Решение № 524 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1797/2012 г.

Решение № 524 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1797/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба - чрез защитник - от подсъдимия Л. М. М. против присъдата на Софийския градски съд от 23.11.2011 г. по внохд. № 4651/2010 г. С посочване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК и излагане на доводи, относими единствено към касационното основание по т. 2, жалбоподателят иска отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен защитник. Представителят на ВКПр намира възраженията срещу правилността на въззивната присъда за неоснователни и предлага оставянето й в сила. ВКС установи: С присъда без № и дата, четена в проведеното на 1.10.2009 г. по нохд. № 1239/2007 г. на Софийския районен съд съдебно заседание, подсъдимият Л. М. М. е признат за невиновен в това, действайки при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК да е откраднал на 10.11.2006 г. от павилион на бул. "Ал. П." № х в София движими вещи - ваучери М., В. и Б., фонокарти Б. и предплатени ваучер-карти Контактфон - на обща стойност 3180.60 лв., собственост на регистрирания като едноличен търговец С. И. П. от София, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК. По протест на прокурор от Софийската районна прокуратура, в Софийския градски съд е било образувано внохд. № 4857/2009 г. С постановената по това дело присъда № 78 от 24.02.2010 г. е отменена друга присъда на Софийския районен съд - постановена на 27.04.2009 г. по нохд. № 12358/2005 г. - но с въззивната присъда М. е признат за виновен съобразно обвинението, поддържано по нохд. № 1239/2007 г., и е наказан с 5 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. По жалба на подсъдимия във ВКС е било образувано н.д. № 450/2010 г. С постановеното по това дело от състав на второ н. о. решение № 445 от 21.Х. 2010 г. въззивната присъда е отменена и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Със сега обжалваната присъда М. отново е осъден съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение, но наказанието му е вече не 5, а 4 години лишаване от свобода. Жалбата е неоснователна, а твърденията в нея-за липсата на "каквито и да било доказателства" М. да е извършил кражбата, за обосноваването от въззивния съд авторството на кражбата с "уклончиви или поради липса на спомен свидетелски показания", както и с такива на "един единствен свидетел, който сам влиза в противоречие със себе си" като се имат предвид показанията му пред първоинстанционния съд, за липса на "пълна преценка на доказателствения материал", откъдето идва и "формалното присъствие на мотивировка" до степен, подсъдимият да "не е в състояние ясно и точно да разбере съдебната воля" - неверни. Почти незабавното, минути след извършването й, разкриване на кражбата, е станало възможно благодарение бързата намеса на свидетелите В. И. Б. и В. Тр. Т., служители в занимаващо се с охранителна дейност дружество. Двамата се усъмнили в поведението на подсъдимия - и още в това на свидетелите Н. Ил. М. и А. Р. - и след като видели как М. се пресяга през гишето и взема от вътрешната страна на павилиона кутия, която скрива под якето, проследили и задържали М. и М., и уведомили полицейските органи. След идването на последните в лицето на свидетелите Б. Ив. И. и Н. П. А., и при отвеждането на задържаните към полицейския автомобил, от якето на подсъдимия е паднала кутията с откраднатите вещи, което е било забелязано от всички присъстващи. Тази фактическа обстановка, приета с обжалваната въззивна - и с първата въззивна присъда, е била еднозначно установена при досъдебното разследване. Показанията на изброените 6-има свидетели, обаче, не са били закрепени по реда на чл. 223, ал. 1 НПК, позволяващ тяхното прочитане-поради явили се противоречия, заличен напълно или отчасти спомен за събитията, на които са присъствали - при действащата към постановяването на първоинстанционната присъда включително уредба на чл. 281 НПК, а на предложението от съда да го стори, защитникът на подсъдимия категорично се е противопоставил. При второто разглеждане на делото от въззивния съд са преразпитани свидетелите В. Б. и В. Т., първият от които е дал изчерпателни показания, напълно съответстващи на показанията му при досъдебното разследване, а непълнотата на спомените си вторият е компенсирал с потвърждаването истинността на дадените пред органа на досъдебното разследване показания, които, на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, съдът е включил в годния за обсъждане доказателствен материал. Показанията на Б. и Т., както и подробните показания на разпитания в първата инстанция полицейски служител Б. Ив. И. - чиято обективност, впрочем, първоинстанционният съд е отрекъл не за друго, а защото било "твърде малко вероятно да помни подробностите" по случая и още, защото казаното от Б. И. /че кутията с откраднатите вещи е изпаднала от подсъдимия/ било в противоречия с казаното от колегата му А., който не е твърдял обратното, а само че не е видял от кого е паднала или изхвърлена въпросната вещ - са позволили на въззивния съд да заключи без колебание, че автор на кражбата на и от посочените в обвинителния акт вещи, дата и място, е подсъдимият М. Вярно е, че този съд е можел да преразпита и останалите свидетели с показан по-голям или по-малък дефицит в спомена за случилото се - това особено се отнася за свидетеля Н. М. - но и с показанията на тримата изброени, деянието и неговият автор са доказани според изискванията на чл. 303 НПК. Жалбата е неоснователна още с твърдяното в нея за допусната от въззивния съд незаконосъобразност. В подкрепа на това твърдение не са изложени - за да бъдат обсъждани - доводи, сочещи на неправилно прилагане на материалния закон или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти, каквото е касационното основание по чл. 348, ал. 2 НПК. Жалбата е неоснователна, накрая, и с твърдението за допусната явна несправедливост. Относимо към вида и/или размера на наложеното наказание, както и към прилагането или отказът да бъде приложено условното осъждане, това твърдение също не е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор. Оплакването в същото време е повод да се подчертае действително допуснатата - и то очевидна - незаконосъобразност при определянето дължимата на подсъдимия санкция, която би следвало да бъде не близка до минималната от 2 години, а около и над средната от 6 години лишаване от свобода, след като изобщо няма смекчаващи отговорността му обстоятелства. Неясно какво съдържание въззивният съд е вложил в понятието "коректно", отнасящо се до процесуалното поведение на М. и прието за смекчаващо отговорността му обстоятелство, когато такава оценка може да бъде дадена - и положително за дееца отчетена-само при оказано от негова страна съдействие за разкриването на обективната истина и срочно приключване на делото, каквато оценка поведението на М. не заслужава. Що се отнася до срока, в който делото е приключено - 6 години от извършването на престъплението до окончателното му решаване сега - неговата продължителност /най-вече в първата инстанция/ е действително голяма и дава основание за налагане на по-ниско наказание преди всичко заради закъснялото санкциониране, без на този факт да се придава по-голямо от действителното му значение с определяне на наказания, чийто ефект с оглед целите на специалната и генерална превенции е повече от съмнителен. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, PEШИ: Оставя в сила присъдата на Софийския градски съд от 23.11.2011 г. по внохд. № 4651/2010 г. на Софийския градски съд. Решението е окончателно.