Решение № 1875 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2008 г.

Решение № 1875 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, против решение № 107 от 18.06.2008 г. по адм. дело № 751 по описа за 2005 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е отменена заповед № РД-09-1377/28.11.2005 г. на Директора на РЗОК - Велико Търново. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на разпоредбите на НРД, 2006 г., на административнопроцесуални норми и необоснованост. Ответникът "междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар В. Търново" ЕООД, гр. Велико Търново, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Окръжен съд - Велико Търново е заповед № РД-09-1377 от 28.11.2005 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Велико Търново, с която на "междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар Велико Търново" (ДМОДОЗС В. Търново") ЕООД, гр. Велико Търново, е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 540 лв. - на основание чл. 230, ал. 1, т. 4.1., б. "а" от НРД 2005 г. (отм.) за нарушение по чл. 188 от НРД 2005 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2005 г.). С обжалваното решение Окръжен съд - Велико Търново е уважил жалбата, след като е обосновал правилния краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила за мотивиране на административните актове. Позоваването на преходната разпоредба на § 6 на НРД, 2006 г., която е неприложима предвид извършването на нарушенията и упражняването на контролната дейност по времето на действие на НРД 2005 г., не е повлияло върху изхода на спора. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила за мотивиране акта. Всеки административен акт, независимо дали органът е действал при условията на оперативна самостоятелност или на обвързана компетентност, следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Оспорената заповед е издадена в изискуемата от чл. 15, ал. 1 от отменения Закон за административното производство (ЗАП) писмена форма, но изложените съгласно изискването на точка 5 от ал. 2 фактически и правни основания влизат в противоречие помежду си и не обосновават приложения размер на финансовата неустойка. Санкцията е наложена за нарушения по КП № 54 Радикално отстраняване на женски полови органи, констатирани с медицински протокол № 22 от 26.07.2005 г., състоящи се в неизвършено в оперативните протоколи описание в пълен обем на необходимата (извършената за съответния стадий оперативна интервенция по 15 бр. истории на заболяването. Така установените нарушения на изискванията за съставяне на медицинската документация неправилно са субсумирани в общата норма на чл. 188 от НРД 2005 г., която задължава лечебното заведение за БП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента да прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничните пътеки. В разглеждания случай изпълнителят на болнична помощ е нарушил изискванията по чл. 195 и чл. 196 от НРД 2005 г. за съставяне и оформяне на болничната документация, а извършените нарушения на установения ред за работа с документи 2 - 4 по КП (история на заболяването, направление за хоспитализация, оперативен протокол) съставляват фактическо основание за прилагане на санкцията по чл. 230, ал. 1, т. 4.1., б. ДВ от НРД 2005 г. - финансова неустойка в размер от 180 до 360 лв. С оспорената заповед е приложена финансова неустойка в размер на 540 лв. на посоченото основание по б. Да, което предвижда санкции за лечебни заведения - индивидуални и групови практики - в размери от 90 до 180 лв. Допуснатото противоречие между фактическите и правните основания за издаване на заповедта се преценява като съществено нарушение на административнопроцесуалното правило за мотивиране, защото е повлияло върху материалната законосъобразност на административния акт за определяне на санкция - финансова неустойка в размер на 540 лв. и възпрепятства съдебния контрол. Оспорената заповед е незаконосъобразна и като я е отменил, окръжният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,