Решение № 4748 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2011 г.

Решение № 4748 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Стопанска кооперация "Трейдикооп" - в ликвидация, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, представлявана от ликвидатора Веселин Димитров Велчев, чрез адв. Дончев и адв. Харалампиев, против решение № 1044 от 15.06.2011 г., на Административен съд гр. Пловдив /АС/, постановено по адм. д. № 804 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на кооперацията, срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1100157/27.01.2011 г., издаден от Венко Пенев - инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 256 от 17.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяването на претендирана сума в размер на 1 394.56 лв. В касационната жалба бланкетно се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Г. Коева, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил АПВ № 1100157/27.01.2011 г., издаден от Венко Пенев - инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 256 от 17.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяването на претендирана от Стопанска кооперация "Трейдикооп" сума, в размер на 1 394.56 лв. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че обжалваният АПВ е издаден след извършване на проверка по прихващане или възстановяване, във връзка с подадено от ликвидатора на дружеството Искане за прихващане или възстановяване на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК на надвнесена сума в размер на 1 394.56 лв., представляваща остатък за възстановяване след възстановена сума в размер на 1 075.76 лв. по искане вх. № 3452/29.03.2005 г. В хода на проверката е установено, че сумата в размер на 1 394.56 лв. представлява част от обща сума внесена на 13.02.2001 г. данък върху превозните средства за периода от 1.01.1998 г. до 31.12.1998 г., 1.01.1999 г. - 31.12.1999 г. и 1.01.2000 г. - 22.12.2000 г., ведно с прилежащите лихви, лихва за данък по чл. 35 от ЗКПО и лихва по протокол № 467/15.03.2001 г. Сумата в размер на 1 392.95 лв. е внесена за погасяване на данъчни задължения по влязъл в сила ДРА № 1188/2001 г., а остатъкът в размер на 1.61 лв. не е внесен, предвид на което липсва недължимо внесена сума и не е налице основание за възстановяване по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. При така установеното съдът е приел, че спорният въпрос е налице ли е недължимо внесена сума от жалбоподателя или задължението му произтича от влязъл в сила ДРА № 1188/26.01.2001 г. В тази насока съдът е обсъдил таблица 1 към ДРА № 1188/26.01.2001 г. от която се установява, че на СК "Трейдикооп" са определени допълнителни данъчни задължения за данък върху превозните средства за 1998, 1999,2000 г. и данък общини и данък печалба, ведно с данък по чл. 35 от ЗКПО за 2000 г. ДРА е обжалван по административен ред само досежно задълженията за данъка върху печалбата и данъка за общините. С решение № 227 от 20.03.2001 г. на Регионалния данъчен директор - гр. Пловдив, обжалваният ДРА № 1188/26.01.2001 г. е отменен само по отношение данъчните задължения за данък върху печалбата и данък за общините за периода 1.01.2000 г. - 22.12.2000 г. и преписката е върната на основание чл. 120, ал. 3 от ДПК (отм.) в тази й част. При така установеното съдът е приел, че ДРА № 1188/26.01.2001 г. е влязъл в сила в останалата си част на 17.02.2001 г., а по отношение данъчните задължения за данък за общините и данък върху печалбата за периода 1.01.2000 г. - 22.12.2000 г. е възложено и извършено ново ревизионно производство, приключило с издаването на ДРА № 436/15.05.2001 г., обжалван по административен и съдебен ред и влязъл в сила на 7.03.2003 г. Данъчните задължения по посочения ДРА, са - данък за общините за периода 1.01.2000 г. - 21.11.2000 г. в размер на 5 346.10 лв. и съответни лихви в размер на 308.90 лв.; и данък върху печалбата за периода 1.01.2000 г. - 21.11.2000 г. в размер на 12 028.73 лв. и съответни лихви в размер на 695.02 лв. Съдът е приел, че при предходната проверка с ДАПВ № 8097/6.04.2005 г. действително е установена надвнесена сума в размер на 1 075.76 лв., която е ефективно възстановена, но в хода на настоящата проверка по прихващане или възстановяване е изследван произходът на претендираната сума в размер на 1 394.56 лв., констатирани са видовете задължения и съответните лихви към тях, момента на внасянето им и правилно органите по приходите са приели, че това са суми, произтичащи от данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен ревизионен акт, ведно със съответните им лихви за забава. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните и въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства е приложил правилно материалния закон. На основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акта на орган по приходите. В случая, предвид констатациите в АПВ, правилно съдът е определил спорният момент, а именно налице ли е недължимо внесена сума от жалбоподателя или задължението му произтича от влязъл в сила ДРА № 1188/26.01.2001 г. За безспорно съдът е приел установеното от органа по приходите в хода на проверката, че процесната сума в размер на 1 394.56 лв., представлява част от общата сума в размер на 1 394.95 лв., внесена на 13.02.2001 г. за данък върху превозните средства за периода от 1.01.1998 г. до 31.12.1998 г., 1.01.1999 г. - 31.12.1999 г. и 1.01.2000 г. - 22.12.2000 г., ведно с прилежащите лихви, лихва за данък по чл. 35 от ЗКПО и лихва по протокол № 467/15.03.2001 г., т. е. сумата в размер на 1 392.95 лв. е внесена за погасяване на данъчни задължения по влязъл в сила ДРА № 1188/2001 г., а остатъкът в размер на 1.61 лв. не е внесен, предвид на което липсва недължимо внесена сума и не е налице основание за възстановяване по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установи наведеното в касационната жалба отменително основание. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, следва да бъде оставане без уважение, поради неявяване на представител в хода на настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК