Решение № 5789 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2009 г.

ВАСIV отделение03.05.2010 г.докладчик Галина Матейска

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1206/8.07.2009 г. на Административен съд - Варна, ХХХI състав, постановено по адм. дело № 3304/2008 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5789 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Станислав Славов - пълномощник на Калина Тодорова Божкова, съдебен адрес град Варна, против решение № 1206/8.07.2009 г. по адм. дело № 3304/2008 г. на ХХХI състав на Административен съд - Варна, с което се отхвърля жалбата й против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на СО "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. Виница, община Варна, област Варна, в частта за имот с ид. № 836. Жалбоподателката твърди, че съдът е постановил едно незаконосъобразно и необосновано решение, като са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място заявява, че е налице съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, защото не е било отчетено обстоятелството, че в тройната СТЕ приета от съда като компетентно дадена е участвало вещото лице инж. Йовка Недева Атанасова, която съгласно протокол № 15 от 17.03.2004 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър е участвала в комисията която е приела плана на новообразуваните имоти за тази местност, поради което и становището й по приетата СТЕ не може да се счете като безпристрастно с оглед на предишното й участие по приемане на ПНИ. Налице са били основанията на чл. 196, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за отстраняване на вещото лице. На второ място са изброени няколко нарушения при изработването, обявяването и одобряването на плана, които Административен съд - Варна не е отчел и липсват мотиви по тези възражения за нарушение на изискванията на ППЗСПЗЗ и ЗКИР.В тази връзка заявява, че ПНИ може да се обжалва във всяка една част, не само в графичната, но и в частта по вписването в регистъра, като се позовава на решения на ВАС по конкретни дела. На последно място жалбоподателката счита за неправилно становището на съда, че по отношение на имота следва да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, в която е посочено, че в урбанизираните територии следва да се прилагат разпоредбите и нормативите за устройство на територията. По тези съображения моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено изцяло и жалбата й да бъде уважена. От ответника - Областен управител на Област с административен център Варна е постъпило писмо, в което се моли жалбата на Калина Тодорова Божкова да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното решение да се остави в сила. Заинтересованите страни - Теодорка Иванова Фурнаджиева и Георги Димитров Фурнаджиев, чрез надлежно упълномощен адвокат - пълномощник оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена, защото не са налице основанията, изложени в нея. От приложения протокол не се установява основание за заинтересованост или отвод на вещото лице. Неоснователни са оплакванията относно обявяването на обжалвания акт, тъй като обявяването е последваща дейност и няма отношение към неговата законосъобразност. Не е налице и нарушение на материалния закон. Съдът е извършил прецизен анализ на нормата на чл. 28 ППЗСПЗЗ и е приложил същата абсолютно правилно, тъй като безспорно е установено от представените доказателства, че от остатъка от имота не може да се образува друг такъв, който да се възстанови на жалбоподателите. Претендира разноски. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество е неоснователна. Решението е правилно. Същото е постановено при липсата на основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба. В това производство съдът следи дали са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и дали е налице правилното трасиране на границата между новообразувани имоти, съответстващи на кадастралния план, който е послужил като основа за изработване на помощния план и плана на новообразуваните имоти, както и дали новообразуваните имоти съответстват с представените документи за ползване и собственост. Неоснователен е доводът на касатора, че тройната СТЕ е изготвена пристрастно с оглед участието на вещо лице Йовка Недева Атанасова - в съдебно заседание този въпрос за отвод на вещото лице не е поставян, а освен това заключението съвпада изцяло и с изготвената СТЕ от вещото лице Юлия Попова. По отношение на имот № 836 съдът законосъобразно е приел вписването му в регистъра на Тодора Иванова Фурнаджиева. С оглед представения оценителен протокол № 1445/23.09.1993 г. /л. 191-192/ и данните, че цената е платена правилно е прието, че е налице трансформиране правото на ползване в право на собственост. Според изготвената СТЕ и тройна такава ситуирането на ПИ № 836 отговаря на техническите изисквания по чл. 28 от ППЗСПЗЗ както по отношение на проектиране на границите му, така и досежно разстоянието на граничните линии от съществуващата в имота сграда, площ и лице на имота, достъп до същия. Посочено е също, че не е налице