Решение № 1854 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12582/2008 г.

Решение № 1854 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12582/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба, подадена от ЕООД "дино-79", гр. Разлог, представлявано от управителя Костадин Георгиев Коюмджиев срещу Решение № 49/30.07.2008 г., постановено по адм. д. № 787/2006 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. В жалбата се излагат подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна. Ответниците не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна (представени доказателства за правоприемство), а по същество - неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на праводателя на настоящия касатор - ЕТ "ПИТ-Георги Коюмджиев" срещу Заповед № РД-18-33/15.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - София, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Разлог, община Разлог, досежно границата между имоти с идентификатор 61813.757.84 и 61813.757.108 и 61813.757.83, както и незаснемането на имот в границите на имот с идентификатор 61813.757.83. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че безспорно е налице Заповед от 2002 г. третираща процесните поземлени имоти като има придаване и съответно отнемане на части между тях, но от това следва извод, че регулация не е приложена. Приел е също и, че на място няма материализирани граници. Съставяйки кадастралната карта административният орган е действал правилно и съответно на закона. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, не е налице касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на гл. V ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. (чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визиран приоритетно данните от: т. 1 (означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2). съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1, т. 3 (кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГ, т. 4). регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5 (карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, а при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план, какъвто в настоящия казус е налице - одобрен със Заповед № 19-0051/90 г. кадастрален и регулационен план, действащ и към момента. Логично се налага изводът, че исканият от касатора метод е неприложим в случая. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав