.07.2016 г. т. е. след влизане в сила на решението 01.04.2016 г. /§ 2, т. 1 от същото/. Предвижда се изключение по § 11 от решението само за случаите, когато са констатирани нарушения извършени до 31.03.2016 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ /ИМП/. Тогава на основание § 45 от ЗИД на ЗЗО / ДВ, бр. 48 от 2015 г./ глоби и имуществени санкции се налагат при условията и по реда на ЗЗО и ЗАНН, какъвто обаче не е процесният казус. В случая се налага изводът, че не е налице нарушение на § 45 от ПЗР на ЗИДЗЗО /ДВ, бр. 48 от 2015 г./. Основателно е становището на РЗОК В. е, че в процесната хипотеза е приложимо Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и новия ред - със Заповед за налагане на санкция да се санкционира лечебното заведение. Съобразно приложимите нови правила в ЗЗО и решението на НС на НЗОК и в кръга на правомощията на РЗОК - В. е да издаде процесната заповед за налагане на санкция на "МБАЛ Св. А.-В." АД. Не са налице визираните в съдебното решение на Административен съд В. основания за нищожност на заповедта. Заповед за налагане на санкции № РД-09-1130/25.08.2016 г. на РЗОК - В. е издадена въз основа на извършена проверка от РЗОК В., при която е установено, че по т. 1 и т. 2 от заповедта, "МБАЛ Св. А.-В." АД е приела за болнично лечение двама пациенти - ИЗ № 13058/2016 г. и ИЗ № 12972/2016 г. с диагноза "Други остри гастрити" МКБ К29.1 по КП № 68 "Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт" от приложение № 11 към Решение № НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК при неспазени индикации за хоспитализация. И за двата случая в заповедта на РЗОК е прието, че не са спазени условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, определени в НРД /Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. За пациентите липсват данни за диселектролитемия, няма данни за проведено изследване на киселинно-алкално равновесие. Описаните в ИЗ клинични белези на дехидратация не са обективизирани чрез проведените лабораторни изследвания, не са спазени индикациите за хоспитализация по КП № 68 - по тази КП за деца до 18 години, индикациите са: неповлияващо се от амбулаторно лечение заболяване на горния гастро-интестинален тракт /ГИТ/, с клинични белези на дехидратация, данни за диселектролитемия, промени в киселинно-алкалното равновесие. В заключението на съдебно-медицинската експертиза и в съдебно заседание по адм. д. № 2660/2016 г., вещото лице - специалист в съответната медицинска област е изразил компетентно и професионално становище, неоспорено от страните, което следва да се възприеме, че съгласно добрата медицинска практика - "не бива да чакаме да се стигне до диселектролитемия, това е добрата лекарска практика, отразил съм го в заключението. Много е важно да се предприемат адекватни мерки, за да не се стигне до електролитен дисбаланс. В. е клиничната симптоматика, това убягва от погледа на юриста. При тези деца няма промени, няма диселектролитемия, но има тежки клинични белези на интоксикация...". Според вещото лице в извънболничната помощ ".. те са почнали с перорална рехидратация, то е ненужно след 20 повръщания. Немислимо е било детето да възприеме течности в порядъка на 1,5 л, 2.0 л и повече. Това може да стане само в болничното заведение, както в случая е проведено адекватно лечение с медикаменти. Въпреки, че това е голямо дете на 10 години, би следвало да се подобри много бързо, но промените са били доста значителни и това, което е консумирало в китайския ресторант буди съмнение, че е приело нещо, което може да доведе до много по-сериозни усложнения и не е могло да бъде в извънболнично заведение проведено лечението... Диселектролитемията и промените в киселинно-алкалния баланс водят до много тежки нарушения в алкално-киселинния профил. Възстановяването на ацидозата е много трудно, внасянето на бикарбонати е много деликатен въпрос, може да доведе точно до обратното и ние се въздържаме от вливания на бикарбонати и гледаме ако е възможно да не се стигне до това.". Въз основа на горното се налага изводът, че тези индикации, които са посочени в КП № 68 "данни за дехидратация, данни за диселектролитемия и промени в киселинно-алкалното равновесие не са кумулативно посочени, достатъчно е наличието само на някое от тях, за да се хоспитализира детето, като от голямо значение е и клиничната симптоматика, установена от медицинските специалисти за всеки конкретен случай. Не следва да се приеме за правилен изводът на РЗОК относно неспазването на изискванията на КП № 68. Касаторът не е оспорил заключението на съдебно-медицинската експертиза и поясненията дадени в съдебно заседание от вещото лице, пред първоинстанционния съд и то е прието като обективно компетентно и неоспорено от страните. Наведените с касационната жалба доводи за недостатъчна компетентност на отговорите на специалиста са необосновани и неподкрепени с конкретни доводи и доказателства. Предвид събраните по делото доказателства и заключението на съдебно медицинската експертизата, неправилно е била санкционирана МБАЛ и за двата случая посочени в процесната заповед за налагане на санкции издадена от РЗОК - В., поради което се налага изводът за незаконосъобразност на заповедта. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че са налице част от визираните в касационната жалба основания за неправилност на съдебното решение на Административен съд В.. Следва да се постанови отмяната му и вместо това да бъде отменена като незаконосъобразна процесната заповед за налагане на санкция издадена от РЗОК В. спрямо "МБАЛ Св. А.-В." АД. И касационният жалбоподател и ответникът по касация са направили искане за заплащане на разноски пред настоящата инстанция, които следва да бъдат уважени частично съобразно изхода на спора и съразмерно на уважената част от претенцията. На касатора следва да бъде уважена частично претенцията за присъждане на разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева или общо 225 лв., от които съдът счита, че следва да присъди сумата от 110 лева. На ответника по касация следва да бъде уважена също частично претенцията за присъждане адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ, като се присъдят разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.