Решение № 4019 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1946/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Х., гражданин на Афганистан, чрез адв. Лисичкова, против решение № 41768 от 13.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6783/2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3682 от 03.06.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Според касатора не е взето предвид, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и в нарушение на принципа „забрана за връщане“ по чл.33 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. Иска решението да бъде отменено. Ответникът – председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Кръстева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след служебна проверка по чл. 218 АПК, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 ЗУБ е отхвърлил жалбата на С. Х., непридружен непълнолетен, гражданин на Афганистан, против решение № 3682 от 03.06.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му са спазени всички регламентирани правила в ЗУБ. Според съда решението на председателя на ДАБ е мотивирано, издадено е при изяснена фактическа обстановка, обсъдена е актуалната обстановка в Афганистан и формираният извод на административния орган, че в контекста на личната бежанска история няма основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, е направен в съответствие с материалния закон. По делото не е било спорно, че със Заповед УРИ 4069ПАМ-798 от 24.12.2024 г., издадена от ВПД Началник на ГПУ-Малко Търново, на чужденеца е била наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна по произход, страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна-Афганистан“ /л.54/. Административното производство пред ДАБ е образувано по молба на РПЦ-[населено място], Отдел ПМЗ – „кв. Военна рампа“ до ДАБ, подадена от С. Х., непридружен непълнолетен, гражданин на Афганистан, роден на [дата]. в общ. Хугияни, Афганистан, етническа принадлежност – [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение – неженен. От фактическа страна е възприета дадената информация в хода на интервюто от търсещия закрила, обективирано в Протокол рег.№ 508916 от 05.03.2025 г., от което е установено, че С. Х. е напуснал страната си по произход нелегално през 2021 г., като заедно с чичо си е преминал на територията на Иран, където е останал 2 години, после е пристигнал в Турция, където е останал около 1 година. В България е влязъл нелегално на 24.12.2024 г., като е имал намерение да стигне до Сърбия, но е бил задържан. Чужденецът е разказал, че баща му е бил убит, когато е бил на 2 години, а майка му се е омъжила повторно за чичо му, за да може той да се грижи за семейството. Баща му е бил полицейски служител. Когато на власт са дошли талибаните, те са контролирали всичко. След напускането на страната, те са дошли в дома му и са отправяли заплахи към него, които е приела майка му. Не е бил задържан и арестуван от официалните власти, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Не е членувал в политически и военни организации. Заявил е, че не може да се върне в Афганистан, защото ще бъде опасно за него. Подал е молба за закрила, за да остане в България, да живее спокойно и да може да учи. С писмо рег. № М-3210 от 11.03.2025 г., съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДАНС е заявено, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на С. Х.. В хода на административното производство е изискан и получен социален доклад изх. № СГ/Д-С-СК/30-001 от 15.04.2025 г. от Агенцията за социално подпомагане, относно непълнолетния С. Х.. В административното производство е приета и обсъдена в решението Справка вх. № МД-02-120 от 07.03.2025 г. относно актуалната обстановка в Афганистан. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю пред административния орган, както и другите, събрани хода на производството доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ при МС с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Приел е, че по отношение на чужденеца не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество – липсват данни да е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Според съда враждата с негов съгражданин и последвалото нападение е криминално деяние и не представлява преследване. Направен е извод, че причините за напускане на страната по произход са от личен характер и не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, поради което и не са основание за предоставяне статут на бежанец. След обсъждане на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод, че чужденецът не е бил лично преследван в Афганистан, поради което не са налице основания да му бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Съдът е посочил, че от събраните в съдебното производство доказателства, при приложение на глава ІІ, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, се обосновава извод, че лицето е „мигрант“ (лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде), а не лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход - Афганистан в случай на въоръжен конфликт (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ). За да достигне до извод за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е съобразил и задължителното тълкуване на чл.15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 /Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie /на разширен състав на Съда на Европейските Общности, по отправено от холандска юрисдикция преюдициално запитване за приложението на чл.15 б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета. Направен е извод, че не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № C-465/07 и решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело № C-285/12 по тълкуването на чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Решението е правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен и подробен анализ на приобщените по делото доказателства, както и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и напълно се споделят от настоящият съдебен състав. Първоинстанционният съд правилно е преценил фактите, свързани с личното положение на чужденеца и обосновано е приел, че опасенията му от преследване, във връзка с реалната ситуация в страната му по произход са неоснователни. Несъстоятелно е и оплакването му, че съдът не е съобразил данни от посочени информационни източници за актуалната ситуация в Афганистан. Изводите си съдът е длъжен да прави само на база обективна информация, каквато се съдържа в доклади от международни организации, държавни органи, неправителствени организации и доклади за правата на човека, а не в публикации от произволни интернет източници. По настоящото дело след подробен анализ на събраните писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на касатора не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Изнесените от С. Х. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. В проведеното интервю чужденецът дава обяснения за причините да напусне Афганистан. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с еническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Афганистан не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ и са от личен и икономически характер. Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От наличните по делото справки се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. Поради всичко изложено крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки, необходими за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съдът обосновано е приел, че липсват доказателства С. Х. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не е установено да е бил принуден да напусне страната си на произход Афганистан поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Афганистан или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Направеният от административния съд анализ на ситуацията в Афганистан съобразно представените справки от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС се потвърждава и от представената пред касационната инстанция справка. От последните се установява наличието на спорадични инциденти, но обстановката не достига до границите на въоръжен конфликт. Талибаните подържат и консолидират властта в Афганистан. Талибанският режим подържа вътрешна стабилност, макар и с помощта на репресивни мерки. По отношение на лица, свързани с предишното правителство, талибаните обявяват обща амнистия. Независимо от усложнена обстановка, претърпяла съществена промяна след вземане на властта от талибаните в Афганистан, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение както чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа „non refoulеment“ (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България ЗУБ (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторът бъде върнат обратно в Афганистан, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение, а усложнената политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си такава опасност. Действително председателят на ДАБ при МС не е изложил изрични мотиви в такава насока, но с оглед направените от него изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне Афганистан поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, по същество е приел, че принципът „non refoulеment“ не би се нарушил при завръщане в държавата по произход. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, което в процесния случай не обосновава извод за лице, нуждаещо се от търсената закрила, а за икономически мигрант по смисъла на глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,