Решение № 6600 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14173/2008 г.

Решение № 6600 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14173/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" при МВР против решение от 18.08.2008 г. г. по адм. дело № 1746/2008 г. на Административен съд София град, с което е отменена Заповед № ЗДМ-1527/ 18.12.2007 г., издадена от директор на Дирекция "Миграция" при Национална служба "Полиция", с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ е постановено "отнемане правото на постоянно пребиваване" в Република България на жалбоподателя Дмитрий Дмитриевич Витков, гражданин на Молдова, като е допуснал и предварителното й изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, а на основание чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, е определил срок за напускане на страната 14-дни, като не е посочено от кога започва да тече. Решението се счита за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. По тези съображения се иска отмяна на оспореното съдебно решение и потвърждаване на административния акт. Ответникът по касация Дмитрий Дмитриевич Витков не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна с доводи, че съдът неправилно е тълкувал материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени събраните доказателства и изложените съображения, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е основателна. Фактическата обстановка е правилно установена и не се оспорва. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЧРБ чужденците пребивават в РБългария краткосрочно и дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизане в страната - ал. 2, а дългосрочното пребиваване бива продължително (с разрешен срок до една година) и постоянно (с разрешен неопределен срок) - ал. 3. Следователно, постоянното пребиваване е вид дългосрочно пребиваване по смисъла на чл. 23, ал. 3 от закона. Според чл. 26, т. 2 от ЗЧРБ, отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване, респективно същото се отнема, на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на РБ през предходната календарна година най-малко шест месеца и един ден (183 дни). Законът има предвид фактическото и трайно пребиваване на едно лице на територията на страната за повече от половината от една календарна година, който период е основание да се приеме, че лицето има трайна връзка с държавата, в която му е разрешено пребиваване. Липсата на това условие е предпоставка и за налагането на ПАМ по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, тоест за отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденеца. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 т. 6 от ЗЧРБ не визира допълнителни обстоятелства от обективна и субективна страна, хипотезата на правната норма е формулирана ясно и не предполага разширително или стеснително тълкуване, както относно елементите от фактическия състав, така и относно правомощието на компетентния административен орган. Както се изтъкна, ирелевантни за приложението на тази норма са съществуващи в действителността обстоятелства, касаещи жалбоподателя, в случая - сочените причини за отсъствието му от страната за визирания в нормата период, а именно такива от здравословен характер. Административният орган - директор на Дирекция "Миграция" не разполага с право на оперативна самостоятелност при издаване на заповед по чл. 40, ал. 1 от ЗЧРБ. Той действа при условията на обвързана компетентност и при констатиране на фактите, визирани в хипотезата на правната норма, е длъжен да издаде заповед със съдържание, посочено в диспозицията й. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е пребивавал на територията на РБ много по-малко от изисквания от закона период. Разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ са императивни и при наличието на визираните в тях предпоставки административният орган е длъжен да откаже продължаване на срока на дългосрочно пребиваване, да отнеме това право или да отнеме правото за постоянно пребиваване в страната. След като в закона липсват изрично посочени изключения, които евентуално да водят до неприлагане на ПАМ, то при наличните обективни данни същата се явява законосъобразна. Спорът по настоящото дело е дали при наличието на уважителни, според жалбоподателя причини, заради които не е пребивавал в страната 6 месеца и един ден през календарната 2006 г., са налице обстоятелства, заради които административният орган не е следвало да му отнема правото на постоянно пребиваване в Република България. Установено е, че касаторът в процесния период е бил извън територията на Република България за повече от шест месеца и един ден, като ангажираните в тази връзка доказателства от административния орган не са оспорени или оборени. За законодателя няма никакво значение какви са намеренията на чужденеца и дали са съществували или не уважителни причини за отсъствието му от Република България за период по-голям от предвидения в този специален закон. Като не е приел, че административният орган е действал при обвързана компетентност и не е бил длъжен да издаде административен акт с това съдържание, с оглед спазване на императивна законова норма, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено от настоящата касационната инстанция. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,