възможност разликата над 600 кв. м до общата площ на имота да се придаде към отредените за Барбова съседни имоти - ПИ № 2929, ПИ № 4673 и ПИ № 4674, поради застрояването на имота, местоположението на основните сгради и възможността за път. Освен това от имота над 600 кв. м остават 286 кв. м, не са налице и изискванията за 400 кв. м с оглед разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ вр. с ал. 3 от същата разпоредба. Неоснователни са и твърденията за нарушена процедура. От представените доказателства е видно, че планът е бил изложен в определения срок на подходящи места с публичен достъп в сградата на общината и кметството. Същият е изработен от лице с необходимата правоспособност, както и че техническото задание отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 10 ППЗСПЗЗ. Оспореният план е съгласно изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и решението на Административен съд Варна следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1206/8.07.2009 г. по адм. дело № 3304/2008 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Административен съд - Варна, ХХХI състав отхвърля жалбата на Калина Тодорова Божкова от гр. Варна, кв. "Виница", ул. "Лозарска" № 37, срещу Заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на Областния управител на Област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община Варна, Област Варна, в частта за ПИ № 836, при участието на заинтересованите страни: Теодорка Иванова Фурнаджиева и Георги Димитров Фурнаджиев, и двамата от гр. Варна, ул. "Шипка" № 9. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби. Посочил е, че във връзка с релевираните в жалбата възражения ответникът е представил доказателства за спазване на законоустановената процедура по излагане на ПНИ на място с публичен достъп, по правоспособността на изработилия ПНИ и за публикацията в ДВ на съобщението за изработването на плана, а дори и да е бил пропуснат 30-дневният срок по чл. 28б от ППЗСПЗЗ, то този факт не би могъл да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като спазването му не би имало за своя правна последица формирането на друг краен правен резултат. Съдът е констатирал също, че жалбоподателката се легитимира като наследник на бивш собственик на имот с пл. № 7904, в територията на който попада и ПИ № 836. Същият е предмет на оценителния протокол № 1445/23.09.1993 г., със заплащането на сумата по който е завършил фактическия състав на придобивния способ по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за бившия ползвател - именно на това основание Теодорка Фурнаджиева и Георги Фурнаджиев, в режим на съпружеска имуществена общност се легитимират като собственици на 600 кв. м ид. части от ПИ № 836. Посочил е също, че разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ установява приоритет на бившите ползватели пред възстановените собственици, но само до установения размер на определения имот - 600 кв. м, а разликата над тази площ по аргумент от чл. 28, ал. 7 се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малко от от 250 кв. м. Същевременно съдът е приел, че по отношение на имотите, попадащи в урбанизирани територии, каквито са и селищните образувания по смисъла на чл. 7 от ЗУТ и по силата на установеното в чл. 28, ал. 9, изр. трето препращане, приложение намират и правилата и нормативите за устройство на територията по отношение на минималните размери на новообразуваните имоти, регламентирани в чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ вр. с ал. 3 и предвиждат изискване за лице на имотите в селищни образувания не по-малко от 16 метра и минимална площ от 500 кв. метра, при допустимо отклонение чрез намаляване най-много с 1/5 част, т. е. - 400 кв. метра. В случая останалата площ над 600 кв. метра от имота в размер на 286 кв. метра не е достатъчна за образуването на нов имот в територия - селищно образувание, не са налице изискуемите 400 кв. метра, като същевременно липсва и техническа възможност да се обособи каквато и да е реална част, която да има изискуемото лице и да не препятства достъпа до изградената в дъното на имота сграда, а и не е възможно тази площ да се придаде към някой от съседните имоти и то независимо, че ПИ № 4673, ПИ № 4674 и ПИ № 2929 са отредени за Божкова, в качеството й на наследник на Барбова. По тези съображения съдът е извел извод, че като е одобрил планът на новообразуваните имоти в този му вид, ответникът правилно е приложил материалния закон. Така постановеното съдебно решение като краен резултат е правилно. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценка след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В конкретния случай жалбоподателката Калина Тодорова Божкова е наследник на бивш собственик на земи, попадащи в територия по § 4, а заинтересованата страна Теодорка Иванова Фурнаджиева със съпруг Георги Димитров Фурнаджиев е ползвател със завършена докрай процедура по преобразуване на надлежно учреденото й право на ползване в право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - удостоверение за предоставяне право на ползване на земя на основание ПМС № 1/7.01.1981 г., оценителен протокол и вносни бележки. Видно от Регистъра към ПНИ, на Тодора (записвана в различните документи по делото Теодора или Теодорка) Иванова Фурнаджиева е отреден имот № 836 с площ 886 кв. метра, което е повече с 286 кв. метра от оценените и заплатени от нея 600 кв. метра. Същевременно на нея й е била предоставена за ползване земя в размер на 800 кв. метра, тоест разликата между заплатената и фактически ползваната земя е 200 кв. метра, от които не може да се образува нов имот за възстановяване на бившия собственик, защото площта е с размер по-малък от 250 кв. метра. На това място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ не се отнася за имотите на собствениците, а за ползвателите и разсъжденията на съда за нормативите по ЗУТ касаещи урбанизираните територии, са незаконосъобразни. Разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е специална по отношение на чл. 19 от ЗУТ и съгласно нея са достатъчни 250 кв. метра за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от ползвателските имоти, а не посочените от съда 500, респ. 400 кв. метра. От приетата по делото еднолична съдебно-техническа експертиза се установява, че ситуирането на новообразуван имот № 836 по ПНИ е извършено съобразно техническите изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и от разликите над 600 кв. метра не може да се новообразува нов имот за възстановяване на бившия собственик. Тричленната експертиза изпълнена от три вещи лица, различни от едночленната достига до същия технически извод - одобреният с обжалваната заповед ПНИ отговаря на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ по отношение на новообразуван имот № 836. Нещо повече, вещите лица констатират, че няма техническа възможност за придаване на площта над 600 кв. метра към съседни новообразувани имоти № № 4673 и 4674, като устно в съдебно заседание на 16.06.2009 г. добавят и имот № 2929, независимо, че всички тези имоти са записани в регистъра към ПНИ на наследници на Калина Георгиева Барбова - наследодателка на жалбоподателката Калина Тодорова Божкова. По отношение на участието на вещото лице инж. Йовка Недева Атанасова в състава на тричленната експертиза не е направено своевременно възражение още пред първата инстанция, поради което това оплакване не може да се обсъжда в касационното производство, още по-вече, че Протокол № 15 от 17.03.2004 г., на който се позовава касаторът е бил приложен в кориците на адм. дело № 3304/2008 г. като част от административната преписка. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил твърдяните нарушения на изискванията на ППЗСПЗЗ и ЗКИР при изработването, обявяването и одобряването на плана на новообразуваните имоти, защото в решението има мотиви по тези твърдения. Отделно от това, съдът не е и бил длъжен да се занимава с тях поради следното: възраженията направени от жалбоподателката по ППЗСПЗЗ и Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) касаят общо процедурата по изработването и приемането на плана на новообразуваните имоти. Допуснати нарушения по чл. 28б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по обявяване на плана в общината и кметството; неспазване на изискването на чл. 28б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за изработване на плана от лице, което е придобило правоспособност по реда на ЗКИР; несъответствие на техническото задание с изискванията на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ; липсата на съвместна заповед по чл. 28, ал. 11 от ППЗСПЗЗ на министъра на МРРБ и министъра на земеделието и горите относно техническите изисквания и контрола към плановете на новообразуваните имоти; неспазване на 30-дневния срок по чл. 28б, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, се отнасят за всички имоти, предмет на заповедта на областния управител, с която се одобрява ПНИ за цялата местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община Варна, Област Варна, а не изолирано само за конкретен имот и затова могат да бъдат обсъждани само при наличие на обща жалба от всички лица с претенции за имоти в плана. Освен това правата на жалбоподателката се засягат лично, пряко и непосредствено само при нарушения относно нейния имот, а нарушения спрямо други имоти или общите нарушения при изработването на плана са неотносими за спора, в който се проверява дали претендираният имот е законосъобразно включен, нанесен с граници и площ според правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и вписан в регистъра към ПНИ на правоимащото лице. Тоест планът на новообразуваните имоти се проверява във всичките му четири части - текстова, графична, цифрова и регистър, но само за конкретния имот и тези, които засяга. При постановяване на обжалваното пред ВАС решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същото е обосновано, а при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира то да е нищожно или недопустимо. С изложените по-горе коригиращи мотиви по отношение приложението на материалния закон, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1