Решение № 178 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2657/2014 г.

ВАСV отделение08.01.2015 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваната част от решение № 3144/11.12.2013 г. по адм. дело № 1938/2013 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 178 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2657/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" /ИАВКВП/, гр. София, против частта от решение № 3144/11.12.2013 г. по адм. дело № 1938/2013 г. на Административен съд - Варна, с която агенцията е осъдена да изплати на Димитър Недялков Илиев обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на 8472 лева за периода от 25.10.2011 г. до 25.04.2012 г., както и лихва за забава в размер на 129,09 лв. за периода от 05.04.2013 г. до 27.05.2013 г., ведно със законната лихва от 27.05.2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му до размер на 4373 лева за присъдено обезщетение. Ответникът по касационна жалба - Димитър Недялков Илиев, чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспорената част от решението, АС е приел за установено, че заповедта на изпълнителния директор на ИАВКВП, с която е прекратено служебното правоотношение на Димитър Илиев е отменена с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 9504/2011 г. на АССГ. В изпълнение на съдебното решение Димитър Илиев е възстановен на заеманата от него длъжност, считано от 5.04.2013 г. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на незаконно уволнение държавният служител има право да бъде овъзмезден за претърпените от него имуществени вреди от оставането му без работа до размерите, посочени в цитирания законов текст. Обезщетението за незаконно уволенение в случая се дължи за периода 25.10.2011 г. - 25.04.2012 г. и е в размер на 8742 лева. Направените от ответника възражения за прихващане на заплатените от ответника обезщетения по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазване на срока на предизвестието и по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск са неоснователни, поради което искът е бил уважен за сумата от 8742 лева, ведно с дължимата мораторна лихва. Правилна е като краен резултат преценката на АС за неоснователност на възражението за прихващане, въпреки че настоящият съдебен състав не споделя всички изложени от АС доводи. Обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл е изплатено поради факта, че органът не е изпълнил задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. Ако това бе сторено, служителят за същия период, за който е изплатено обезщетение, би получил възнаграждение за положения труд, независимо дали заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е законосъобразна или не. Поради изложеното, заплатената сума от 1448,16 лева не е изплатена на отпаднало правно основание. Неоснователно е възражението за прихващане с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл. в размер на 3407 лева, което се дължи поради неизползването на платения годишен отпуск и също не се явява заплатена на отпаднало основание. Ето защо незаконно уволненият държавен служител не дължи връщане на сумите, получени на тези основания и прихващане не може да се извърши. Решението като правилно следва да се остави в сила в обжалваната част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 104, ал. 1
  • чл. 106, ал. 4