Решение № 10158 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2012 г.

Решение № 10158 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Булгаргаз" ЕАД срещу решение № 16903 от 20.12.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 1283/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменено оспореното решение на ДКЕВР. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, представлявана в производството от юрк. Тренева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленният състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № Ц-043 от 27.12.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Решението е оспорено в частта му по т. 1 и т. 2., с които са утвърдени, считано от 01.01.2011 г., пределна цена на природния газ при продажба от Обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 509,38 лв./1000нм3 (54,75 лв./MWh) без ДДС и пределна цена на природен газ при продажба от Обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгартрансгаз " ЕАД, в размер на 517,10 лв./1000 нм3 (/57,34 лв./MWh) без ДДС. Решаващият съд е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че цените, утвърдени с оспореното решение, са определени в съответствие с правомощията на Комисията, в рамките на нормативно предоставената и оперативна самостоятелност и в изпълнение на изискванията за регулиране на цените при продажба на природен газ, при баланс на интересите на енергийните предприятия и потребителите, като по този начин са осъществени и целите на Закона за енергетиката. При постановяване на обжалваното решение, съдът е преценил всички събрани по делото писмени доказателства и приетата съдебно-икономическа експертиза. Решаващият съд е приел, че ценообразуващите елементи на цените на обществения доставчик са правилно определени от регулаторния орган при спазване на механизма, предвиден с разпоредбата на чл. 17 от Наредбата на регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ). По отношение на определената надценка по чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ, съдът е приел заключението на СИЕ и е стигнал до извод, че предлаганата от обществения доставчик по-висока стойност на надценката не е съобразена с нормативните изисквания и обратно, определения размер на надценката с обжалваното решение е в рамките на нормативно определената. Съдът е приел, че правилно е приложена редукция на обема доставка на природен газ по договори с най-висока цена, доколкото това предпоставя намаляване на разходите при образуването на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа. Като неоснователни са преценени доводите на жалбоподателя относно включване на компонента надвзет/недовзет приход. В тази връзка съдът е отбелязал, че в рамките на оперативната самостоятелност на регулаторния орган е да включи този компонент, като отново се ръководи от целта за гарантиране на баланс между интереса на обществения доставчик и потребителите. С оглед на тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното решение не е мотивирано. Съдът е извършил преценка на всички относими към спора доказателства, събрани в хода на административното производство, както и на доказателствата събрани в хода на производството по оспорване на административния акт. Въз основа на преценката на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които са мотивирани. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на правните изводи и противоречието им с приложимия материален закон. Механизма за образуване на цените на природния газ, на които обществения доставчик го доставя на потребителите е определен с разпоредбата на чл. 17 от НРЦПГ. С оглед така определения механизъм цената се образува от два основни компонента - разходи за доставка на природния газ на входа на газопреносната мрежа и надценка. Цената на входа на газопреносната мрежа се изчислява като средно претеглена стойност чрез отношението разходи за доставка и заявените количества газ, предвидени за продажба през следващия период, като механизма е този предвиден с разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от НРЦПГ. Начина на изчисляване на надценката по чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ е определен в Глава III от Указанията за определяне на цената на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и потребители, присъединени към газопреносната мрежа. Обосновани са правните изводи на решаващият съд, че размера на надценката е определен при спазване на нормативно определения механизъм, като в тази част съдът е възприел изцяло заключението на неоспорената СИЕ. Не могат да се споделят доводите на жалбоподателя, че липсата на електронен модел, въз основа на който обществения доставчик изчислява надценката, съставлява съществено нарушение, което не е било преценено от решаващия съд. Съобразно заключението на приетата експертиза, надценката е определена при спазване на утвърдената методика, като при заместване на стойностите в утвърдената формула се получава именно тази стойност, която е възприета от регулаторния орган в оспореното решение. При това положение дори да е допуснато нарушение, то не може да се приеме, че то е повлияло на съдържанието на оспореното решение и не е основание за отмяна. Настоящият състав не споделя доводите на касационния жалбоподател относно неправилната преценка на съда по отношение на намалените прогнозни стойности на доставки по договора с най-висока цена. Регулаторната функция на ДКЕВР при определяне на цени на обществени доставчици се изразя най-вече в това да се постигне баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. Освен това с разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от НРЦПГ е предвидено, че обществения доставчик формира количествата природен газ по ал. 4, съобразно принципа за най-ниски разходи на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа. В случая обществения доставчик в нарушение на този принцип е предвидил увеличение с 212% на доставките по договора с най-висока цена, което е редуцирано от регулаторния орган чрез пренасочване на част от прогнозната доставка към ПГХ Чирен. В тази връзка следва да се отбележи, че заключението на СИЕ в тази част не може да бъде възприето, тъй като вещото лице приема, че пренасочения обем не може да се добие от ПГХ Чирен, поради технологична невъзможност, извеждайки този извод от данни, които не са установени от представени по преписката писмени доказателства. Напротив, в административната преписка е представена справка за количествата природен газ, собственост на "Булгаргаз" ЕАД съхраняване на ПГХ Чирен, от която е видно, че количеството природен газ в края на м. декември 2010г е по-голямо от изходните данни по които е работило вещото лице. Правилно решаващият съд е приел, че редукциите на количествата доставен газ по договора с най-висока цена не съставлява намеса в търговските договорености на обществения доставчик. В случая не става реч за доставка по конкретен търговски договор, а за заявена прогнозна доставка за регулирания период. Доводите на жалбоподателя в тази насока са в явно противоречие с възложената регулаторна функция на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Именно поради възложените функции за регулиране на цените на обществените доставчици и с оглед съблюдаване на принципа за пропорционалност на интересите на доставчика и потребителите, ДКЕВР може да извършва корекции на заявените данни при спазване на принципите за ценово регулиране по чл. 31 от ЗЕ. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение, в частта с която е прието, че корекцията на цената с част от компонента надвзет/недовзет приход е законосъобразно определена. В тази връзка следва да се отбележи, че този компонент се включва от регулаторния орган при условията на оперативна самостоятелност. С нормата на чл. 17, ал. 8 от НРЦПГ е предвидено, че при утвърждаване на периодичните изменения на цените може да се включи корекция от недовзет/надвзет приход за предходен период. Именно в рамките на предоставената дискреция ДКЕВР е включила част от недовзет приход, произтичащ от регламентирано за предходен период намаление на цените, което е било наложено на обществения доставчик като допълнително задължение към обществото. Поради тази причина заключението на СИЕ в тази част не може да бъде възприето, тъй като въпроса дали ще бъде включена изцяло тази корекция е рамките на предоставената на органа оперативна самостоятелност. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав