Решение № 11998 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11032/2014 г.

Решение № 11998 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11032/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Софияни" ООД, подадена чрез адв. Хаджиева, срещу Решение № 1523/27.06.2014 г. постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 847 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 261203471/3.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив /поправен с РА № 1305472/19.02.2013 г./, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 12 377.33 лв., потвърден Решение № 204/22.02.2013 г. на зам. директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на "Софияни" ООД против Ревизионен акт № 261203471/3.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив /поправен с РА № 1305472/19.02.2013 г./, потвърден Решение № 204/22.02.2013 г. на зам. директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. С РА е отказан данъчен кредит по 35 бр. фактури, издадени от "Адел-комерс" ЕООД с мотив, че не са неизвършени реални доставки на стоки, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да откаже претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по спорните фактури, съдът е приел, че няма доказателства, които да установяват реални сделки по тях. Не са представени писмени доказателства от заведена счетоводна отчетност за дейността на доставчика. Писмените доказателства, въз основа на които жалбоподателят твърди изпълнение и реалност на получени доставки с право на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури от цитирания доставчик, са ангажирани единствено от негова страна, в качеството му на получател по тези доставки. В случая, посоченото дружество, в качеството му на основен доставчик по преки доставки на стоки, които е фактурирал на ревизираното лице, не е представил доказателства за прехвърляне на собствеността на стоката. В мотивите си съдът е приел, че правилно обосновано и законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури, предвид че не е доказано настъпване на данъчно събитие и не е установено реално доставяне на процесните стоки. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Предмет на спора по настоящото дело е реалността на доставките по фактури, издадени от "Адел-комерс" ЕООД. При така установените факти и обстоятелства по спора, при преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира за необоснован дадения от първоинстанционния съд отрицателен отговор на въпроса за наличието на настъпили данъчни събития по процесните фактури. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. За правомерното начисляване на данъка по спорните фактури е необходимо да се установи настъпване на данъчно събитие, което по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е извършването на доставка на стоки. От друга страна сама по себе си неустановеността от страна на получателя на данни за кадровата и материална обезпеченост на изпълнителя не е основание за отказ от право на приспадане. Следва да се отчете обективната невъзможност на получателя да контролира всички елементи по търговската верига. Не се твърдят и сочат от приходните органи обективни данни за наличие на данъчна измама, нито получателят и РЛ да е знаел или да е трябвало да знае за съществуване на такава данъчна измама. По отношение на получаването на стоките от доставчика също са налице доказателства. В съдебно заседание е бил разпитан свидетелят Георгиев, който е заявил, че заедно със собственика на ревизираното дружество е доставял процесните лагери от гр. София с притежавано от дружеството транспортно средство-пикап "Пежо", като е разяснил и начина на работа и мястото, от където стоките са товарени, съответно доставяни. В случая представените доказателства, неоспорени по съответния ред относно автентичността им, подкрепени с доказателствата за наличието на транспортно средство, складова база и данни за последващи доставки на стоките, водят до извода за реално осъществени доставки на стоки. Отказът на органа по приходите и съда да не признаят право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на процесните фактури за стоки не е доказал кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Обстоятелството, че доставчика не е намерен на посочения от него адрес, с което е затруднена и препятствана възможността на приходните органи за събиране на доказателства, не е от кръга предпоставки, водещи до ограничаване на правото на приспадане, нито е допустимо да бъде вменено във вреда на получателя и ревизирано лице, така че негативната последица за него да е отказ от право на приспадане. На следващо място фактът за липса на представени счетоводни документи от страна на доставчика на ревизираното лице, както е приемал ВАС в своята практика, не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. Установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. И съответно невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че стоката въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка и съответно, че ревизираното лице не е получило реални доставки на тази стока, още повече, че в случая са налице безспорни доказателства за осъществени последващи доставки с получените стоки. Също така според решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. В тази връзка съдът съобразява събраните писмени доказателства, както и приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което фактурите са отразени в хронологичните счетоводни регистри на съответните сметки, съобразно осчетоводяването им. Включени са в дневниците за покупки и СД за ДДС за съответните периоди. Към доставчика РЛ е извършило плащания. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. Настоящият състав на ВАС намира, че фактурите, издадени от "Адел-комерс" ЕООД обективират наличието на настъпили данъчни събития. Като е приел, че е налице хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по отношение на спорните доставки, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Разноски: С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции общо в размер на 1790 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,