Решение № 13473 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2186/2018 г.

Решение № 13473 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2186/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. З., гражданин на Афганистан, (посочен в касационната жалба като Е. Д. З.), подадена чрез адв. Б. И., против Решение № 941 от 09.01.2018 г., постановено по адм. д. № 1192/2017 г. по описа на Административен съд Х. (АС Х.), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 10204 от 23.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, като основанията за това са, че в решението не са обсъдено обстоятелствата и опасенията на жалбоподателя при връщането му в Афганистан, както и обстановката там. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящата инстанция се представлява от юрк. И., която моли за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба вх. № 105400-4168/14.11.2016 г. на СДВНЧ Дирекция "Миграция", заведена в ДАБ под рег. № 41799/21.11.2016 г., потвърдена с молба с вх. № 6881/21.11.2016 г. на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) – Х., заведена в ДАБ под рег. № 41799/21.11.2016 г., Е. З., гражданин на Афганистан, религия – [религия], етническа принадлежност – [етническа принадлежност], без професия, без образование, поискал предоставяне на международна закрила от Р. Б.. Чужденецът посочил, че е непълнолетен непридружен на територията на страната, като родителите му продължават да живеят в Афганистан. Във връзка с посочването, че се касае за непълнолетен непридружен чужденец, директорът на РПЦ Харманли уведомил както кмета на община Х., че на Е. З. следва да бъде назначен представител от общинската администрация, така и директора на Дирекция "Социално подпомагане" Харманли. Във връзка с горното, със Заповед № 3192 от 12.12.2016 г., кметът на община Х. назначил секретаря на МКБППМН при О. Х. за представител на Е. З. След проведено на 30.03.2017 г. интервю с чужденеца, с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, приети по производството, Председателят на ДАБ постановил Решение № 10204 от 23.05.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отхвърлена молбата на Е. З. за предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че Е. З. не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Отделно от това е посочено, че представените от чужденеца мотиви за напускане на страната му на произход са чисто лични и по скоро икономически, поради което са извън приложното поле на ЗУБ Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Е. З. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АС Х. нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Е. З. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан, срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Правилно е посочено, че представените от чужденеца мотиви за напускане на страната му на произход са лични и по икономически причини, за което свидетелства както посоченото от него, че иска да се образова и че основаната му цел е да достигне Франция, така и опитът му да скрие истинската си възраст, като е твърдял, че е непълнолетен. Последното е доказано от Резултат от образно изследване, издаден от МБАЛ – Х., от който е видно, че Е. З. отговаря на календарна възраст над 19 години. Изследването е извършено през втората половина на месец юли 2017 г., от където и следва, че към момента на подаване на молба за закрила чужденецът е бил на възраст над 18 години и е бил пълнолетен. Съгласно проведеното на 30.03.2017 г. интервю Е. З. е заявил, че е напуснал Афганистан пет месеца и половина преди дата на интервюто, като през септември 2016 г. заминал за Иран, след това за Турция. Посочил е, че в Афганистан е бил бит от селяните заради баща си, когото смятали за доносник. Преди да напусне родината си е живял в Кабул, където не е имал никакви проблеми, но не останал там защото имало работа само като общ работник, а той такава работа не харесвал. Изрично е посочил, че от Р. Б. иска закрила и възможност да се образова, която ако не получи, ще замине за Франция. Въз основа на посоченото, обосновано административният съд е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. От изложената история ясно личи, че в конкретния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Е. З. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част. В представената пред касационната инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е изложено, че все по – голям брой хора се завръщат в Афганистан – от 29 юли до 4 август 2018 г. общо 21 043 афганистанци са се завърнали в родината си. Отделно от това икономиката на страната бавно се възстановява, като също така е нараснал и процентът на износ от страната. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и казаното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Не са налице сочените в жалбата касационни оплаквания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение