Решение № 12963 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8022/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Балкан МК" ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. Перник, чрез адв. Машев срещу решение 4320 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело 3792/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, неправилност и необоснованост на решението, се претендира неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.222, ал.2 АПК и алтернативно- произнасяне по същество с отмяна на процесната заповедт на началника на СГКК-София, ведно със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът "Вивекта БГ" ЕООД , със едалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Кузева, заявява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответника "Вивекта БГ" ЕООД за недопустимост на касационната жалба, тъй като доводите в тази насока касаят недопустимост на първоинстанционната жалба, тъй като изменението на КККР било в полза на първоинстанционния жалбоподател "Балкан МК" ЕООД. Наличието на правен интерес от оспорване на процесната заповед се следи служебно от първоинстанционният съд, който се е произнесъл по него в обжалваното решение, а преценката на касационната инстанция в тази насока касае съществото на спора, а не допустимостта на касационното производство. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на "Балкан МК" ЕООД против заповед 18-266/06.01.2023 г. на началника на СГКК София , с която на основание чл.51, ал.1, т.2 във връзка с чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗКИР е одобрено изменение на границите на имот с идентификатор 68134.509.1714 в съответствие с границите на УПИ II-за производствена и складова дейност от кв. 4а по действащия регулационен план за местност НЗП Хаджи Димитър Малашевци,с изместване на границите към съседни имоти с идентификатори 68134.509.55, 68134.509.1072, 68134.509.1675, 68134.509.1709 и 68134.509.5068 и нанасяне на сграда с идентификатор 68134.509.1714.1 с нов идентификатор 68134.509.1072.9 в съседния имот с идентификатор 68134.509.1072. Прието е, че заповедна е оспорена в частта по отношение на имоти с идентификатори 68134.509.1675 и 68134.509.1072. Изложени са мотиви за законосъобразност на заповедта, като издадена от компетентния орган, в кръга на правомощията му и при спазване на разписаната в ЗКИР процедура, както и за съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като отразява правата на заявителя "Вивекта БГ" ЕООД по акта му за собственост /нот.акт.30, н.дело 204/2021г. вписан под 100, дело 12853/2021г./. Обсъдено е заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която сочи на идентичност на новонанесените границите на имот с идентификатор 68134.509.1714 с регулационните граници на УПИ II-за производствена и складова дейност от кв. 4а по действащия регулационен план за местност НЗП Хаджи Димитър Малашевци. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, допуснато в съдебно заседание, проведено на 22.06.2023г., поради неотлагане на делото в противоречие с разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК /ДВ, 02.02.2023г. във връзка с чл.144 АПК не е налице, тъй като в АПК се съдържа изрична уредба в чл.139, ал.1 , което изключва субсидиарното прилагане на чл.142 ал.2 ГПК. Съгласно нормата на чл.139, ал.1 АПК Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, т.е. за да се отложи делото следва да са налице при условията на комулативност препяствия и за страната и за пълномощикът й. Следователно удостоверената с болничен лист невъзможност за явяване в откритото съдебно заседание на 22.06.2023г. на процесуалният представител адв.Машев ,без данни за невъзможност за явяване на представляващия "Балкан МК" ЕООД, не е основание за отлагане на делото, както правилно е преценил първоинстанционният съд. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният частично административен акт е издаден от компетентен орган началника на СГКК София, в предписаната от закона форма и реквизити. Неправилни обаче са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед в частта, с която е одобрено изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори идентификатори 68134.509.1714 , 68134.509.1675 и 68134.509.1072 и съответно промяна местонахождението и идентификатора на сграда с нов идентификатор 68134.509.1072.9 / стар идентификатор 68134.509.1714.1 / и съответните вписвания в КР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, като в тази хипотеза началникът на СГКК не следва да одобри, а да откаже изменението на КККР. В случая , от доказателствата по делото и приетата съдебно-техническа експертиза, се установява по безспорен начин, че процесното изменение на границата между посочените по-горе имоти, собственост /съсобственост/ на оспорващото Дружество и заявителя на изменението на КККР, е обосновано с нанасяне на регулационните граници на УПИ II-за производствена и складова дейност от кв. 4а по действащия ПР за местност НЗП Хаджи Димитър Малашевци като кадастрални граници на имот с идентификатор 68134.509.1714 и то в хипотезата на непълнота и грешка. Безспорно се установява от документацията по административната преписка, че засегнатият от изменението собственик "Балкан МК" ЕООД на имоти с идентификатори 68134.509.1675 и 68134.509.1072 е възразил изрично срещу изменението на КККР. От това следва, че е налице индиция за спор за собственост между заявителя и вписания в КР собственик /съсобственик/ на засегнатите от измененето съседни имоти, което е основание за постановяване на отказ. В тази връзка, процесната заповед 18-266/06.01.2023 г. на началника на СГКК София съдържа вътрешно противоречие в мотивировката от правна страна, тъй като възраженията на собствениците на имоти с идентификатори 68134.509.1709 и 68134.509.55, също засегнати от изменението, са възприети като индиция за спор за собственост и в тази част е постановен отказ, а възраженията на оспорващото заповедта Дружество са игнорирани в противоречие с чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР. При така установеното, неправилно административният съд е обосновал извод, че в случая са налице предпоставките за заявеното изменение и липсва спор за материално право относно границата между процесните имоти, предмет на изменението. Освен изложеното нарушение , което е достатъчно основание за отмяна на заповедта в процесната й част, следва да се има предвид и това, че Дружеството-заявител на изменението на КККР се легитимира с нотариален акт от 2021г./нот.акт.30, н.д. 204/2021г. вписан под 100,дело 12853/2021г./, в който придобития от него имот е описан с идентификатор 68134.509.1714 по действащата КККР, одобрена през 2011г. Обстоятелството, че в нот.акт е вписано, че имота съставлява УПИ II-1069 за производствена и складова дейност от кв. 4а по действащия регулационен план за местност НЗП Хаджи Димитър Малашевци не дава основание да се приеме, че одобреното изменение на КККР съответства на документа за собственост, обратно на приетото от административният съд, тъй като имота и УПИ II са описани с различна квадратура 28 302кв.м. и 28750кв.м. Освен това с одобреното изменение на КККР новия имот с идентификатор 68134.509.1714 е с по- малка квадратура в сравнение с нанесения в първоначалната КК имот, а също и с тази на УПИ II , а именно: 27070кв.м. Следователно изводът на първоинстанционния съд, че изменението съответства на документа за собственост е в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка. В допълнение, следва да се има предвид, че в ЗКИР не е въведено като основание за изменението на КК нанасяне на регулационните граници по действащия ПР като кадастрални граници. В случая е неприложима и нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, тъй като не е установена приложена регулация досежно спорните граници по реда и критериите, залегнали в Тълкувателно решение 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. 8/2014 г., ОСГК на ВКС. Не е налице и другото основание, визирано в ЗКИР за нанасяне на регулационни граници като имотни /чл. 53а, т. 5, б. "а"/, тъй като не се твърди, а и липсват установявания за изработен и влязъл в сила план по чл. 16 ЗУТ. Напротив установено е, че процесните имоти са урегулирани далеч преди одобряване на КККР през 2011 г. със заповеди от 11.12.1998г. и 30.12.1998г. Предвид изложеното, поисканото изменение на КККР с нанасяне на регулационните граници на УПИ II като кадастрални на имот с 68134.509.1714 , освен, че не съставлява "непълнота и грешка" по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, сочи и на индиция за спор за собственост, която в хипотезата на чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР е основание за отказ, а не за одобряване на изменението. Обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени като незаконосъобразна заповедта в оспорената й част. С оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касатора и изхода на делото,на основание чл.143, ал.1 АПК, СГКК дължи реално направените разноски по приложения списък по чл.80 ГПК във връзка с чл.144 АПК в общ размер на 1870лв 1500лв адв.хонорар и 370лв държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,